Делото обаче беше спряно заради имунитета му.
Ето и писмото на Мирослава Тодорова до медиите:
"На 7 юни ми беше връчен препис от определението на Софийския окръжен съд (СОС). Убедена съм, че определението е законосъобразно, поради което няма да го обжалвам. Ако бях съдия по това дело, щях да постановя същото.
Поначало имунитетът на депутатите, който представлява наказателна неприкосновеност, т.е. забрана за търсене на наказателна отговорност по време на мандата им, е публичноправен институт, т.е. той е предвиден в интерес на суверена, а не на конкретния депутат – не е негова привилегия, още по-малко средство за постигане на безнаказаност. Имунитетът е конституционно гарантиран, за да бъде гарантирано и политическото представителство на българските граждани, свободно от всякакви опасности за саморазправа.
Първостепенен интерес на гражданите на парламентарната република е депутатите да могат да се посветят на ефективна и интензивна законодателна работа. Пак в обществен интерес в Конституцията (чл. 70) е предвидено, че снемането на имунитета на народен представител е допустимо само за извършено престъпление от общ характер. Това е така, защото за тези престъпления обвинението се повдига от прокуратурата.
Така се постига баланс между два обществени интереса: първият – престъпленията с по-висока спенен на обществена опасност да бъдат разкрити, а извършителите – наказани, и вторият – да се гарантира защитеността на народните избранници от необосновани обвинения. Следвайки логиката на държавността, Конституцията дава възможност за снемане на имунитета за престъпления от общ характер, защото се разчита, че прокуратурата като част от съдебната власт е независима от политическата система и искайки снемането на имунитета, предварително е направила обоснована преценка на събраните доказателства.
За престъпленията, които се преследват по тъжба на пострадалия, каквото е и клеветата, имунитетът на депутатите е абсолютен, т.е. не подлежи на снемане, съответно отказът от него на депутат е недопустим. Поради това нямам право да искам снемане на имунитета на г-н Цветанов, нито той има право да се откаже от него.
Допустимо е да съдя г-н Цветанов, докато е депутат, по гражданскопроцесуален ред за реализиране на гражданската му отговорност за непозволено увреждане, каквото представлява клеветата му срещу мен, но както и към момента на завеждането на тъжбата, така и сега, не искам този вид правна защита, защото не целя да получа парично обезщетение от г-н Цветанов за причинените ми вреди.
Както и при завеждане на тъжбата през февруари 2012 г., докато г-н Цветанов беше министър на вътрешните работи, така и сега, когато той вече не е част от изпълнителната власт, считам, че воденото от мен дело е от изключително значение за изграждането на правовата държава. То цели да постави ясна демаркационна линия между действията на изпълнителната власт в обществен итерес и тези, които са противоконституционни, защото дискредитират прогласените в чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията принципи за разделение на властите и за независимост на съдебната власт. Непосредствената ми конкретна цел е именно съдът да дефинира, че вътрешният министър на България не може да си позволява нито да твърди, нито да внушава чрез медиите, че съдия е извършил престъпление. Той е длъжен да се въздържа от всякакви публични изяви по такъв въпрос, като същевременно положи дължимата управленска грижа оглавяваното от него ведомство да разследва съдията и под ръководството на прокуратурата да докаже, ако е извършено престъпление.
Министърът на вътрешните работи не е и никога не би могъл да бъде кадрови орган на съдиите, затова не може да изразява и становище дали и как те изпълняват служебните си задължения, да ги хвали или порицава. И не защото няма професионална компетентност или капацитет, а защото тази власт е дадена от Конституцията на Висшия съдебен съвет и е едно от проявленията на независимостта на съдебната власт. В развиващи се демокрации един от сигурните начини за постигане на социална справедливост е тъкмо воденето на подобни стратегически значими дела.
Поради това, че самият процес по тъжбата ми срещу г-н Цветанов носи белезите на настоящото уязвено състояние на независимост на съдебната власт, ще подам жалба пред ЕСПЧ за защита на основните ми човешки права – на справедлив процес (по чл. 6 ЕКПЧОС) и на лична неприкосновеност (по чл. 8 ЕКПЧОС). Делото можеше да приключи по по-достоен начин за българската съдебна власт, като получа правосъдие преди г-н Цветанов да придобие имунитет и след като българският съд дефинира отговорите на поставените от мен въпроси за отношенията между съдебната и изпълнителната власт.
Пред ЕСПЧ няма да претендирам обезщетение, защото това би означавало българските граждани да бъдат увредени два пъти – веднъж, заради нарушеното разделение на властите, които им дължат демократично управление, и втори път – ако бъдат осъдени да заплатят обезщетение заради компрометираната държавна власт.
Сега, когато наказателното производство е спряно, за мен не съществува друго правно очакване освен това, че делото ще бъде прекратено. Поради забавянето на делото давността за наказателното преследване на г-н Цветанов се оказва по-кратка от депутатския му мандат. На това основание Софийският окръжен съд ще бъде длъжен след изтичане на давността да възобнови производството, да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство срещу него.
Възникването на правото ми на жалба пред ЕСПЧ не зависи от бъдещи несигурни събития, затова и нямам право да ги коментирам, нито да съобразявам срока за сезиране на съда по тях (като например – предсрочно разпускане на Народното събрание или предсрочно прекратяване на пълномощията на г-н Цветанов като депутат заради изхода на наказателното преследване срещу него, започнато от прокуратурата).