ИНТЕРВЮ НА НАТАЛИЯ ГАБАРЕВА
- Г-н Делчев, в България почти всяка седмица има протести срещу високите цени на горивата и протестиращите непрекъснато излизат с твърдението, че горивото в България е най-скъпо в цяла Европа. Какви са цените в другите европейски страни и къде се намира България на фона на останалите европейски страни?
- В тази част твърденията на протестиращите обикновено се разминават с фактите. Включително и справката, издадена към днешна дата, посочва, че по отношение на бензина България е с най-евтиния бензин в ЕС, по отношение на дизела, преди нас има две държави с цени, сходни или малко по-ниски с 1-2 евроцента – Люксембург и Румъния. Оттам нататък много хора обясняват как вчера са се върнали от Европа и са заредили по-нисък дизел, но ЕС съобщава на сайтовете си цените на горивата в европейските страни и не виждам причина да не вярвам на официалната информация на ЕС.
- Може ли обаче да става дума за сравнение на цените, при условие че в България доходите са значително по-ниски?
- Намесваме тема, в която, ако стъпим, допускам, че в следващите два дена няма да излезем и която надхвърля скромните ми компетенции на председател на петролната асоциация, защото, за жалост, цените на петрола и оттам на горивата не се определят по жизнения стандарт на държавата, а се определят на базата на световни цени, които водят до това, че когато горивата, като борсова суровина, достигнат определена цена, това е минималната цена за всички държави, без значение дали те са с високия стандарт на Англия или Дания или с ниския стандарт на България или Румъния. Цените на доходите са подценени, а не цените на горивата надценени.
- А има ли статистика за потреблението на гориво?
- Има, разбира се. Ако ме питате като потребление на глава от населението, там сме, където нашата транспортна система ни поставя – според мястото си на развитие, разбира се, че в развитите европейски държави потреблението е по-високо. Ако ме питате като тенденция, там сме, където кризата ни поставя, т.е. с 10% по-малко от това, което се е случило миналата година като потребление и с още 5-6% по-малко от миналата година. Има спадане на оборотите на всички търговци на горива, не само по причина на цените, а по причина на кризата. Когато имате криза, търгуват с по-малко стоки, с по-малко транспортни услуги се ползват, респективно по-малко гориво се зарежда.
- Тази тенденция само в България ли е?
- Не. Общо за държавите от ЕС падането на потреблението на горива в автомобилния транспорт е някъде от порядъка 10 до 12% средно за ЕС като цяло. За различните държави между 10% и 15%. Тоест кризата се е отразила с по-ниско потребление с около 15%.
- А каква е формулата, по която се формират цените на горивата?
- Няколко сравнително прости фактора влияят върху цените. Върху повечето от тях, за жалост България като държава и местната рафинерия нямат влияние. Първото голямо перо е цената на суровия петрол и обикновено тя носи между 40% и 45% от тежестта в крайната цена на едро на готовите продукти - дизел и бензин. Тоест от всеки литър, който рафинерията продава, около 40-45% в различните периоди е цената на суровия петрол. Отново някъде около 40% за България са държавните вземания – това са акциз и ДДС. В различните държави е различно, но при всички държави в ЕС държавата отнема над 40%. В Северна Америка – Канада и САЩ, цифрите са по-ниски. Около 12% рафинерията съобщава като разходи по производството, т.е. това е себестойността на продукцията, онези разходи, които са необходими. Така че от 1 тон петрол да се получи съответното количество течни горива и онова, което се формира като печалба на рафинерията и която рафинерията съобщава, са 2%. Тоест рафинерията от това, което ние имаме като официални съобщения от „Нефтохим” – Бургас, работи с 2% върху горивата си, което е сравнително ниско, според мен. Оттам нататък в момента, в който търговците на дребно купят горивата от рафинерията, за да ги закарат до своите бензиностанции, те, разбира се, имат логистични разходи, имат разходи за заплати, т.е. те имат своя себестойност, която добавят, и своя печалба, която увеличава цената на литър гориво с още 3-4 стотинки над цената на едро. От началото на годината акцизът е такъв, какъвто е в момента, ДДС е известно колко е, другите фактори са в общи линии непроменени в рамките на годината. Ръстът на цените се дължи основно на фактора цена на петрола и той в най-малка степен зависи от нещата, които се случват в България или в Европа.
- Какви са цените на акцизите в България на фона на другите европейски страни?
- В България все още имаме да догонваме ЕС по акцизи. В момента, в който България се присъедини към ЕС, в споразумението за договорите за присъединяване беше договорен един преходен период в рамките на 7-8 години, в който преходен период бяха записани конкретните нива на акцизи, които България трябва да постигне всяка година в посока на увеличаване, така че тя да постигне минималните в ЕС. В тази връзка мисля, че протестиращите не акцентират върху акциза с горивата, тъй като те са фиксирани с договори, а България не би могла едностранно да посегне на тях, още повече че те наистина все още догонват тези на акцизите на течните горива в ЕС. Единствено на газ пропан-бутан, използван за автомобилни цели, акцизът вече се е изравнил с този на ЕС, затова в последната година беше увеличен.
- С още колко трябва да се увеличи акцизът, за да се изравним с европейските нива?
- Струва ми се, че има още една или две стъпки, тъй като ежегодно се увеличава между 50 и 60 лева акцизът, т.е. в общи линии догонваме вече акцизите в ЕС.
- Ако хипотетично предположим, че петролът спре поскъпването си на тези нива, а България вдигне акцизите до нива, които трябва да бъдат според договорите, с колко ще се увеличи горивото за крайния потребител?
- Ако изчислите 100 лева акциз върху 1000 литра, ще разберете, че върху 1 литър се пада по 1-2 стотинки увеличение на базата на акциза, който ще нарасне, което е сравнително незначително. Разбира се, че върху акциза се начислява и ДДС, но увеличението, което ще се постигне, е ниско. Тоест това не е онзи ценообразуващ фактор, който тласка цените нагоре. Има влияние, разбира се, както има влияние от смесването на горивото с биосъставки, както има и друго изискване на държавата.