1378 г. — Започва строителството на Бастилията.
1500 г. — Португалският мореплавател Педро Кабрал достига Бразилия и я обявява за португалска колония.
1529 г. — Испания и Португалия подписват в Сарагоса договор за подялба на откритите и неоткритите още територии в източното полукълбо.
1713 г. — Състои се сватбата на граф Карл Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен и немската аристократка Кристиана Шарлота фон Насау-Отвайлер.
1838 г. — Английският кораб Сириус пресича за пръв път Атлантическия океан, използвайки единствено своята парна машина.
1876 г. — В Панагюрище е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, изработено от Райна Княгиня.
1880 г. — Владивосток получава статут на град.
1913 г. — В Атина е подписан предварителен сръбско-гръцки протокол за обща война против България, потвърден чрез официалните тайни договори на 1 май и на 19 май с.г.
1915 г. — Първата световна война: В битката при Ипр германците за първи път използват като оръжие отровен газ — поразени са 15 хил. войници, от които 5 хил. умират.
1915 г. — Яне Сандански е убит от засада край Мелник.
1925 г. — След Атентатa в църквата „Света Неделя“ в София, Христо Ясенов е арестуван.
1945 г. — Втора световна война: Фюрербункер: След като научава, че съветските войски са превзели Еберсвалд без бой, Адолф Хитлер признава поражението във своя подземен бункер и обявява, че самоубийството е единственият изход.
1964 г. — Танганика и Занзибар обявяват, че се съединяват в една държава – Танзания.
1969 г. — Мореплавателят Робин Нокс-Джонстън извършва за 312 дни първото околосветско пътешествие, без да спира на суша.
1969 г. — В Хюстън (САЩ) е извършена първата трансплантация на човешко око.
1970 г. — За първи път в САЩ е отбелязан Ден на Земята.
1972 г. — Англичаните Джон Файерфакс и Силвия Кук след 361 дни плаване с гребна лодка пресичат Тихия океан и достигат бреговете на Австралия.
1978 г. — В Афганистан комунистите извършват преврат с помощта на СССР.
1980 г. — Канада обявява решението си за бойкотиране на Московските Олимпийски игри.
1993 г. — Във Вашингтон е открит музей в памет на жертвите от Холокоста.
Родени на 22 април
1451 г. — Исабела Кастилска, кралица на Кастилия и Леон, кралица на Арагон († 1504 г.)
1518 г. — Антоан Наварски, Крал на Навара († 1562 г.)
1592 г. — Вилхелм Шикард, немски астроном и математик († 1635 г.)
1610 г. — Александър VIII, римски папа († 1691 г.)
1658 г. — Джузепе Торели, италиански композитор († 1709 г.)
1692 г. — Джеймс Стирлинг, шотландски математик († 1770 г.)
1724 г. — Имануел Кант, немски философ († 1804 г.)
1766 г. — Ана Стал, френска писателка († 1817 г.)
1815 г. — Вилхелм Петерс, германски естественик († 1883 г.)
1838 г. — Аритомо Ямагата, японски офицер и политик († 1922 г.)
1854 г. — Анри Лафонтен, белгийски правист, Нобелов лауреат през 1913 г. († 1936 г.)
1870 г. — Владимир Илич Ленин, руски философ — марксист, революционер — създател на СССР († 1924 г.)
1881 г. — Александър Керенски, руски политик и държавник († 1970 г.)
1884 г. — Ото Ранк, австрийски психоаналитик († 1934 г.)
1894 г. — Максимилиан Фелцман, офицер († 1962 г.)
1899 г. — Владимир Набоков, руски писател († 1977 г.)
1904 г. — Робърт Опенхаймер, американски ядрен физик († 1967 г.)
1907 г. — Иван Ефремов, руски палеонтолог и писател († 1972 г.)
1909 г. — Рита Леви-Монталчини, италианска невроложка, Нобелова лауреатка през 1986 г. († 2012 г.)
1914 г. — Михаел Витман, германски командир († 1944 г.)
1916 г. — Йехуди Менухин, американски цигулар и диригент, ексцентрик († 1999 г.)
1919 г. — Доналд Крам, американски химик, Нобелов лауреат през 1987 г. († 2001 г.)
1920 г. — Валери Петров, български поет
1923 г. — Радой Ралин, български поет и сатирик († 2004 г.)
1926 г. — Джеймс Стърлинг, британски архитект († 1992 г.)
1927 г. — Христо Пелитев, български писател и журналист
1932 г. — Никола Анастасов, български актьор
1932 г. — Добра Савова, българска народна певица
1933 г. — Константин Димчев, български актьор († 1984 г.)
1937 г. — Джак Никълсън, американски актьор
1938 г. — Любен Петров, български политик и генерал
1944 г. — Джеймс Стивън Фосет, околосветски пътешественик († 2007 г.)
1949 г. — Вилхелм Краус, български политик
1955 г. — Артър Бейкър, български политик
1960 г. — Март Лаар, министър-председател на Естония
1960 г. — Владимир Чуков, арабист, университетски преподавател
1968 г. — Ивайло Йорданов, български футболист
1969 г. — Ани Салич, българска тв водеща
1971 г. — Ерик Мабиус, американски актьор
1971 г. — Яне Янев, български политик
1972 г. — Ана Фалки, италианско-финландски модел и актриса
1974 г. — Денис Пошвата, немски барабанист
1974 г. — Николай Найденов, български волейболист
1975 г. — Карлос Састре, испански колоездач
1976 г. — Николай Чавдаров, български футболист
1977 г. — Марк ван Бомел, холандски футболист
1977 г. — Теодора Недева, българска тенисистка
1979 г. — Золтан Гера, унгарски футболист
1982 г. — Кака, бразилски футболист
1984 г. — Мишел Райън, английска актриса
1985 г. — Ксения Симонова, украинска художничка
1987 г. — Давид Луис , бразилски футболист
1987 г. — Джон Оби Микел, нигерийски футболист
1988 г. — Даниел Павлович, швейцарски футболист от хърватски произход
1995 г. — Денислав Арабаджийски, български футболист