През последните 15 години средната продължителност на живота плавно се покачва и през 2010 г. вече е 73,6 години. Запазва се разликата между жените и мъжете. Нежният пол живее средно 7 години повече - 77,2 години.
Тази позитивна тенденция обаче е удавена в песимистични констатации. Експертите от здравното министерство припомнят, че българинът продължава да живее 6 години по-кратко от средностатистическия европеец. Раждаемостта нараства незначително, а смъртността - стабилно.
Същевременно българинът продължава да живее нездравословно и бедно, което бавно стопява нацията. Преките причини за смърт в България не са изненада - сърдечносъдовите болести (67,5%) и ракът (15,1%), но живота ни съкращават всякакви фактори - от храните до нивата на шум.
Ядем повече боб и мляко. Краткото управление на ексцентричната здравна министърка Анна-Мария Борисова явно се е отразило на хранителната култура на българите. Тя остана в историята с призива си да се пие повече мляко.
Оказва се, че консумацията на млечни продукти се е повишила - от 170 г през 2005 г. до 184 г. през 2010 г. - най-вече кисело мляко и сирене (нищо че надмина по цена и месото). Въпреки това здравното министерство уточнява, че имаме още да сърбаме мляко, за да стигнем препоръчителните здравословни нива.
Докладът показва, че българите сега се нуждаят от спешен политически призив да ядат риба, защото в момента средностатистическият българин консумира едва 14,5 г рибни продукти на ден. Препоръчителните норми били поне 40 г.
За сметка на това българинът набива здраво свинско, боб, леща, олио, захар и шоколад. Вместо препоръчителните 500 г плодове и зеленчуци дневно изяждаме едва половината.
Когато тази диета се комбинира с факта, че 82% от населението не спортува или го прави веднъж месечно (5 пъти седмично спортуват само 3%), резултатът е предвидим - 41,8% от хората у нас имат хипертония (постоянно повишено кръвно налягане). Половината българи имат общ холестерол от над 5 ммол на литър, който затлачва артериите и е причина за исхемичната болест на сърцето.
Харчим двойно повече за пиячка и цигари. През 2000 г. българинът е давал средно 147 лв. за спиртни напитки и тютюневи изделия, докато 10 години по-късно тази сума е нараснала на 372 лв. Това вероятно се дължи на двойните цени на цигарите, но консумацията им не е намаляла. След като си купи храна, билети за градския транспорт, след като си плати парното и тока, лекарствата и телефона, българинът се втурва да си вземе пиене и цигари.
Всички тези рискови фактори, равномерно разпределени сред населението, заедно със забатаченото ни здравеопазване поставя страната ни на срамното първо място в класацията по отрицателен прираст в Европейския съюз с 4,6 промила.
Правителственият доклад обаче не предлага мерки, които да променят ситуацията.
7,5 кг боб и леща годишно е консумирал през 2010 г. средностатистическият българин. Пет години по-рано е изяждал едва 5,9 кг.
32 кг месо на година изяжда българинът. Основен дял се пада на свинското и каймата. Това е с 8 кг повече в сравнение с 2005 г. Потреблението на месни продукти - салами и луканки, е без промяна - средно 13,5 кг годишно.
Всеки трети ученик (от 9-и до 12-и клас) и студент поне веднъж в живота си е употребявал наркотик.
Опасности дебнат от въздуха и във водата
Освен че се храни неправилно, българинът получава редовни дози отрови и от околната среда, сочи годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите.
На първо място сред външните замърсители е въздухът. В София, Перник, Златица и Пирдоп (описани в доклада като Средногорие, а такъв град няма от 1991 г.) са най-големите превишения на фини прахови частици.
Жителите на Кърджали и Пловдив от време на време получават високи количества серен диоксид. А в Стара Загора и Силистра имат проблем със сероводорода. В Бургас и Перник пунктовете за мониторинг регистрират по-високи стойности на азотен диоксид.
Опасност дебнат и от питейната вода, въпреки че страната ни е богата на такива ресурси. Едва една трета от подпочвените води се пречистват. Най-голям е проблемът в област Монтана, където 13,58% от пробите на питейни води през 2010 г. не отговарят на стандартите за качество по микробиологични показатели. А критичният лимит на Световната здравна организация е не повече от 5%.
Населението на 20 области пие с водата наднормени количества нитрати, а 17 000 души от Монтана и Плевен получават с живителната течност хром в количества, двойно по-големи от допустимите.
Отражение върху здравето ни има и шумът. Населението на София, Пловдив и Варна е изложено на най-високи стойности благодарение основно на уличния транспорт и гъстото застрояване.
