Самият празник води началото си от 1857 година, пише женското списание Hera.bg. Тогава за първи път нюйоркските шивачки и текстилни работнички се опълчват срещу лошите условия на труд и ниските заплати. В онези времена това било почти недопустимо и полицията набързо ги разпръснала. Две години по-късно на същата дата те създават първия женски синдикат. Макар, честването на деня на жената през годините да замира, след 1960 година със зараждащия се феминизъм 8ми март се превръща в истиснки празник на жената.
Днес сме пред прага на един нов - 8 ми март. Същият от преди 158 години на американските шивачки. Искаме да крещим, че се нуждаем от гаранция за работата си, че не искаме да работим извънредно, че се страхуваме за здравето на децата си и спокойствието на родителите си. Че здравеопазването ни не включва качествено проследяване на бременност без доплащане, че на работа ни искат да сме до 25 годишни, с 3 висши образования и 50 годишен стаж, 5 езика. И имаме право! Но в делничния порой от ангажименти и еманципация, нямаме ли право поне в този ден да се отдадем единствено и само на усещането да бъдем Жена!?
Да празнуваме ли 8-ми март ? Момичета, това е въпрос на личен избор и верую. Дали с усмивка ще отвърнете на поздрава „Честит празник” или с досада ще процедите през зъби „Мм, подобно” – пак имате право. Нали и първоизточника е именно правото на жената!
Един политик се изказа в ефир че „жените, понесли на крехките си плещи битието на съвременното общество са създадени, за да красят живота ни”. (Или там нещо от този род). Света Дево! Ама аз това ли правя? Родена съм за да крася нечий живот? Мисля, че всеки човек, роден от майчица има своята способност да краси деня си – с усмивка, с настроение, с добрина и състрадателност и знам ли още с какво – сам да се досети и да започне да си краси обкръжението. Много ще се зарадвам ако ми подарят цвете. Честно! Но не държа да е на 8 март. Нека да е, да речем на 9-ти. Или след месец – в ден хикс – ей така – спонтанно, за добро утро, за усмихнат ден. Нека е усмихнат празника ви, момичета! Заслужавате да сте специални.
Честит празник!
Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.
Започнал като политическо събитие, празника постепенно става част от културата на много страни (предимно Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колежки) - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, и на политическата, и обществени борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарното време на деня е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международния ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия.
В България отбелязваме този ден след 9 септември 1944 година. Отначало празникът се чества само в предприятия, където се правят събрания и се отчита приносът на жените за производството. След 1960 година празникът става наистина общонационален и се приема за денят на майката. И до днес на този ден традиционно се подаряват цветя на всички жени, без значение от възрастта им.
През 1977 г. Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.