Знак за сътресенията, които предстоеше да обхванат цялата държава и за промените, които не подминаха и морския град, даде атентатът срещу Ахмед Доган по време на конференция на ДПС на 19-ти януари. Тогава 25-годишният Октай Енимехмедов излезе с пистолет на подиума, докато лидерът на партията изнасяше доклада си, и насочи оръжие към главата му. Младият мъж не успя да произведе изстрел, заради бързата намеса на охраната.
Преди атентата лидерът на ДПС даде заявка за оттегляне от председателския пост, което сякаш се превърна в предизвестие за по-нататъшното оттегляне и на други знакови политически фигури.
Последваха бурни събития и неочакван развой. Начало сложиха протестите срещу цената на тока и монополите, които стартираха в цялата страна на 10-ти февруари. В началото в морската столица недоволство изразиха няколко стотин човека, но с всяка следваща демонстрация броят има нарастваше все повече и достигна хиляди.
Нестихващият изблик на енергия се оказа заразителен и за останалите градове, които застанаха още по-убедително зад позицията си. Фокусът на протеста бързо се измести и гневът на хората се насочи срещу правителството. Във Варна обаче подхранващо недоволството се оказа не само разочарованието от управлението на страната, а и от управлението на града. Исканията на варненци станаха толкова разностранни, че се появиха противоречия между самите протестиращите, които постепенно се разединиха и оформиха отделни фракции.
Десет дни след началото на протестите, след вечер на кървави сблъсъци между полиция и демонстранти в София, премиерът Бойко Борисов подаде изненадващо оставка. Той го направи в деня на редовно заседание на парламента, на което трябваше да бъдат гласувани структурните и персонални промени в правителството.
Помрачаващо и не по-малко шокиращо събитие споходи в същия ден и града на най-многобройните протести – Варна. В ранните сутрешни часове се случи нещо, което провокира динамични промени в политическия живот на града през следващите месеци.
36-годишният Пламен Горанов се самозапали пред сградата на общината. Младият мъж още в 7.30 часа отива пред сградата на общината с раница и плакат „ Оставка на Киро и целия общински съвет до 17.00 часа на 20 февруари“. Той носи със себе си две туби със запалителна течност, залива се и минути по-късно пламва.
Откаран е във Военноморска болница с 80 % изгаряния. От Районна прокуратура – Варна обясниха, че Пламен се е самозапалил. Преди това служители от общината и Охранителна полиция са опитали да му потърсят обяснение какво прави.
Огнената трагедия се разигра в деня, в който предстоеше да се проведе сесия на Общинския съвет за гласуване на общинският бюджет за 2013-та. Заради развоя на събитията на заседанието имаше засилено присъствие на протестиращи. Лидерът на БСП – Варна Борислав Гуцанов отправи искане за оставката на кмета Кирил Йорданов.
В същия ден със същото искане застана и група протестиращи. То бе поместено в писмо с още 10 точки, сред които пълна финансова ревизия на общината и на общинските фирми и договори.
Градоначалникът демонстрира съпричастие към протестиращите варненци. В символ на подкрепа от фасадата на местната управа беше развят българският трибагреник. Пет дни след искането за оставката му той обяви, че няма да я подаде, но все още е готов за диалог с протестиращите.
Общественият натиск срещу Йорданов растеше постоянно. Търсейки политически замисъл в идеята за отстраняването му, хвърли обвинения върху Борислав Гуцанов и Веселин Марешки. Конспиративните идеи разкри на ред пресконференции.
В опит да бъде закрепена позицията на кмета от общината препращаха писма от организации, спортисти и интелектуалци в подкрепа на Йорданов.
Градоначалникът обяви, че искането за оставка на протестиращите няма такава тежест, защото броят им е далеч под гласувалите за него 70 хил. на последните избори. Опитите да задържи властта се оказаха обречени.
Именно съмнението му в позицията на варненци и единството в исканията им изкара хиляди по улиците на 3-ти март. Това е и денят, в който ГЕРБ сне политическото си доверие от Йорданов. Това е датата, която се оказва повратна за 13-годишното управление на Кирил Йорданов. Десетки хиляди скандираха против управлението му и белязаха най-мащабната демонстрация от февруарските протести.
Областният координатор на партията Иван Портних съобщи, че позицията за оттегленото доверие е съгласувана лично с премиера в оставка Бойко Борисов и цялото ръководство на партията. „Когато хората и обществото изпитват липса на доверие към дадена позиция или институция, е редно гласът им да бъде чут”, посочи Иван Портних.
