От юни 2009 г. е председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. С нея разговаряме за проектобюджета за 2017 г. и за евентуалните данъчни промени.
- Г-жо Стоянова, какво ще стане с бюджет 2017, след като Цецка Цачева загуби на балотажа, а премиерът Бойко Борисов обяви, че подава оставка на правителството?
- Ще стане това, което е най-логично и благоприятно за страната - ще изтеглим Законопроекта за държавния бюджет за 2017 г. Да си говорим честно - Законът за бюджета е може би най-политическият закон и в този смисъл е най-закономерно той да бъде изтеглен. Просто няма да бъде политически коректно чрез него да се налагат политики, които не са приоритет за сегашното мнозинство в парламента.
- Но много юристи казаха, че няма да има правен проблем настоящият състав на Народното събрание да довърши планираните до края на годината законодателни инициативи, включително и да приеме Бюджет 2017 г. До края на 2016 г. остават по-малко от два месеца, нова сметка за държавните приходи и разходи е късно да се прави. Има ли опасност да влезем в новата година без бюджет?
- Законът за публичните финанси предвижда възможност за такива ситуации. Държавата няма да остане без бюджет. Той ще се изпълнява на части, за всеки месец по 1/12 от стария бюджет, докато не бъде приет нов такъв. По-конкретно, ако до началото на годината бюджетът не бъде приет от парламента, приходите се събират в съответствие с действащите закони, а разходите и трансферите са с размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, т.е. за 2016 г. Тази разпоредба от закона обаче не може да се прилага за повече от три месеца, като в този срок не се включва времето, през което няма избрано Народно събрание.
- Това значи ли, че евентуалното ново правителство ще пише изцяло нов разчет за 2017 г.?
- Ако се стигне до там, няма да е нужно. Проектобюджетът за догодина може да се използва за солидна основа на бъдещия кабинет. Считам, че заложената рамка е достатъчно добра и няма нужда да се губи време да се прави изцяло от нулата.
Всъщност и това е малко под въпрос. Преди седмица депутатът от ДПС Петър Чобанов заяви, че изчисленията в бюджет 2017 са неправилни и се основават на базата на по-ниски очаквания за БВП. Ще отразите ли корекциите, които той предложи между двете четения на законопроекта в парламента?
- Истината е, че сметките му са напълно грешни и няма как да бъдат отразени.
- Когато се работи с числата по бюджета, се правят изчисления на база ръст на БВП. Този компонент показва дали ще има повече приходи, или ще има изменение на разходите в хазната. Твърденията на Чобанов са манипулация, защото, както е видно в макрорамката, изготвена от финансовото министерство, съществена разлика в ръста на БВП за 2016 г. и 2017 г. почти няма (б. авт - 2,6% за 2016 г. и 2,5% за 2017 г,). Не виждам къде могат да се скрият допълнителни 2 млрд. лв. приходи.
- Не, той твърди, че разликата в данните на НСИ и Министерство на финансите е в размер на 2 млрд. лв. и води до подценени приходи за 700 млн. лв. Такива ли са приходите в разчетите и за догодина и за сегашния отчетен период - подценени?
- Това няма как да е така, при положение, че няма разлика в данните за прогнозния растеж на БВП. НСИ коригираха доклада си. Изобщо не става дума за 700 млн. лв., а за 86 млн. лв., колкото е разликата между прогнозата за ръст на БВП за 2016 г. и 2017 г.
Категорична съм, че няма подценяване на бюджетните приходи нито за тази година, нито за следващата. Нещо повече – за 2017 г. са планирани приходи с 2,4 млрд. лева повече от очакваното изпълнение на постъпленията за 2016 г. Предвидено е през настоящата година да съберем с 1,5 млрд. лв. повече отколкото през 2015 г. За първи път от години се планират толкова високи данъчни постъпления и не е основателно да се твърди, че са подценени.
- Обяснете тогава каква е икономическата логика да се залага дефицит от 1,3 мрд. лв. при положение, че вероятно в края на годината превишението ще е над 3 млрд. лв.?
- Разходите по националния бюджет в средносрочен план показват тенденция на намаление от 34,2% от брутния вътрешен продукт през 2017 г. до 32,3% от БВП през 2019 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от близо 1 пр.п. от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита и същевременно осигуряване на оптимално усвояване на средствата от европейските фондове и програми на Европейския съюз (ЕС).
Заложеният дефицит от 1,3 млрд. лв. по националния бюджет ще бъде компенсиран с излишък от европейските средства в размер на 1,03 млрд. лв. Нека припомним, че 2015 г. беше последната възможна година за усвояване на европейски средства от предишния програмен период и тогава ударно се изпълняваха много проекти. Наложи се да бъде изтеглен нов дълг, за да осигурим окончателното им финансиране и да не изпуснем крайните срокове на програмите. Знаете, че Европа плаща за отчетен проект и колкото получиш за него, толкова трябва и да платиш от бюджета. Затова през 2016 г. постъпи значителна сума, която дори беше повече от предвиденото. Оттам се получава този излишък по европейските средства.
- Искате да кажете, че въпреки че финансовото министерство е заложило дефицит в размер на 1,7 млрд. лв., 2016 г. ще завърши с балансиран бюджет?
- Да, много е вероятно да стане така. Трябва също да отбележим, че има и съществено намаление на разходите по националния бюджет, което също има роля. Усвоили сме по-малко отколкото е трябвало, но до края на годината има още два месеца. Отново казвам - преизпълнението на приходите ще намали дефицита за 2016 г.
- А къде има най-много забавени проекти?
- По линия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда. Има тотална промяна в програмата за растеж на регионите. Коригиран е начинът, по който ще се разходват парите и ще се одобряват проектите. Сега, с предварително одобрение от Брюксел, средствата са разпределени по региони и всеки регион знае с какви средства като таван разполага и в какви области може да ги инвестира.
- Все пак обаче остава усещането, че се правят някакви счетоводни трикове, които целят от данъкоплатците да бъдат иззети повече пари с цел гарантиране на сигурността?
- Няма никакви трикове. Ако вземем планираното увеличение на данъчните приходи от 2,4 млрд. лв. за 2017 г. ще видим, че ние отново сме под 40% от БВП. Нали целта е въпросното изземване чрез приходите в бюджета от хората и бизнеса да бъде под 40% от БВП.
- Да, толкова е по закон, но дали е най-икономически изгодно, това е значителна сума?
- Не съм съгласна. Никъде в Европа няма толкова ниско ниво на разходите – 38-39%, каквото имаме ние. Истината е, че колкото по-малко изземваш, толкова по-малко можеше да преразпределяш през бюджета. Това съвпада с нашата философия хората сами да решават къде да отиват парите им. Реално държавата изземва толкова малко, колкото да се поддържат необходимите служби, здравеопазване и образование. Затова социалистите казват, че искат прогресивно облагане, което да доведе до повече приходи и по-голяма преразпределителна роля на бюджета. И именно в това е концептуалната разлика между двете евентуални управления.