Уважавам и считам за нормално всяко едно ново правителство да осъществява онези политики, заради които е избрано, включително и чрез актуализация на бюджета. Актуализация на бюджета не се случва за първи път и не се случва само в България. Това е нормална практика. Не оспорвам необходимостта от предприемането на допълнителни социални мерки, чрез които държавата да подпомогне най-уязвимите групи от обществото. В условията на криза предоставянето на социална подкрепа на гражданите е основна отговорност на държавата. Подкрепям и стъпки в посока подобряване на бизнес средата и насърчаване на икономическата активност. Уверен съм, че навременното разплащане на задълженията на държавата е една от важните предпоставки за нормалното движение на ликвидността в икономиката. Когато тези задължения са направени при спазване на финансовата дисциплина и в рамките на бюджетите на съответните институции, или са обосновани от извънредни нужди, то държавата няма никакви основания да просрочва плащанията по тях.
Същевременно промените в държавния бюджет не бива да поставят под съмнение макроикономическата стабилност и дългосрочните перспективи за развитие на икономиката. Задължение на правителството е да подготви актуализацията на бюджета в условия на прозрачност и открит диалог с представителите на бизнеса, синдикалните организации, местните власти и обществото. Това задължение не беше спазено и такъв диалог не беше проведен. Ако целта на тази актуализация е коректното изплащане на просрочени плащания от държавата, особено към малкия и среден бизнес, то конкретните механизми трябва да бъдат ясно заложени и гарантирани в бюджета. Трябва да се отчете и фактът, че немалка част от тях са задължения на общините, и то именно към малките и средни предприятия, а за това не са предвидени средства.
Аргументите за разплащане с бизнеса са основани на данни, които не са дoстъпни за обществото. Правителството не публикува регулярни данни (месечни данни) за размера на неразплатените задължения на отделните министерства, както и размера на невъзстановения данъчен кредит (невъзстановено ДДС). За да може да се проведе дискусия по актуализацията на бюджета и обществото да прецени правилността и дълбочината на аргументите, които са основание за актуализацията, то трябва да има достъп до тези данни.
По отношение на приходната част не бе представен прозрачен и аргументиран анализ на очакваното развитие на данъчните приходи. Използват се оценки на приходните агенции, без да се дава информация на какъв анализ са основани тези оценки и в каква степен очакваните по-ниски приходи са следствие от развитието на икономическата активност, и в каква - на по-слаба събираемост, определена от неефективност на приходните администрации.
Нееднократно съм заявявал, че не приемам подхода да се действа на тъмно и дори най-важните нормативни актове да се приемат при липса на прозрачност, без обществено обсъждане.
Предложената актуализация на бюджета предвижда ново повишаване на бюджетния дефицит. Съгласен съм с тезата, че в определени ситуации такава стъпка може да бъде оправдана като временна мярка и само ако е свързана с политика за подобряване на конкурентоспособността на икономиката и инвестициите в сфери, които ще генерират бъдещ растеж и ще създадат работни места. Липсата на такива политики означава, че с нарастването на бюджетния дефицит се финансират текущи разходи. Дълговото финансиране на нарастващ дефицит е изключително опасен път, по който, ако една страна тръгне, връщането назад е много болезнено. Увеличаването на дефицита и задлъжнялостта по този начин е безотговорно както спрямо нас, така и спрямо бъдещите поколения.
В тази актуализация на бюджета очаквах да видя ясни стъпки за изпълнение на заявените от правителството политики за борба със сивия сектор в икономиката, контрабандата и за повишаване на събираемостта. Очаквах повече амбициозност по отношение на приходната и повече прозрачност в разходната част, намаляване на бюрокрацията и оптимизиране на администрацията, а не създаване на повече бюрокрация и нови държавни структури. За съжаление не виждам настоящата актуализация да подкрепя силни политики и реформи за заетост, конкурентоспособност и растеж. Също така считам, че както бюджетът, така и промяната в бюджета, следва да бъдат подготвяни в спокоен тон и при провеждане на необходимите обществени консултации. Още повече че съвсем скоро предстои да започне процедурата по подготовката на бюджета за следващата година.
Тези съображения ми дават основание да върна за повторно разглеждане текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
1. Връщам за ново обсъждане § 1, относно чл. 1, ал. 1, раздел I. “Приходи“, т. 1 „Данъчни приходи“ от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. със следните мотиви:
Влошаването на макроикономическите показатели за първото полугодие е факт. Без съмнение, освен икономическите причини, за това спомага и продължаващата през почти цялата година политическа криза, която генерира нестабилност в работата на приходните администрации. Въпреки това, изпълнението на бюджета към момента не показва значителни и необратими отклонения спрямо разчетите за 2013 г. Занижаването на приходите чрез изменение на държавния бюджет е крайна мярка. Към нея следва да се пристъпи едва когато правителството е изчерпало всички възможности да подобри събираемостта.
