“Цял час фотографите ме дебнаха, но всъщност най-добрата вълна улових, след като си тръгнаха. Малко съм суеверен. Смятам, че колкото повече наблюдатели има, толкова повече губиш усещането и късмета си. Самото времето не беше подходящо - нямаше вълни, а вълнение. Беше пълна каша. А ние обичаме гладките и дълги талази. За да ги дочакаме, понякога стоим дълго във водата - дори цял ден, ако има възможност”, усмихва се Божидар.
Не спорт, а начин на мислене
И признава, че след 8 часа в морето, дори и в студа през зимата, се чувства прекрасно. За него сърфингът не е просто спорт, а начин на мислене. Не го привлича само адреналинът, защото твърди, че тренировката на психиката е не по-малко важна от физическата подготовка. “Ако не вярваш в себе си или влизаш в морето само за да те гледа публика, няма да се получи. Ученето в сърфа е цял живот - винаги има по-големи вълни, които да яхнеш. Никоя не е като предишната. Затова трябва непрекъснато да усъвършенстваш позицията си, плуването, мисленето”, изрежда Божидар.
Той не помни кога точно се е научил да плува. “Може би съм бил на 6 г. Живея до морето и с приятели ходехме тайно на плажа, защото родителите не ни пускаха. Някой ме бутна от моста на Рибарския плаж и така проплувах”, разказва младият мъж. С екстремния воден спорт се “запознал” преди 8 г. Чичо му дал да ползва един уиндсърф. Божидар започнал сам да се учи да го кара на Централния плаж, когато има големи вълни. Въпреки че къпането било забранено, влизал във водата, а спасителите го преследвали, задето нарушава правилата. “В един такъв ден, без да искам, счупих мачтата и платното. И уиндсърфът стана хавайска дъска. Тогава разбрах, че без никакви приспособления мога да яхам вълните. Усещането беше страхотно!”, припомня си Божидар.
“Това е най-естественият от всички видове сърфинг. Не ползваш платно, вятърът не те тегли. Трябва да плуваш добре и с дъската да минеш зад прибоя, да намериш правилното място и да зачакаш своята вълна. Всички мисли остават на брега. Ти си сам с морето, а то е непобедим противник. Затова трябва да го приемаш като приятел”, изповядва Божидар. Към модерните водни преживявания като флайбордът обаче има резерви. “Не го харесвам. Това е машина, която те прави зависим от водата. Изкуствено е”, казва младежът.
Любимото му място е плажът на Кабакум, където се събира компания сърфисти. “Случвало се е да вадим бедстващи плувци с дъските. Винаги сме готови да помогнем и на начинаещи, стига да поискат съвет. Хубаво е първо да си купят по-дълга дъска и да поплуват с нея на гладко море, после на малки вълнички - до половин метър. Така човек опознава възможностите си и е готов да ги усъвършенства. Ако прибърза, може да бедства тежко”, съветва Божидар.
Опасностите
ри първите си опити в екстремния спорт той е имал немалко травмиращи случки. С първата си заплата купил хавайска дъска и решил да я пробва на Слънчев ден. Скочил от моста в бурното море, без да е карал в тихо време. Талазите го погълнали, дъската отлетяла надалеч, едва се опазил от удар в железните колони на моста. Друг път предпазното въже на крака се скъсало и останал сам срещу вълните - точно като основоположниците на сърфинга, които яхали вълните в Австралия върху примитивни дървени дъски.
Днес изборът е огромен. Освен, че има различни по марка и големина дъски, вариациите са безкрай, тъй като отдолу се закрепват финки, които подпомагат движението на сърфа. Те са сменяеми, а с различните модели една и съща дъска върви по коренно различен начин, обяснява Божидар. Самият той има две дъски - среден клас 7,10-футова “Мини Малибу” и по-малък 6,3-футов шортборд. “Уейв сърфът не е скъп спорт, ако живееш до морето и не искаш непременно да си на Бали през лятото. За 200-300 лв. можеш да се обзаведеш с прилична дъска. Зиме е нужен и неопрен. Но инвестицията е еднократна, а удоволствието се повтаря всеки път”, казва Божидар.
У нас най-хубави за уейв сърф са откритите големи южни плажове край Ахтопол, Созопол, Лозенец, а край Варна - Кабакум, Галата, Черноморец. “Но невинаги човек е свободен в идеалното време”, кахъри се Божидар. От юноша той заработва хляба си с друга екстремна дейност - промишлен алпинизъм. “Това е работа, не е хоби и затова не съм особен фен”, признава младежът. Приятелите му го наричат на шега Минчо Празников, защото непрекъснато следи за времето. “Гледам няколко сайта и си правя своя прогноза. Обикновено е точна и ако хубавото време съвпадне със свободното, съм щастлив”, казва Божидар.
Мечта за океана
Освен сърфист, той е и водолаз. Изкарал курс към клуба “Приятели на морето”. “Малко организации учат подрастващите на такива умения, спортове и правилно отношение към морето”, казва Божидар. Член е на Българската асоциация по екстремни водни спортове (БАЕВС), която популяризира сърфинга сред младите. “Преди месец в Ахтопол организира турнир “Дребни срещу старчета”. Събрахме се трийсетина души, имаше 2 момчета на 15 г. - Коки и Макс, които събраха очите на “старчетата” с уменията си. Дано има повече такива деца”, надява се Божидар.
Живота си той не вижда в България, защото казва, че “тук няма просперитет”. Мечтае да емигрира в Индонезия или Коста Рика, тъй като още не е яхал океански вълни. “По света карат на огромни, тазгодишният рекорд в Португалия е на 30-метрова вълна. У нас няма такива. Най-високите талази, на които съм карал, са били 3-4 метра. Но не са гладки и дълги като океанските. Морето ни е като супа - вълните идват през къс период, чупят се. Идеята на уейв сърфа не е да потънеш в пяна, а да уловиш синята част на вълната и да се забавляваш. Тук става по-трудно, отколкото в океана.
Затова там хората се научават за месец, а в Черно море са нужни години, много солена вода се изпива”, смее се Божидар.
През каквито и перипетии да е минавал, не му е хрумвало да захвърли дъската. Не чува и баба си, която му казва, че някой ден ще нахрани рибите. Но когато по месец-два няма хубави вълни, го наляга депресия. Тогава се гмурка или теши с другото си хоби - музиката. Запален е по австралийския хип-хоп. “В него се залага на истински инструменти - барабани, китари, а не на студийни номера”, пояснява Божидар.