Ние влизаме в домовете Ви с най-добри намерения да Ви окажем помощ. Рискуваме живота си, за да достигнем до Вас по най-бързия възможен начин в градския трафик и при лоши атмосферни условия. Често оказваме помощ, без дори да помислим за опасността за собствения си живот – в бързината пипаме с голи ръце окървавените Ви тела, подценявайки риска от инфекции, борим се за живота Ви в близост до горящите Ви автомобили или домове, лекуваме Ви на местопрестъпления и на места с производственни аварии и масови природни бедствия. Много от Вас са били в безсъзнание и така не научават имената на хората, благодарение на които са достигнали живи в болницата.
Рисковете, които поемаме, за да Ви спасим, са често безразсъдни и неоправдани, защото, пристигайки на адреса, установяваме, че сте ни излъгали - проблемите Ви са от дни, или просто правите един успешен опит да получите бърза и безплатна медицинска помощ. Уморени и обидени от поредната подигравка с труда ни, ние Ви преглеждаме и лекуваме, защото осъзнаваме, че Вие така или иначе няма да потърсите личните си лекари.
Категорично отричаме, че подбираме пациентите си по възраст при оказване на помощ, тиражирано в няколко медии напоследък. Съгласно чл. 85 от Закона за здравето на пациента се оказва здравна помощ, независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването. По-голямата част от адресите получаваме от ЕЕН 112, а останалите приемаме след консултация по телефона.
Вчера най-младият пациент, когото прегледах, бе на 47 г., най-възрастният - на 87 г. По време на дежурството ни пациентка на 84 г. изпадна в клинична смърт и целият екип се бори за живота й, както се борим за всеки един наш пациент. Благодарение на проведената от нас сърдечно-белодробна реанимация, тя оживя и бе приета в кардиологична клиника, където колегите ни продължиха да лекуват острия миокарден инфаркт.
Все по-често ни посрещате с обиди и закани, че сме закъснели, без да отчитате факта, че ние не носим вина за закъсненията. Ние не сме виновни, че две системи приемат адресите, че операторите на тел. 112 не могат да диференцират спешно от неспешно повикване и приемат по-голямата част от повикванията като спешни. Критерииите за спешност са все още Вашата преценка дали сте спешни, или не. В резултат на това много от Вас злоупотребяват с повикванията към нас, като си спестяват разходите и загубата на време за посещение при личен лекар или специалист. Образуват се листи на чакащи, а екипите ни са предвидени само за оказване на спешна медицинска помощ. След подаване на жалба за закъснение на екипа до директора на съответния ЦСМП, всеки един от Вас може да разбере кога е прието повикването Ви и колко време е било необходимо на екипа да достигне до Вас. Движението на екипите се следи чрез видеонаблюдение и GPS-система, записва се в информационните системи на ЕЕН 112 и в спешна медицинска помощ. Просто не ни пречете да си вършим работата, като ни бавите и нападате. За да си свършим добре работата, трябва да сме спокойни и уверени в действията си. Работата под натиск ни прави нерешителни, води до недооценка на състоянието и рисковете от усложнения за пациента, води до безмисленни извозвания до здравни заведения. Липсата на доверие в преценката и действията ни, застрашава живота на пациента, защото ние не сме машини, а човешки същества с чувства и емоции.
Все по-често си позволявате саморазправа
с нас, въпреки правото Ви по чл. 93 от Закона за здравето като пациенти да си търсите правата чрез жалби до съответните институции. Физическо насилие, обиди и заплахи срещу нас, както и клевети по медиите, засилват пропастта помежду ни. Резултатът е, че спешната помощ у нас загива, а с нея ще загиват и пациенти, които бихме могли да спасим. Екипите на спешна помощ се топят, независимо от усилията на Министерство на здравеопазването да ни задържи – в ЦСМП - София работят с 60-65% от щатния състав (има 160–170 незаети бройки, като от тях 90 са лекарски). Екипите постепенно преминават от лекарски в долекарски, защото лекарите в спешна помощ в цялата страна напускат. В Пловдив от предвидени 107 бройки 30 са свободни,
във Варна незаетите лекарски бройки са 26,
като в рамките на януари напуснаха 6 наши колеги (от тях 4 с повече от 10-годишен стаж в спешна помощ). Фелдшерският състав е в напреднала възраст, което означава прогресивно намаление на работещите поради пенсиониране. Все по-често има филиали за спешна помощ, в които понякога дори няма фелдшер, а дежурят медицински сестри и акушерки.
Молим, търсете ни, ако ни вярвате, не злоупотребявайте с нас и спрете физическата и психологическата саморазправа с нас. Ние застъпваме на дежурство всеки път с една единствена цел – да Ви помогнем и да Ви удължим живота.
Ние не сме Ваши врагове,
а единствената безотказна и безплатна медицинска помощ. Ние сме посветили труда и здравето си на Вас и не сме виновни за закъсненията и понякога за безсилието си пред смъртта. Щадете ни и ни уважавайте, ако искате да ни има, завършва обръщението.