Изследването е осъществено в рамките на проект „Детство без насилие: към по-добра система за закрила на децата в Източна Европа." Резултатите от него бяха представени на национална конференция в Столична община.
Всеки трети от анкетираните смята, че в последните 10 години в България родителите използват по-често телесното наказание като модел на поведение спрямо децата си. Според близо 60% през последното десетилетие все повече деца биват лишени от грижата на своите родители. Едва 1 от всеки 10 отговаря, че това се наблюдава по-рядко.
Крещенето и обиждането на деца от страна на родителите са сред често прилаганите „мерки."
Сред най-често използваните наказания са критикуването на децата и повишаването на тон, а сред най-употребяваните методи за физическо наказание са напляскването и шамаросването.
1/4 от запитаните посочват, че родителите не променят този негативен модел на поведение в комуникацията с децата. Повече от половината от запитаните смятат, че физическото наказание - бой, не бива да се използва.
Изследването показва още и степента на доверие към институциите за закрила на детето. С най-голямо доверие по отношение на способността да окажат подкрепа на дете - жертва на насилие, са органите на МВР и органите на правосъдието. Училището и детската градина са институциите, за които в най-ниска степен се счита, че биха могли да окажат подкрепа на дете, малтретирано в семейството.
Доц. Нели Димитрова, председател на Сдружение „Институт по социални дейности и практики", заяви, че България е страна с култура, центрирана към възрастните, не към детето.
По думите й по-голяма част от общоприетите ценности са свързани с разбирания за това, че всичко е оправдано в името на доброто бъдеще, че всички изисквания и наказания са за доброто. "Проблемът за физическото насилие на детето е пряко свързан с тези нагласи и култура, приемащи употребата на наказанието, включително физическото като необходимо зло", смята доц. Димитрова.
Огромна е разликата между авторитетен родител и авторитарен, подчерта Мишел Либерт от Асоциация на педо-психиатрите, Лил, Франция, който участва в конференцията.
Експертите обсъждаха психологически и социални аспекти на телесното наказване на най-малките деца от 0 до 3 години, както и добрите практики на превенция в различните страни. Разгледани бяха и нормативните рамки и възможностите за законодателни промени.
Децата до 3-годишна възраст са в най-голяма степен зависими от възрастните и затова мерките за закрила на децата са от особено значение във всяка страна, категорични са експертите.
Те отправят конкретни препоръки на базата на изследванията си с идеята да послужат за лобиране за законови промени, промени в институциите, насочени към по-добро зачитане на правата на детето.
Най-добрата превенция е повишаването на качеството на родителската грижа и затова трябва да се подкрепя позитивното родителство, категорични са специалистите.
Те припомниха, че способността за привързване, изградена в ранна детска възраст има ролята на матрица за всички последващи връзки и че синдромът на родителско отчуждение все повече се разглежда като вид психическо насилие. Заплахи, критики, викане по децата могат да бъдат квалифицирани също като вид насилие.
В България няма забрана на телесното наказание и то продължава да бъде част от възпитателната практика на възрастните, а рискът от физическо насилие и телесно наказание във възрастта до 3 години се оценява като висок. Според официалните данни за детска смъртност по т.нар. „Други извън медицински причини" експертите са категорични, че е необходимо усъвършенстване на качеството и обхвата на мерките за превенция.
Те предлагат водещите институции в партньорство с неправителствени организации да разработят серия информационни мерки и дейности за създаване на общо разбиране за доброто родителство, което отхвърля телесното наказание.
Според тях е необходимо да се развият универсални услуги за подготовка на бъдещи родители и че е много важно да се гарантира достъп на хората до услуги, като училище за родители, детски ясли, консултиране на млади родители, както и да се гарантира качеството на тези услуги. За доброто им качество експертите предлагат да се разработят стандарти - въвеждането на стандарти за ранно детско развитие и учене, както и приемане на общ стандарт за всички работещи с деца.
Експертите са на мнение, че е необходимо е да се преосмисли системата за подпомагане и подкрепа на майчинството и на семействата с трудности. Проведеното проучване показва, че причините за изоставяне на деца са пряко свързани с бедността, безработицата, неграмотността и ниската квалификация. Немалка част от такива семейства обричат децата на още по-висок риск от бедност и маргинализиране.