В нощта на многохилядният протест почина самозапалилият се Пламен Горанов. Два дни по-късно Кирил Йорданов подаде оставка. Той направи опит за свикване на заседание на Общински съвет, на което да разкрие „страшни истини“, но му бе отказано. В крайна сметка на специална пресконференция той обяви официално решението си.
В същия ден бе обявен национален траур в памет на загиналия Пламен Горанов.
Варна изпадна в управленска криза след оттеглянето на Йорданов и до провеждането на нови избори. До избора на нов градоначалник през кметския стол преминаха трима временно изпълняващи длъжността зам. – кметове. В началото длъжността зае Христо Бозов. Той обявяви в началото, че няма апетити към постоянното заемане на поста. Нещата обаче взеха обрат, когато Общинският съвет гласува на негово място да застане Димитър Николов. Бозов обжалва решението и съдът го върна на работа. В крайна сметка той реши да се включи в кметската надпревара и излезе в отпуск. На негово място назначи Богдан Караденчев.
Протестите в града продължиха, но този път с искания за оставката на Общински съвет. Пред сградата на общината се заформи палатков лагер, в който се дежуреше на смени. Трима съветници от „Либерален алианс“ подадоха оставки, сред които и Веселин Марешки. БСП поискаха също разпускане, но никой така и не подаде оставка. Готовност заявиха и групата на ГЕРБ.
Караденчев успя да организира провеждането на кметски избори. Решено беше да се състоят на 30 – ти юни. Начало на кампанията бе дадено на 31-ви май. Включиха се девет кандидати.
След парламентарните избори на 12 - ти май представители на най – големите групи в местния парламент бяха избрани за депутати. В новия парламент се очакваше да влязат Борислав Гуцанов от БСП, Иван Портних от ГЕРБ, както и проф. Анелия Клисарова от БСП. Така червените останаха без възможните кандидати, които са готвили за кметското място. БСП застана зад кандидатурата на Христо Бозов, ГЕРБ издигна Портних. В битката участваха още Александър Йовчев, Веселин Марешки, Михаил Куликов, Чавдар Трифонов, Веселин Василев, Рдостин Морфов и Младен Станев.
На първи тур с най – много гласове се класира Христо Бозов. Той събра около 2000 повече от Иван Портних. На втори тур нещата се обърнаха и Портних поведе с приблизително същия брой гласове. Така той беше официално обявен за кмет на 8 – ми юли.
Междувременно по време на изборната камапния парламентът избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Това доведе до вълна от протести. Във Варна те бяха значително по – малобройни от февруарските.
Общинският съветник Янко Станев беше задържан на 6 – ти юли по подозрение в купуване на гласове. Заедно с него бяха арестувани още 10 души.
През лятото Варна се сдоби освен с нов кмет и с нов областен управител – Иван Великов, който беше доскорошен шеф на общинската правна дирекция. Иван Луков беше избран за нов председател на Общински съвет, след като предшественика му Николай Апостолов беше избран за депутат.
Едно от първите неща, с които се захвана новият кмет, след като встъпи в длъжност, беше ограничаването на движението в Морската градина. Той издаде заповед, с която ограничи трафика изцяло. Това провокира остро недоволство на собствениците в „Салтанат“. Зароди се напрежение между областния управител и Портних. Иван Великов стопира кметската заповед.
Замесването на името на бившия кмет Кирил Йорданов в темата го накара да се срещне с медиите, за да обяви, че няма нищо общо със строителството в парка и не носи никаква отговорност за създалия се хаос.
Дни след кметските избори Варна се сблъска с още едно разтърсващо събитие за годината. Митрополит Кирил беше намерен удавен на плажа на Траката в сутршените часове на 9 – ти юли. Появявиха се противоречиви тези за смъртта на духовника. От хипотермия и тихо давене до убийство. Съдебните медици след аутопсия констатираха удавяне.
Часове след погребението на дядо Кирил свещеници и миряни прогониха врачанския владика Калиник, който определиха като разколник и който Светият синод назначи временно поста на варненския митрополит до избора на нов. Започна сериозна битка за престола на митрополита. Наложи се провеждане на избори на два пъти заради съмнение в почтеността на първите избраници. В крайна сметка през декември Варненската и Великопреславска митрополия оглави епископ Йоан.
В годината на бурни политически събития се случиха и някои подобрения на градската среда в морската столица. Основни булеварди в града бяха преасфалтирани, макар и с оспорвано качество. Започна ремонтът на централната пешеходна зона. След смяната на правителството обаче без развитие остана проектът за облагородяване на Дупката.
В края на годината по варненските улици най-сетне пуснаха дългоочакваните нови 70 автобуса по проекта за интегриран градски транспорт.