Това коментира бившият финансов министър Симеон Дянков пред „24 часа".
- Очаквахте ли такъв шумен успех на новата си книга, г-н Дянков? Събрахте елита в тясната зала, а премиерът Бойко Борисов не само написа предговора към нея, а и се появи лично на премиерата. Какъв знак разчитате в това?
- Благодаря на всички, които намериха време и се отзоваха на поканата за премиерата. Не съм експерт в разчитането на знаци и оставям търсенето на символика на други, които са по-добри в това.
- "Опак човек. Изправял ми е малкото коса, която имам, но запази финансовата стабилност в условия на криза." Така ви нарисува премиерът в типично негов стил. Опак човек ли сте, или ролята на финансов министър го предполага ? Кога според вас премиерът е проклинал деня, в който ви е направил член на екипа си?
- Ако е имало такъв ден, само премиерът знае кога е бил. Не очаквах да се задържа толкова дълго на поста си просто защото фискалната политика по време на криза трябва да е безкомпромисна. Това води до непопулярност и финансовият министър си отива, за да поеме друг. Един вид разпределяне на негативите по време върху различни хора. Това е по-скоро практика в ЕС за последните години и финансовите министри не изкарват дълго. Затова трябваше да съм опак, докато съм на поста си - колкото, толкова, но да не се отстъпва. Иначе кризата щеше да ни помете.
- Борисов не пропусна и да ви жегне: "преди шляпаше руснаците, сега ги консултира", намеквайки за прословутото ви изявление и сегашния ви пост. Вие виждате ли подобен конфликт в себе си и как го разрешихте?
- Няма как да има такъв конфликт. Позицията ми по енергийните въпроси е същата - АЕЦ „Белене", „Южен поток" и „Бургас-Александруполис" не са добри проекти за България. Доволен съм, че успяхме да прекратим „Бургас-Александруполис" още по време на мандата ми и така да опазим туристическия бизнес по Южното Черноморие.
В голямата енергетика е голямата корупция. А насрещните ползи за България от тези проекти изобщо не са ясни. Просто защото няма такива. В Русия съм ректор на New Economic School, единствения частен икономически университет там, създаден преди 20 години от професори от Харвард и Масачузетския технологичен институт. Задачата ми е да се превърне в едно от най-престижните икономически училища в Европа и вървим натам.
- Президентът Плевнелиев ви върна към онзи бюджет, който нарекохте постна пица. И вметна, че според мнозина, вие сте виновен пицата да е толкова постна. Вие пък казвате, че това бе грешка. Кое - сравнението на бюджет с пица, твърдението че тя е постна, или почти е нямало пица?
- Пицата трябваше да е постна, защото после изобщо нямаше да има пица. Това е истината. И понеже не бях политик, смятах, че най-честно спрямо хората е да се казва истината. Сега също смятам така, но нямаше да ползвам този език. Сравнението с пицата не беше най-уместното. Езикът беше грешен, политиката беше правилна.
- Казвате - имало премълчани неща в книгата. Споделете поне едно от тях, поне загатнете с какво е свързано.
- Това е първата книга за събитията, но няма да е последната.
- Помогнете да си отговоря на един въпрос- хем казвате, че сте бил непознат в България, че сте нямал връзки, извън прословутата леля, вместо вуйчото владика, хем се оказва, че доста хора във властта са ваши номинации. Дори президентът е лансиран от вас. Как се получава така?
- От пролетта на 2009 г. вече бях доста ангажиран с подготовката на ГЕРБ за изборите. Първо работих от дистанция по икономическата програма - пренаписахме я почти цялата. След това ме поканиха да участвам в предизборната кампания. Обикаляхме из цялата страна и се запознах с много от експертите на ГЕРБ, които после станаха депутати, министри или заеха ключови постове в администрацията.
С Бисер Боев бяхме състуденти, преди да замина за Виена и после за Щатите, с Трайчо (Трайков- бел.ред.) също се познавахме от университета. Росен (Плевнелиев- б.ред.) беше предложен и от бизнес средите заради качествата му на успешен мениджър. Това са хора, с които споделяхме общо виждане как България да върви напред. Но както е според традициите, родиха се забавни слухове за конспирация.
- Установявам, че сте много по- сдържан, по-обран. Помъдрявате с годините... Или все пак България за вас си остава желана дестинация, въпреки, че все повтаряте, как не планирате връщане в близките години.
- Трупането на години не винаги е трупане на мъдрост (Смее се.) През 2009 г. се завърнах в България с опита на експерт и без какъвто и да е опит на политик. Това ми помогна да прокарвам твърди и непопулярни решения, но не ми помогна в публичните изяви. Не познавах и особеностите на медийната среда в България. Трябваше да говоря по-малко и не по този начин, особено в началото на мандата - отчитам това като най-сериозната си грешка. Грешките са, за да се поправят.
- Питам се как ли сте работил с чувството, че няма да изкарате пълен мандат. Ако наистина сте бил убеден, че ще е така, как вземахте решения кое да направите , а коя болезнена мярка да отместите за наследника си ?
