- Г-н Драганов, какво очаквате от новия туристически сезон, има ли отлив на туристи?
- Туристическият сезон се очертава като доста труден. Това се обуславя от политическата криза в региона, и най-вече от руско-украинския конфликт. Политическата криза в страната, както и световната финансова криза, правят анализите в туризма до голяма степен непредсказуеми. И българските хотелиери и туроператори са в известна степен поставени в ситуация на изчакване на събитията. Като цяло ние се движим в параметрите на договореното по отношение на руския пазар, там бяха и големите притеснения. Почти изцяло се изпълняват и заявките, свързани с Украйна, забавен е и процесът на записване за детски лагери. Оказа се, че имаме проблем и с Европа. Той е свързан със скандинавските страни и Холандия и Дания, откъдето има един значителен спад в записванията. Този факт се обяснява с отрицателните публикации за нашия Черноморски регион в тези страни и евентуални страхове, които туристите имат по отношение на събитията в региона.
- Как можем да убедим чуждите туристи, че България не е само Слънчев бряг, и че има много други места, на които също биха могли да прекарат отпуската си?
- Преди да убедим чуждестранните гости, трябва да убедим себе си, че има други места в страната, на които също си струва да отидат.
Слънчев бряг няма славата на дестинация с алкохолен туризъм, в смисъл, че нито един туроператор не представя туристическия продукт Слънчев бряг като място за евтин алкохол. Те представят курорта като място за екстремни преживявания, младежки екскурзии, които са доста търсени. Когато ви казвам, че имаме изоставане в Скандинавия, трябва да подчертая, че има силно редуциране на младежките групи, които идват тъкмо от тези страни. И в същото време трябва да отбележим, че няма алкохолни групи от Русия например, руснаците изглеждат направо като въздържатели спрямо англичаните. Няма алкохолни групи нито от Румъния, нито от Гърция, няма алкохолни групи от други страни.
- Какъв туризъм бихме могли да развиваме , освен този в черноморските ни курорти? Има и поклоннически, и културен туризъм, нали така?
- България не си е поставила за цел да развива туризма. Ние нямаме министерство на туризма, не проумяваме, че с туризъм можем да създадем много работни места, не знаем, че чрез него можем да предлагаме продукти местно производство. България е едно бяло поле в европейския туризъм. Туризмът у нас се развива стихийно, по същия начин стихийно се развиха и черноморските ни курорти, и поради тази причина той е нискобюджетен и не е ефективен.
- Имат ли сериозно бъдеще частните малки хотелчета, има много нови обекти по Южното ни Черноморие, там теренът се презастрои?
- Тези хотели са сезонни, а при нас сезонът е много кратък. В подобен кратък сезон няма как да се развиват професионални кадри и и умения, както и да се трупа професионален опит. Съдбата на всичките тези инвестиции е свързана с нискотарифния ни туризъм като цяло.
- Как можем да се рекламираме, за да станем по-атрактивни за туристите?
- За да започнем да рекламираме, трябва да осъзнаем какво притежаваме. Няма как да не знаем, че сме собственик на храм ”Св. Георги” в Арбанаси и да питаме защо никой не идва в България.
- Имаше и доста спорове около новото лого на страната, какво се случва с него?
- То е пример за това как могат да се трошат европейски средства в милиони без никакъв ефект. Повече от една година, след като логото е факт, то не се използва никъде в международните изложения на страната. Никой обаче не е предявил претенции към тези, които са злоупотребили със средствата за проектирането му. Логото, разбира се, е позорно за България. В него има символи, които противоречат на нашия туризъм. Има едно голямо неразбиране по отношение на значението българския чадър, който е поставен в него, едно голямо неразбиране по отношение на слънцето, което по-скоро означава: “Не ме гледай!”, от една страна, и от друга, идеята изобщо не е оригинална. Не е български феномен. Имаме сериозна концептуална грешка в направата на това лого. Вместо да го посветим на българската роза, която повече от сто години е символ на България, още от изложението в Чикаго през 1897 г., за да стане разпознаваемо в цял свят, включително от японския император и английската кралица, от американския президент, ние загърбихме тази символика. Така реализирахме някаква измислена символика, която характеризира десетки страни по света, използвайки слънцето като един от елементите.
- Има ли недостиг на кадри за ресторантьорството тази година?
- Ако в момента си търсите работа на морето, няма да намерите. Ако става дума за свободни работни места, няма и не трябва да се заблуждаваме, че туризмът ще реши проблемите с безработицата. А по отношение на качеството на кадрите имаме системна грешка, защото няма как да поддържаме висок професионализъм у хора, които работят само три месеца в годината, няма как да стане.
- Много руски туристи купуват апартаменти по Черноморието ни, има ли опасност да го превземат?
- Няма такава опасност. България е член на ЕС и това означава, че националните ни интереси са защитени. Това, че чужденците купуват имоти, увеличава проходите от местните данъци и такси. Като цяло това е положителен факт.
- Защо все още продължава строителството по Черноморието ни?
- Строителството трябва да се изпълнява при определени условия. Не бива да има нито шум, нито миризми, които да дразнят хората. Все пак собствеността е само в границите на имота и никой няма право извън тези граници да вдига шум и да замърсява околното пространство. Не стои въпросът дали ще се строи, а стои въпросът по какъв начин да се строи, така че никой да не разбере, че това се прави. И ако някой разбере, вие да бъдете жестоко глобен за това, че извън вашата собственост сте навлезли в чужда територия.
- Защо имаме сравнително къс летен сезон, той свършва в края на август, а септември е прекрасен месец за море?
- Причината е, че през септември започва училището. В Западна Европа училищата започват на 1 септември, у нас на 15 септември, има и изключително много селскостопанска работа на полето през септември и октомври. Не можем да разчитаме на много туристи през есента.