- Стачката в мини “ Марица-изток” спря износа на електроенергия, но породи един въпрос – дали при едни форсмажорни обстоятелства имаме необходимите енергийни мощности, за да задоволяваме необходимото количество електроенергия и в същото време износа на ток ?
- Българската електроенергетика официално отчита една изключително висока степен на обезпеченост като резервни мощности. Те се разделят на две групи: горещ резерв и студен резерв. Фактът, че стачките в мини „Марица-изток” не доведоха до нарушение в електрическото потребление в страната, говори за една голяма сигурност, при това ТЕЦ „Варна”, която е най-големият студен резерв, беше готова да покрие дефицитите.
- Обаче на каква цена?
- Икономиката на електроенергетиката се базира на изчисленията, че едни дублиращи мощности винаги са по-скъпи, тъй като те са стендбай – чакащи аварийни ситуации или липса, или изключвания по други причини, за да се включат паралелно в системата. ТЕЦ „Варна” има наистина по-скъпи въглища и тя има икономика на студен резерв, т.е. винаги една резервна мощност е по-скъпа. Естествено е да бъде по-скъпа, тъй като тя не е в основния период на производство на енергия.
- Имаше противоречиви оценки от страна на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и от страна на министерството на икономиката и енергетиката, че от 1 юли няма да има увеличение на тока, после – възможно е да има такова увеличение. Дали тази стачка породи такива дискусии, че е наложително от 1 юли да се вдигне цената на електричеството?
- Определено може да се каже от икономическа гледна точка и като експерт мога да кажа, че стачката не оказа влияние върху необходимостта от 1 юли да се повиши цената на електроенергията. Очакването, т.е. изчисленията, върху които ще се базира това решение на ДКЕВР, се основават на факта, че в България влизат голям брой нови възобновяеми енергийни източници. В България има инвестиционни планове за рехабилитация на преносната мрежа, т.е. има редица инвестиционни проекти, които оказват натиск върху цената. Другото влияние върху по-високата цена от 1 юли ще окажат нашите високоефективно комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия за топлофикациите в България, т.нар. когенерация, защото този процент на електроенергията, произведена в такъв тип мощности, техният обем на производство все повече нараства. И това се отразява. В цената от 1 юли би трябвало крайният потребител да види три основни компонента, които оказват влияние в неговата сметка. Това е високоефективното производство, дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия, които имат своя вклад в цената, и зелената енергия. Зелената енергия ще има относително най-нисък дял в този процент на повишаване на цената.
- Само преди броени дни премиерът Бойко Борисов заяви в Германия, че сме изпълнили квотата за т.нар. зелена енергия от възобновяеми енергийни източници и тепърва се строят обаче около 1000 или 2000 МВт нови мощности. Ще успее ли българската енергийна система да ги поеме и, от друга страна, да не се увеличи дотам цената на електроенергията, че да стане непоносима за обикновения потребител?
- В нашите ангажименти към ЕС относно дела на зелената енергия има един междинен отчет за 2011 г. от 11%, който България е изпълнила. Но нашата крайна индикативна цел за дял на зелената енергия към 2020 г. е 16%. В момента имаме междинни отчети, които показват, че сме някъде около 15,5% дял на енергията от ВЕИ, но в този дял големият процент е използването на биомаса, т.е. дърва за огрев в малки инсталации и не високоефективни. Ще бъде спорно сигурно след време дали този обем на тази биомаса, на този възобновяем източник може да бъде приет като отчет, но аз мисля, че ние ще си преизпълним квотата, тъй като с платени гаранции, т.е. това са проекти, които са в последна фаза на разработване, и с предварителните договори за присъединяване, са около 1000 МВт фотоволтични централи и около 1500 МВт ветроенергийни генератори. С тези, ако се изпълни този обем нови мощности като строителство и изграждане, към 2020 г. ние ще си преизпълним дела, но остава един голям въпрос, който искам да поставя в този микс на зелени производства – България изпуска един изключително важен вид източник – биомасата, която, освен че е зелено производство, че води до повишаване на имиджа на България и като процент на зелено енергопроизводство, тя има редица странични ефекти, които понякога са по-важни, отколкото електропроизводството, а те са доставка на нефт и топлинна енергия за населените места, почистване на въздуха от фини прахови частици, т.е. намаляването на замърсяването на въздуха, има интерес към инвестиции в тази област. Тоест на биомасата трябва да се обърне по-сериозно внимание, за да има общонационален ефект за развитието на зеленото производство.
- Много хора дават всякакви мнения за проучването и добива на шистов газ, макар че не са експерти. Сред хората, които протестираха, нямаше експертна оценка. Може би диалогът между управляващи и протестиращи не успя да се състои. Вие какво мислите?
