Ще бъдат изследвани всички видове риба, като се започне с дънни, а след това и с пелагични изследвания. Досегашните бяха на парче - ние за нашите води, румънците за техните, Турция изпълнява по някой друг свой проект и това е всичко, което се правеше. А рибите в Черно море са мигриращи видове и за да се установи състоянието и развитието на всеки от тях, трябва да се покрие цялата територия на морето, обясни доц. Райков. Така че в момента изобщо не може да се говори за ефективно управление на рибните ресурси в Черно море, което се опитва да прави Европейската комисия чрез своята генерална дирекция по морско дело и рибарство. В общността членуват само България и Румъния, на които се пада малък процент от риболова. Какъв е делът на Русия, е трудно да се каже заради информационното затъмнение, но всеизвестно е, че на Турция се падат над 80 % от улова. Нейният черноморски бряг е най-дълъг и обхваща 1200 км, а риболовният й флот е много по-голям от този на България, Румъния, Украйна и Русия взети заедно. Допреди няколко години той надхвърляше 5 - 6 хиляди риболовни съда. По официални данни напоследък са започнали да го съкращават, но все още никак не е малък.
Средства за мащабното изследване дава не само Европейският съюз, а и ФАО (Организацията по прехрана и земеделие към ООН). Нещо много важно в този случай - след като ще се прави такова мащабно изследване, логично е в него да бъдат включени не само страните членки на ЕС, а и всички останали от района на Черно море. Да поясним, че Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFСМ) е специализирана комисия към ФАО (респективно ООН) и неин член е Турция, а Украйна, Русия и Грузия подкрепят нейната дейност. GFСМ e регионална структура за управление на рибарството, която има за цел да насърчи развитието, опазването, рационалното управление и оптималното използване на живите морски ресурси, а така също и устойчивото развитие на аквакултурата в Средиземно и Черно море.
От досегашната работа на парче
нямаше реален ефект не само защото не можеше да обхване цялата морска акватория. Изследванията се извършваха по различни методи, тоест по различно време, с различни уреди и средства, което не позволява резултатите да бъдат сравними. С други думи, всички досегашни изследвания нямаха пълна научна стойност, тоест харчеха се едни пари на вятъра, което е самата истина, подчерта ихтиологът. По неговите дума така е, защото България и Румъния нямаме изграден административен капацитет, не можем да се стиковаме, да се разберем, да уредим финансово нещата да вървят в една посока и ред още условности, които пречат.
Сега идеята е методиката на цялото изследване да бъде еднаква и така вече наистина ще може да бъде създадена ефективно работеща организация за управление на рибните ресурси в Черно море, категоричен е доц. Райков. Освен Института по океанология с научноизследователски кораби разполагат и Румъния, и Турция. Ние имаме реален капацитет за водещо участие в реализирането на програмата. За да се получи пълна информация за видовете риби, ще трябва да бъде използван целият научен ресурс на черноморските държави.
Участниците ще бъдат разпределени в различните групи. Изследванията ще обхванат на части западната акватория, южната, също източната и северната. Накрая цялата информация ще бъде събрана и представена на научен съвет за анализ, което вече ще бъде с много по-голяма стойност от всички досега.
Наред със сериите изследователски експедиции ще има и обучителни курсове, насочени към рибарите, ще има отделно и за учените. Това ще осигури надграждане на капацитета, защото идеята е да бъдат включени и контролът на риболова, воденето на статистиката и всичко останало, от което има нужда. Тоест, ресурсите ще бъдат насочвани и към слабите звена, обясни доц. Райков.
Подготовката на изследването за цялото Черно море вече започва, за да бъдем напълно подготвени както организационно, така и ресурсно за старта, който се очаква да бъде през 2018 г. Добрата новина е, че има решение централният координационен център да е в България, което е голямо признание за нашите океанолози. Сега предстои да бъде сформиран работният екип. Искахме офисът да е във Варна, тъй като тук са събрани морските научни структури, като Института по океанология, Института за рибни ресурси - основните изпълнители на изследователската програма. Надделя обаче мнението той да бъде в Бургас, където се намира седалището на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), като в нашия град ще има негов клон, поясни още доц. Райков. Очаквало се той да заработи сега през март - април.
Няма ограничение във времето, като идеята е да се провеждат периодично дънни и пелагични изследвания.Това, което стартира догодина, ще бъде поне два месеца, за да се покрие цялата избрана акватория на морето. Очакванията на ихтиолога са то да продължава и години напред, за да се направи пълна картина на развитието на рибните видове в Черно море. Паралелно с това ще се събират данни от морската среда, което ще позволи съставянето на пълна екологична картина.
Още не може да се каже какъв е точният размер на финансовия ресурс. Засега е определен за първите две години с идеята да продължи и занапред.
Програмата за мащабното изследване на рибата в Черно море е конструирана по модела на вече съществуващата за Средиземно море. Понеже неговата акватория е много по-голяма, там е разделена на части. Има изследователска програма за Източното Средиземноморие, друга - за Адриатическо море, и т.н. Специално тази за Адриатика включва Италия, която е голяма морска държава. Тя разполага със сериозен финансов ресурс и може да подпомага програмата, която е отворена и за спонсори. Нашата ще започне с осигурения ресурс от ЕК и ФАО, но доколко ще продължи и в бъдеще, ще зависи и от допълнително привлечените средства от черноморските държави, каза доц. Райков. Тъй като повечето от тях, включително и нашата, не разполагат с големи финансови възможности, надеждите са насочени към Русия, която разполага със свеж капитал и също има интерес от продължаването на изследванията в Черно море. Практиката от модела за Средиземно море показва, че за да стане дълготрайна програмата към нея, трябва да бъдат ангажирани и самите държави. Това е естествено, защото имат икономически и екологичен интерес от експлоатацията на морето, допълни ихтиологът.