В рамките на заседанието се очаква да се проведат политически дискусии относно енергийната сигурност на ЕС. Предстоящите разговори са в контекста на оценка за постигнатия напредък в укрепването на енергийната сигурност в Европа, особено по отношение на сигурността на енергийните доставки. Българската страна изразява своята подкрепа за полагане на съвместни усилия за намаляване на енергийната зависимост на Европа, подобряване на енергийната й сигурност и гарантиране на достъпна енергия за гражданите. Един от основните приоритети на страната в тази връзка е свързан с гарантиране сигурността на газовите доставки посредством диверсификация на източниците и маршрутите.
Предвижда се енергийните министри на ЕС да приемат заключения на Съвета относно изпълнението на публикуваната през м. февруари 2015 г. Рамкова стратегия за Енергийния съюз. Акцентът в заключенията е поставен върху ориентиране на отделните измерения към потребителите и създаване на благоприятен инвестиционен климат в енергийния сектор. Поставянето на фокуса върху потребителите и инвестициите се разглежда от България като целесъобразен подход, подкрепящ целите на бъдещия Европейски енергиен съюз. Това ще гарантира сигурна, безопасна и икономически достъпна енергия за всички потребители.
Одобрена беше и българската позиция за неформалните срещи на министрите, отговорни за кохезионната политика на ЕС и министрите, отговорни за териториално сближаване и градски въпроси, които ще се проведат на 9 и 10 юни в Рига.
България смята, че в хода на програмирането беше осигурено максимално съответствие между националните цели и целите на Стратегията за развитие „Европа 2020“. Особено значение отдаваме на борбата с младежката безработица, като успешно интегрирахме Инициативата за младежка заетост и Младежките гаранции в приоритетите на ЕСИФ така, че вече отчетохме старт на реалното им изпълнение в страната ни. Като цяло, изразяваме задоволство от нормативната рамка на ЕС, която задава една „интелигентна концентрация“, отчитаща необходимостта от гъвкавост и съблюдаване на различните регионалните нужди и контекст в държавите-членки. В този смисъл, нашата цел е да прилагаме подход, ориентиран към конкретните особености и нужди на съответните територии.
България ще заяви своята подкрепа за т.нар. стимули за добро изпълнение и резултати – Рамката за изпълнение и Резерва. Едновременно с това отбелязваме, че „стимулите за добро изпълнение“ трябва да останат такива, а не да се превръщат в инструмент за санкциониране. Считаме, че следва да се избегнат възможностите за „натрупване на санкции“ поради забавяне на изпълнението, породено от предходни корективни мерки и фактори извън контрола на органите за управление.
По отношение на подобряването на резултатите и ефективността на кохезионната политика, България ще заяви, че опростяването на правилата и процедурите за управление на Фондовете е ключов фактор за добро управление. Законодателната рамка на ЕС за ЕСИФ предоставя добри възможности в тази посока, но все още има какво да се желае с оглед намаляване на административната тежест върху управляващите органи и структури, например по-олекотени изисквания за докладване и задължения за детайлност на информацията.
Относно използването на инструментите на кохезионната политика за засилване на инвестиционната дейност в ЕС отбелязваме, че едни от най-наболелите предизвикателства, като стимулирането на иновациите или борбата със социалното изключване и бедността, имат хоризонтален характер (ангажират множество сектори). Това налага много сериозно отношение, както от гледна точка на реформирането на отделни сектори, така и за прилагането на интегриран подход, основан на конкретните нужди на териториите или регионите.
На неформалната среща на министрите от ЕС, отговарящи за териториалното сближаване и градските въпроси, основна точка от дневния ред е обсъждане и приемане на Декларация за политическа подкрепа за развитието на Градския дневен ред на ЕС (т. нар. EU Urban Agenda). България ще подкрепи разработването и прилагането на Градския дневен ред като счита, че фокусът върху малките и средните градски райони следва да залегне в по-голяма степен при провеждане на политиките за градско развитие и при разработването на Градския дневен ред.