“Склонни са да приемат по-нископлатена работа от мъжете. Професионалното им развитие често се възпрепятства поради семейни ангажименти и грижи за зависими членове на фамилията. Също така и феноменът “стъклен таван” не позволява на голяма част от жените да израстват в кариерата и да заемат по-добро място в обществения живот.” Това изтъкват от Националния осигурителен институт в анализ “Джендър аспект на социалноосигурителните обезщетения за пенсии от Държавното обществено осигуряване”.
В него се сравняват данните за 2009 и 2013 г. Тенденцията за по-ниския размер на плащанията на жените е трайна. Затова от НОИ препоръчват мерки и политики, които да доведат до по-балансирано и хармонично съчетаване на професионалните или трудовите ангажименти със семейния живот, за да се намали разликата в заплащането и в обезщетенията и пенсиите.
Данните на НОИ показват тревожна картина. Жените са се осигурявали значително по-малко време – 32,9 години срещу 43,2 години за мъжете. Това заедно с по-ниския индивидуален коефициент за жените води до средна пенсия за стаж и възраст от 221,80 лв. през 2013 г. Тя е близо два пъти по-ниска от тази на мъжете - средно 385,19 лв.
Иван Нейков, Балкански институт по труда и социалната политика: По-малките стаж и възраст обричат дамите на бедност
Една от най-измамните мантри, които съществуват в осигурителната система, е, че помагаме на жените, като им даваме право по-рано да се пенсионират. Всички изчисления сочат, че по-ранното пенсиониране на жените ги обрича на бедност. Едно от най-големите гнезда на бедността в България са самотните възрастни жени – те работят по-малко, по принцип получават по-малка заплата, защото у нас категорично има дискриминация по полов признак, живеят по-дълго, слава Богу, в резултат на което са обречени на бедност. Ако изравним пенсионната възраст за мъжете и жените, поне част от проблемите ще бъдат предефинирани. По друг начин ще изглеждат нещата, по друг начин ще се развива кариерно една жена – ще инвестира в своя потенциал, а и работодателите трябва да променят отношението си към качеството на труд на жените. По-дългото оставане на пазара на труда означава повече осигуровки, по-висока пенсия и по-висок стандарт след пенсиониране. Целта при толкова огромен дефицит е да бъде намаляван разходът от НОИ. А това може да стане само като определяш ниски пенсии и задържаш размера им. И когато няма пари да увеличаваш пенсиите, измисляш всякакви номера, за да ги замразяваш. И отваряйки вратата за ранно пенсиониране, ти гарантираш на хората ниски пенсии за десетилетия напред.
Ние така мислим – щом е възрастен, дай му енергийна помощ и коледна пенсия или му купи два буркана компот. Може би за генерациите преди 30-40 г. да е било достатъчно, но за днешните хора не е. Появяват се други проблеми. Например – непрекъснато увеличаващият се брой на самотни възрастни жени. Те се нуждаят от друг вид подкрепа. Една от първите държави, която идентифицира този риск – най-често се нарича риск от самотност, бе Германия. В Германия от близо 20 г. хората се осигуряват за този риск. И когато един ден останеш самотен, тогава осигурителната система те подкрепя с грижа в дома, за здравето, дори за твоето социално включване.
Мика Зайкова, финансов експерт: Виновни са ниските заплати
По-ниските пенсии при дамите се дължат на по-ниския стаж, както и на по-ранното им пенсиониране. Но това е само една малка причина за неравенството между двата пола. Жените, независимо от това, че като студентки имат по-висок успех от мъжете, по-късно се налага да станат майки, а това забавя техния кариерен растеж. Трябва да си признаем, че има неравенство при оценката между мъжете и жените, които се трудят на едно и също работно място. За съжаление подобна тенденция съществува, въпреки че сме член на ЕС, защото по принцип това е дискриминация по полов признак. Тази причина, която се дължи на по-малкия стаж и на по-ниската възраст, на която дамите се пенсионират, ще бъде туширана донякъде с увеличаването на възрастта. Трябва да се отчете и фактът, че има една доста голяма и сериозна разлика в годините. След определени години както мъжете, така и жените стават по-малко атрактивни на пазара на труда. Факт е, че при мъжете над 55 години безработицата е около 50%. За дамите обаче тази възраст е по-ниска. Жената след 42-43 години все по-трудно намира поле за реализация. Има една разлика от 12-13 години, при която жените по-рано и по-дълго остават безработни, защото по-трудно си намират работа. Не можем да говорим, че това се дължи на липсата на квалификация. Въпреки високия си успех по време на следването, след като се омъжат и родят деца, жените губят част от квалификацията си, седейки си вкъщи. Това им пречи да напреднат по-бързо в професията си. Най-големият проблем обаче е политиката по доходите. И мъжете, и жените не са цъфнали и не са вързали откъм доходи. Една група от населението, която е над 80%, са бедни или клонят към бедност. Около 15-16 на сто е така наречената средна класа и 1-2% са тези, които имат много пари. По доходи ние продължаваме упорито да вървим вместо към Европа към един боливийски модел. А това е много притеснително. И това е резултат на 25-годишното нехайство и неразбиране от страна на политиците. Липсата на политика по доходите пречи на пенсиите, които са мизерни, както и на всичко останало. Пречи, разбира се, и на икономиката, защото бедните хора пазаруват в ниските нива на ценовия сектор.