Докладът на здравното министерство съветва да се направи оценка на зоните, подлежащи на приоритетна шумова защита - детски градини, болници, жилищни комплекси и паркове. Предвижда се да се създаде звено, което да обучава експерти да измерват шума. Документът говори и за нуждата от акустичен комфорт на българите.
Eдна линейка обслужва 27 000 жители
Един екип на спешна медицинска помощ у нас покрива средно 27 000 българи, пише в годишния доклад за състоянието на здравето. Въпреки това правителственият документ отчита, че 58% от населените места в страната имат достъп до линейка в рамките на 20 минути, а 27% - до половин час.
Едва при 4% от сигналите екипите пристигали за повече от 20 минути - това са 34 824 случая за 2010 г. Близо 80% от забавените повиквания - 27 637, са в столицата. Докладът на здравното министерство отбелязва, че данните трябва да се приемат с голяма условност, тъй като нямало как да се провери достоверността им.
Наистина в София понякога хората се налага да чакат повече от час за линейка и ако имат възможност, се придвижват до болница с такси или личен автомобил. А понякога този срок може да е фатален за овладяването на инфаркти и инсулти - най-значимите заболявания у нас.
Половината от работата на спешните лекари обаче била да обслужват оплаквания, които трябва да бъдат адресирани към личните лекари.
Най-натоварени са спешните екипи в София - за 12-часово дежурство посещават между 7 и 8 адреса. Едно повикване на линейка струвало средно на бюджета 98 лева и 70 стотинки.
Една линейка обслужва най-голяма територия в Монтанско - 453 кв. км, и в Търговищко - 443 кв. км. Най-много жители на екип се падат в Разград, Шумен и София-област.
Въпреки голямата трудова емиграция при лекарите те не са намалели толкова драстично - броят им в България е 27 997. Това прави 37,3 доктори на 10 000 българи. По този показател сме над средното европейско ниво, което е 33 медици на 10 000 жители.
Проблемът е тяхното неравномерно разположение на територията на страната. Някои градове като Варна и София са преосигурени с кадри, докато най-малко специалисти има в Разградско. Най-голямо намаление - почти двойно, се отбелязва при специалистите по вътрешни болести и педиатрите. Увеличават се, макар и слабо, анестезиолозите и рентгенолозите.
Сериозна криза в кадрите обаче има при медицинските сестри - през 1998 г. те са били 47 343, а през 2010 г. - едва 31 786. Акушерките са намалели двойно - от 5826 (1998 г.) на 3247 (2010 г.), а фелдшерите още повече - от 5663 на 2417. Това води до диспропорция между лекари и асистиращ персонал, което влошава и лечението.
Годишният доклад за състоянието на здравето признава, че няма стратегия за човешките ресурси в медицината. Документът не споменава нищо и за ниските нива на заплащане на медсестрите, които принуждават най-квалифицираните от тях да работят в чужбина или да търсят препитание не по професията.
Министерството на здравеопазването се концентрира върху това да стимулира студентите по медицина. Отбелязана е и липсата на интерес към завършването на специалност “Обща медицина” - при 649 отпуснати места са заети едва 118.
Държавата предвижда да направи единен регистър на медицинския персонал, в който да се отчитат дори емигриралите специалисти. Но не се посочват стимули за спиране на отлива към чужбина.
Джипито печели 2540 лв. месечно
Средният месечен доход на българския личен лекар е 2540 лева, сочи докладът на здравното министерство. Той се формира основно от прегледи на болни пациенти. Джипитата отделят по-малко време на профилактиката и проследяването на хронично болните, което е фактор и за късното откриване на социално значимите заболявания.
Огромната канцеларска работа и бюрократичните взаимоотношения със здравната каса водят до стабилна тенденция за намаляване на личните лекари. През 2009 г. те са били 4790, а на следващата година - 4728. Така на 10 000 души от населението се падат 6,3 джипита, което е доста под средното ниво за Европейския съюз - 8,3 на 10 000
Най-много лични лекари има в Плевен, Добрич, Видин и Стара Загора. Джипитата са най-дефицитни в Кърджали, Разград и Търговище. С най-бърз темп се стопяват частните практики в столицата и Пловдив.
От години се говори за въвеждането на електронна връзка между личните лекари и здравната каса, която ще улесни работата им и ще подобри контрола. Докладът за здравето на българина обаче отчита, че всички намерения в тази посока все още са в бъдеще време.
Още не е започнало изграждането на интегрираната система за обмен на информация между лечебните заведения, финансовите и административните звена. По планираните още през 2009 г. обучения във уеб базирани услуги също не е направено нищо.
Не е факт и отдавна чаканата електронна здравна карта, която ще позволи на пациента да следи дейностите, които записват по неговата партида лекарите и да алармира при злоупотреби. В Германия тази система се използва масово от години - пациентите помагат на своята здравна каса да следи дали болниците надписват процедури.