- Нашата организация има мнение по въпроса, базирано на оценка на общонационалния интерес. Анализите на специалистите в тази област показват, че в проучването няма никакъв риск, т.е. спекулира се с тази информация... например във Франция проучванията за ресурс на шистов газ не са спрели, те продължават, но не е разрешен добивът, той е под меморандум, докато не стане ясно доколко опасна и рискова е тази технология, която масово се използва, на хидроразрив. България изпуска един много сериозен шанс с това решение на Народното събрание и е жалко, че то беше наложено от улицата, а не от експертите. Но аз мога да ви кажа, че във Фейсбук има вече няколко големи групи, поддръжници на добива на шистов газ, които не стигат до улицата, за голяма жалост. Шистовият газ е един огромен ресурс за българската икономика. Представете си за най-обикновен фермер или малка фирма, или химически завод какво му е, когато му се каже, че той ще плаща два пъти по-малко средства за енергоресурсите. Тоест, че газът от 1000 евро на кубически метър ще стане например 200 евро. Това е един сериозен шанс за България, което би могло да я стабилизира икономически. В Полша се смята, че е много сериозен стимул, особено сега, по време на кризата.
- Доколкото знам, Полша е доста напред в това отношение.
- Да, в Полша дори има спорове върху икономическите механизми за облагане на добива на шистов газ, което за един период на криза е важно за бюджета на една страна. През юли Полша се готви да започне индустриален добив на шистов газ.
- АЕЦ „Белене” – тема, по която се чуха най-различни мнения – има ли нужда да се строи и каква ще е цената на тока. Докъде стигнаха нещата към този момент?
- Това е един изключително сложен и заплетен случай. Ако този проект беше консенсусен и нямаше спорове по него, той трябваше да бъде даже завършен и отдавна в експлоатация. Проектът „Белене” започна по един погрешен път, той мина през фази на много грешки на ръководствата на НЕК и на министерството. Забатачи се дотам, че 2012 г. ние ще честваме 10 години от решението за започване на строителството на АЕЦ „Белене”, което е смешен юбилей. Проектът „Белене” има... искам ясно да разгранича проблемите на АЕЦ „Белене” - първо, недоказана необходимост за енергийния баланс на страната. „Белене” ще бъде необходима... т.е. нова ядрена мощност ще бъде необходима на страната тогава, която излязат от експлоатация блоковете 5 и 6, защото 4000 МВт базисен електрически товар в системата без договори за износ, без пласмент на тази енергия, не може да бъде управляван в рамките на енергосистемата. Ако имаше дългосрочни договори за износ на електроенергия, никой нямаше да бъде против това, особено като се знае цената, защото хубаво, ще построим АЕЦ „Белене”, но кой казва каква е цената на електроенергията?!
- Ето, там може би е разковничето на проблема.
- Да и тук следва въпросът, хубаво, ще има нови работни места, но какво значи това за крайния потребител? – Това е един много неясен въпрос – няма отговор. Другият изключително сложен въпрос – да кажем всичко това е решено, цената е подходяща, откриват се работни места, изобщо едно розово бъдеще пред проекта, питаме ние в тази криза в момента 4 млрд. държавно гарантиран кредит, защото само един невежа може да твърди, че в момент на криза 4 млрд. за един много хубав проект всяка банка би ни дала – това не е вярно. Дори да е частен инвеститор, той ще иска дългосрочно гарантиран договор за пласмент на тази електроенергия на определена цена. Не е възможно на либерализиран пазар да се продава електроенергия от такъв висококонцентриран източник, защото това е голяма мощност и това не може да стане без дългосрочен договор за изкупуване на определена цена или държавно гарантиран кредит.
- А знае ли се според експертите каква ще бъде евентуалната цена на АЕЦ „Белене” на крайния потребител? Сега се говори, че АЕЦ „Козлодуй” е 4,5 евроцента.
- Има много спорове. Ако е ясна цената, ако е ясен бюджетът, ако са ясни отделните части на българските инвестиции, защото тук трябва да се направи разчет на всичко, вложено до момента, кое ще се изгражда допълнително. Все още няма цена на електрическото присъединяване на АЕЦ „Белене”.
- А това са стотици километри далекопроводи.
- 600 километра. Спори се, говори се за 400 млн. евро, други казват 700 млн. евро. Това нещо трябва да влезе също в бюджета. Да влезе в бизнес плана, да се направят разчети, цената на кредита. Нe е ясно какви ще са условията по кредита – обслужване, лихва и т.н. Аз много се надявам, че след изпълнението на договора и отчета на HSBC всички тези отговори ще бъдат дадени на обществото и на енергетиката.
- Аз ви призовавам, след като стане ясно това решение до месец-два, пак да се видим и да говорим, защото АЕЦ „Белене” е един въпрос, на който трябва да отделим сериозно внимание, защото засяга всеки един от нас. Държавните гаранции, за които споменахте, ще ги плаща всеки български гражданин.