- Трезвата статистика показва, че по време на криза финансовите министри рядко изкарват цял мандат - особено на юг. Изключенията като Фернандо Терейра Дош Сантош, който се задържа на поста си почти шест години, са рядкост. Давах си сметка за това още от началото. Така че не е имало колебания във вземането на решения. Направихме това, което трябваше да се направи, за да не изпуснем държавата. Особено когато гръцката криза заудря по вратата и щеше да я разбие. Това срина рейтинга ми, но от дистанцията на времето се вижда, че взехме правилните решения.
- Двама вицепремиери, които взаимно са се отричали до степен, че да е по-добре да не са във втория кабинет "Борисов". Така направихте равносметката за сложните ви отношения с Цветан Цветанов? Предопределени ли бяха те - от други хора и събития, или обективно се получи така - той, логично иска повече пари за МВР, вие, също логично- не давате...
- Бойко Борисов има силен усет за баланс. Първо, основните задачи на правителството бяха финансовата стабилност и борбата с престъпността. Така че изборът кои да са вицепремиери е следвал тази логика. Второ, г-н Цветанов имаше силно влияние в ГЕРБ, докато аз не бях политик. Нямаше как да се води непопулярна политика на ограничения и в същото време партията да е зад нея, ако го нямаше този баланс. Сега правителството е коалиционно, балансът е друг и, също логично, нямаме място в този кабинет.
- Казвате - не смятам, че в коалиционен формат могат да се правят големи реформи, и съветвате да се върви на малки стъпки към промяна. Може и да сте прав по принцип, но има сектори, като например пенсионната реформа, в които сме толкова изостанали, че малките стъпки са равни на тъпчене на място, не мислите ли?
- Реформите не могат да чакат, просто понеже в непроменените сектори отиват много публични средства, които иначе може да се вложат другаде - в образование, в инфраструктура, в логистични центрове за развиване на бизнес и без да расте дългът, с който ще трябва да се оправят децата ни. В здравеопазването трябва да се върви с малки стъпки. Коалиционният формат не дава друга възможност. Малки, но да се върви. Що се отнася до пенсионната реформа, след връщането назад, което предишният кабинет направи, сега ще е още по-трудно. Продължавам да не разбирам защо трябваше да се спира тази реформа. Ние понесохме всички негативи, за да я започнем. Можеше просто да кажат "Дянков е виновен" и да продължат напред. При тези дефицити в социалното осигуряване системата няма да издържи дълго, а след 20, 30 години също ще има пенсионери - днешните хора в активна възраст. Тогава пари за пенсиите им откъде?
- Усещахте ли, докато бяхте финансов министър, задаващата се „висока вълна" откъм КТБ? Не може да не знаете какъв е генезисът на този казус, чиито последствия още се усещат. Споделете ги, за да не се повтори.
- Ние направихме каквото трябваше да се направи. Тази тема също е в книгата - събитията около писмото на главните редактори, сред които беше и главния на вашия вестник, информацията за депозитите, която направихме публична, както и другите мерки, за които нямаше как да се шуми, просто за да не се внася смут в системата.
Големият въпрос е къде беше банковият регулатор. На него това му е работата. Във валутен борд сме, БНБ е ограничена откъм воденето на парична политика и основната задача е надзорът над сектора.
- А сега виждате ли тревожни симптоми в банковата система? Има идея за преоценка на активите на банките, това ще върне ли доверието?
- Банковата система си има регулатор и доверието в нея зависи от доверието в регулатора. Къде беше БНБ, остава отворена тема. И тази тема не бива да се затваря.
Репутацията на БНБ ще трябва да се изгражда наново, това ще е бавен процес. Но няма друг начин, за да се върне доверието в целия сектор.
- В скорошно изявление на наследника ви Владислав Горанов, че ще бързаме към ИРМ-2 и Еврозоната, виждам повторение на ваши думи в началото на мандата. Излиза, че сме направили пълен кръг и сме на същото място, или греша?
- Щеше да е добре, ако бяхме на същото място. През 2012 г. дефицитът беше 0,48% и по тогавашната средносрочна прогноза трябваше Бюджет 2015 г. да е вече балансиран. За съжаление това няма как да се случи. Дефицитът за 2014 г. надхвърли 3%, а основно изискване за влизане в механизма за обменните курсове - т.нар. чакалня е поне две последователни години да се покриват маастрихтските критерии. След това трябват поне още две години престой в чакалнята. Така че, колкото и да бързаме, дори и при най-доброто възможно развитие оттук нататък, няма как да сме в еврозоната преди 2020 г.
- Какви потенциални рискове крие новината за свръхдефицит на бюджета?
- Единият от рисковете е, че пак се отдалечаваме от еврозоната. Рейтингът ни падна, това оскъпява кредитите, пречи на бизнеса и не работи добре за доверието в държавата. Финансовата стабилност е сред малкото предимства, които имахме, и воденето на политика в тази посока не беше самоцел. Сега основна задача би трябвало да е да не се влезе в дългова спирала.