България вече е най-големият износител на слънчогледово семе в света. Страната ни е изместила от челната позиция раздираната от конфликти Украйна, показват данни на Световната търговска организация. През миналата година приходите за България от експорта на слънчоглед са достигнали 743,625 млн. долара.

Изнесени са над 1 млн. тона

Най-голяма част от българския слънчоглед заминава за Холандия, Турция, Франция и Португалия. Най-добри цени пък постигаме в Германия и Великобритания. С изключение на тях двете българският слънчоглед се продава по около 530-580 долара/тон, което е близо до средните цени на конкурентите ни - 600 долара/тон, показват пък данните на Българската стопанска камара. Печелим пазарни позиции в почти всички страни, като губим само в Турция и Румъния.

Ръстът в износа на слънчоглед през 2013 г. спрямо 2012 г. е 46%, а усреднено за периода 2009-2013 г. - 21%, сочи още статистиката. България държи дял от 17,8% от световния износ на слънчоглед.

Годишно у нас се засяват 7-8 млн. дка със слънчоглед. Реколтата ни за миналата година е около 1,4 млн. тона. Над 2/3 от нея заминават за чужбина като семе, а останалото се преработва от българските маслари. Слънчогледът е втората по значимост земеделска култура у нас след пшеницата, която заема около 12 млн. дка.

Достигнали сме максимума на площите със слънчоглед, дори в следващите години площите трябва леко да спаднат, за да имаме един “здравословен” баланс на културите, коментира Ангел Вукодинов, зам.-шеф на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Увеличението на слънчогледа се получило, след като някои

фермери се отказаха от рапицата

и вместо традиционните 3 млн. дка са засели наполовина, а другите 1,5 млн. дка отишли за слънчоглед.

Тази година очакваме добра реколта от слънчоглед въпреки капризите на времето, заяви Вукодинов.

Най-вероятно количествата дори ще минат миналогодишните и ще са поне 1,5 млн. тона.

Заради дъждовете се е увеличила себестойността, защото се наложили повече пръскания.

За последните 10 години реколтата от слънчоглед в България се е удвоила.

Например през 2003 г. е била едва 788 763 тона. Според агроспециалистите увеличението не е само заради по-големите площи, но и заради по-високите добиви.

В последните години в България се вкарали нови технологии на световните лидери в земеделието. Така ако през 2003 г. средният добив от декар слънчоглед е бил 120 кг, то през 2010 г. вече е достигнал до 210,5 кг/дка.

Износът на жито също продължава да чупи рекорди и бележи стабилен ръст от 33% за периода 2009-2013 г., показва агростатистиката. България се е изкачила с едно място нагоре и е

на 11-о място в света по износ на пшеница, като всички държави преди нас имат поне 3-4 пъти по-голяма територия, пише в анализа на стопанската камара.

Водещи пазари за българското жито са Испания с 23%, Румъния - с 11%, Либия, Италия, Гърция и Сирия. Най-добри цени обаче постигаме в арабските страни - ОАЕ, Ливан и Египет - средно около 320-330 долара/тон.

До тази година сред водещите експортни стоки не е попадала царевицата. Ръстът на износа обаче са внушителните 125 на сто за миналата година, а средно за 2009-2013 г. - 42%, при увеличение на световния внос за същия период от само 17 на сто. По износ на царевица вече също сме на 11-о място в света. Пазарите ни са диверсифицирани - повечето страни от ЕС и държавите от Средиземно море.

50% от житото е с добро качество, но жътвата закъснява

Над 50% от пшеницата ще е с добро качество, показват предварителните данни за реколтата на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Затова и щяло да има предостатъчно хубаво жито за хляб.

Количеството пшеница обаче ще е по-малко от миналата година, някъде малко над 4 млн. т, каза Ангел Вукодинов от асоциацията на зърнопроизводителите. На много места жътвата е изостанала заради валежите. Най-зле били фермерите в Северозападна България, където дъждовете не спирали. Там количеството е 50% от миналогодишното.

На много места след бурите има и сериозно полягане на класовете. Жътвата на тези площи ставала много бавно, с 3-4 пъти по-ниска скорост от обичайната.

Годишно за хляб трябват 1,1-1,2 млн. тона пшеница. Заедно с фуража вътрешното потребление е около 2 млн. тона.

27-28 млн. дка са площите със земеделски култури у нас. Половината са със зърнени култури - пшеница, ечемик, тритикале, ръж. Традиционно в България около 5 млн. дка е царевицата и 7-8 млн. дка - слънчогледът. Около половин милион декара има със соя и люцерна, а 3 млн. дка е рапицата.