Не мога да подкрепя автоматично занижаване на приходите, без да е направен опит да се подобри събираемостта на данъците, да се оптимизира работата на приходните агенции, да се подобри тяхната ефективност, да се преодолее административният натиск към бизнеса. С актуализацията на бюджета единствено се снижават стандартите на работа по събираемостта и се дава лош сигнал, че при първите признаци на проблеми сме готови да прибегнем единствено до най-лесното решение. Заявките на новото правителство за повишаване на събираемостта на приходите, в т.ч. чрез мерки за борба със сивата икономика, за намаляване на контрабандата, за оптимизиране на работата на приходните администрации, не кореспондират по никакъв начин с принципа, заложен в настоящата актуализация в приходната част. Напротив, занижаването на данъчните приходи и компенсирането на изоставането единствено чрез увеличаване на дълга е в състояние допълнително да демобилизира приходните администрации и да се отрази върху тяхната работа.
2. Връщам за ново обсъждане § 1, относно чл. 1, ал 2, раздел “II. Разходи“, т. 4 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи“ от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. със следните мотиви:
Категорично подкрепям политиката, която предвижда да бъдат осигурени допълнителни средства за социално подпомагане, за облекчаване тежестта върху потребителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и за разплащане на задължения към бизнеса. Правилата на правовата държава изискват бюджетните разходи на държавните органи да бъдат определени със закон. В приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. такива разходи не се определят. Единственото увеличение е в частта „Резерв за непредвидени и неотложни разходи.“ Този резерв, съгласно § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., се разходва с акт на Министерския съвет.
Настоящият закон не гарантира, че приетото увеличение на разходната част на бюджета ще бъде използвано именно за тези цели. Нещо повече, с този подход да се увеличи резервът за непредвидени и неотложни разходи се дава възможност с предвидените средства да се разпорежда Министерският съвет без санкция на Народното събрание и без необходимост да се съобразява с мотивите, които бяха заявени в публичното пространство и в пленарната зала. Трябва да има ясна и директна връзка между мотивите и конкретните пера в бюджета.
Считам, че волята на народните представители да подкрепят политиките, насочени към осигуряване на допълнителни средства за социално подпомагане и разплащане с бизнеса, трябва да намери място в текстовете на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., а именно - новите разходи да са разпределени по съответните бюджетни пера.
Допълнителен аргумент да върна за ново разглеждане настоящия елемент от бюджета е, че не споделям подхода за автоматично увеличаване на разходите, без да се потърсят възможности те да се оптимизират и да се подобри тяхната ефективност. Редица сектори продължават да са нереформирани въпреки огромните си бюджети. Не виждам решителни действия в тази посока. Належаща е нуждата от значително повишаване на ефективността на разходваните средства с отговорност към българските данъкоплатци, а не желанието на администрацията винаги да харчи повече. Наливането година след година на все повече публични средства в нереформирани сектори създава порочен кръг, от който може да се излезе само с реформи.
3. Връщам за ново обсъждане § 2, т. 3 (с която се изменя текстът на § 13, ал. 1 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.) и т. 4 (с която се създава нов § 14а) от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. със следните мотиви:
Актуализацията на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. следваше да бъде съпроводена от анализ за въздействието върху фискалните цели на страната в средносрочен план и за постигането на заложената средносрочна бюджетна цел. Прозрачността относно средносрочните цели и структурата на финансиране на предвидения бюджетен дефицит спомага за необходимата предвидимост на средата и влияе върху инвестиционния климат, с което се явява важен фактор за устойчивото икономическо развитие на държавата.
В актуализацията на бюджета е предвидено намерение за допълнителен държавен дълг в размер до 1 млрд. лв. Този дълг, обаче, отново не е насочен към подкрепа на активна политика за повишаване на конкурентоспособността, растежа и подобряването на бизнес средата. Нещо повече, въпросите относно неговата необходимост, предназначение, ефект върху икономиката, обществото и бъдещото поколение останаха без убедителни отговори. Новият заем е предназначен за осигуряване на буфер, което в никакъв случай не е активна политика. В мотивите към закона не е представен анализ за това кое е оптималното ниво на фискалния резерв, как е изчислено това ниво и доколко страната се нуждае от формирането на допълнителни буфери, и коя е тяхната приемлива цена. Освен че тези буферни резерви ще струват на българските данъкоплатци допълнителни плащания по лихви, липсва и информация кои точно политики ще се финансират и по какъв начин те ще бъдат осъществявани. Законът не съдържа гаранции за целесъобразно, прозрачно и подлежащо на публичен контрол разходване на този заем.
Уважаеми народни представители,
Предвид изложените по-горе мотиви, воден от желанието да бъдат осигурени по-добри условия за живот и работа на българските граждани, да се подобри бизнес климатът и да се създадат възможности за икономически растеж и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1, относно чл. 1, ал. 1, раздел I. “Приходи“, т. 1 „Данъчни приходи“, § 1, относно чл. 1, ал. 2, раздел “II. Разходи“, т. 4 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи“, § 2, т. 3 (с която се изменя текстът на § 13, ал. 1 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.) и т. 4 (с която се създава нов § 14а) от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.