Пламен да стане почетен гражданин на Стара Загора - това са поискали учителите му от гимназия "Джон Атанасов" от общинския съвет, обяви пом.-директорът Ани Колева. Младият мъж загина, след като успя да спаси давещо се 5-годишно момиченце на плажа в английския курорт Уест Уитъринг. Трагедията се разиграла на 26 май, пред очите на стотици туристи. В съботния ден Пламен и приятелката му се разхождали по плажната ивица, когато чули писъците на ужасена майка. Течението и вятърът повлекли навътре в океана дъщеричката й заедно с надуваемия пояс. Пламен се хвърлил пръв във водата и бързо достигнал момиченцето. Почти доплувал до брега, старозагорецът извадил детето от пояса и го подал на приятелката си. В този момент обаче течението го повлякло фатално и потънал пред очите на любимото момиче. Въпреки че няма официална информация според някои английски медии здравият като канара Пламен най-вероятно е получил сърдечен пристъп и затова не е могъл да изплува до брега.
Пламен е заминал с родителите си за Англия преди 7-8 г. Работел като електротехник във фирмата "Вулкан билдинг сервиз" в близкия до английската столица град Сътън, графство Съри. С майка му Антоанета, която имала втори брак с англичанин, били почти съседи. Хората от графството и от курортното градче, в което се разиграва трагедията, не скриват възхищението си от героичната саможертва на българина. Английският "Дейли мейл" вече призова лондонското кметство името на 32-годишния българин Пламен Петков да бъде вписано в известния
Мемориал на саможертвата в центъра на Лондон
"Едва в края на миналата седмица разбрахме, че става дума за нашия Пламен, и все ни струваше, че може пак да объркали нещо имената", каза покрусена бившата му курсова ръководителка Златка Станчева в професионалната гимназия по електроника "Джон Атанасов" в Стара Загора. Както е известно, в началото българските власти съобщиха, че жертвалият се българин е от Враца, поради пълно съвпадение на имената с друг БГ емигрант. В тогавашния техникум по електроника, сега професионална гимназия, Станчева водела 2 г. - в 3-ти и 4-ти курс, най-силната "б" паралелка. В нея сред най-умните ученици бил и Пламен. "Беше много скромно и тихо момче, понякога се смущаваше дори когато го изпитвах, макар че беше отличник", припомня си Станчева. После сама намира с облекчение обяснението. "Всъщност сега си давам сметка, че доблестните, смелите хора обикновено са незабележими проявяват се, когато трябва", казва педагожката. Пламен нямал много приятели, дружал главно с Тончо от същия клас, който също бил родом от Свиленград. Специалността на Пламен била микропроцесорна техника и при завършването бил от малцината, които избрали без колебание дипломна работа вместо устен изпит. "Това беше много по-трудно, защото означаваше разработка на различни електронни схеми в действащ пакет", пояснява учителката.
Че Пламен е бил сред най-схватливите и надарени техничари в класа, потвърждава и неговата съученичка Светла Русева, сега преподавател в същата гимназия. "Ние бяхме 5-6 момичета в класа и, както се казва, момчетата ни носеха на ръце, бяха готови да ни помогнат при всеки по-заплетен технически въпрос", връща се в спомените си Светла. Тя още пази албума си от завършването и абитуриентския бал. "На общата снимка Пламен е на третия ред в средата с бял костюм", посочва го Светла. Това е и последната му среща с повечето съученици
Пламен не дошъл и на 5-годишнината, и на 10-годишнината от завършването на училището. Според някои негови приятели веднага след гимназията той е учил във ВМЕИ-Габрово и след това заминал за Обединеното кралство. "Чувахме само, че е в чужбина, но къде и какво работи, не знаехме", казват курсовата Станчева и съученичката му Светла. И двете обаче били убедени, че където и да работи, с неговите златни ръце и златно сърце Пламен ще успее.
Не може да прежали своя най-добър приятел от детинството и старозагорецът Григор Лазаров. С Пламен живеели в една и съща жилищна кооперация в старозагорския кв. "Три чучура". Двамата седели дори на един чин от 1-ви до 7-ми клас в основното училище "Георги Райчев". Останали си приятели и по-късно, макар че вече учели в различни училища. Когато Пламен решил да приеме официално християнството,избрал за кръстник Гришо
"Кръщенето беше в софийския храм "Св. Неделя", припомня си вълнуващото тайнство младежът. Приятелство свързвало и двете семейства, преди родителите на Пламен да заминат за чужбина. Последната среща между двамата приятели била миналото лято в Бургас. Пламен бил в отпуск в България, видели се за малко и си обещали нови срещи. Но не би. "Жалко, незаменим приятел и страхотен човек беше", казва с тъга Гришо.