Жестокото убийство на двойката потресе преди години цяла Варна. Всичко започна да се разплита, след като рибар се натъкна случайно на полуразложения труп на бившия военен във водите на Камчия, близо до село Круша, на 14 май 2007 г. Две седмици по-късно, след претърсване на речното корито, беше открито и тялото на Димитринка. Самите криминалисти бяха изненадани от гледката и жестокостта на убийците. Оказа се, че всяка една от жертвите била пребита и удушена с т.нар. сицилианска примка, привързана към тежки метални тръби и хвърлена във водата. Според заключението на патолозите двамата дори не са били издъхнали, когато са били метнати в реката.
Самите жертви са били измамници и са завличали наивници из цялата страна със схеми със скрап и недвижими имоти чрез общата им фирма "Агро-Лего". Те се свързвали с „клиентите" си чрез посредници и с фалшиви документи предлагали "изгодни оферти" за доставка на метали и покупко-продажба на имоти. Бизнес преговорите винаги стигали само до вземане на капаро от любовниците, които много бързо след това изчезвали без следа. По изпитания в годините начин те решили да завлекат и „Трансинс". И това била последната „сделка" в живота и на двамата. На 31 януари 2007 г. двойката подписала договор с рециклиращата компания, чрез който Евтимов трябвало да посигури печеленето на търгове в Министерството на отбраната за изкупуването на голяма партида скрап от стара военна техника и да достави желязото. Малко по-късно Николай Николов превел по сметката на Евтимов 30 000 лв. И после следите им се изгубили. Това изкарало от нерви шефа на „Трансинс", който за първи път бил преметнат, и то с такава сума. Според обвинението той започнал да планира отмъщение.
Двама от съдружниците на измамниците съобщили на Николов, че двойката планира следващия си удар във Варна, свързан с имот край Балчик. Като потенциален купувач се явил дясната ръка на шефа - Ганислав Начев. Преди това Николов обещал на него и на градовете, включени в плана, че ще им помогне да прикрият престъплението, така че никога да не бъде разкрито. На 15 април двойката, която предния ден отседнала в семейна вила в местността Манастирски рид, се среща с Начев в сладкарница „Лучано". След кратък разговор измамниците и „клиентът" им потеглили да огледат имота. Те обаче не знали, че на пътя ги очакват двамата гардове и всъщност това ще е последното пътуване в живота им.
Както била предварителната уговорка, Мартин Стоименов и Илчо Адамов чакали в бял микробус колата с Начев и двойката между селата Генерал Кантарджиево и Кичево. Мартин носел законния си "Глок 19". Белият бус бил спрян близо до крайпътна чешма. Когато другите минали покрай нея, Начев предложил да спрат за минутка, защото бил жаден. Така двойката попаднала в предварително планирания капан. На място тримата мъже буквално смазали от бой измамниците, завързали краката и ръцете им с тиксо и ги метнали в буса. След това поели към с. Круша, откъдето са бабата и дядото на Адамов. Той предложил мястото, защото знаел, че по това време на година водите на реката са най-пълноводни. На мястото дошъл и Николов. Според държавното обвинение той само дал разпореждане двамата да бъдат убити, как да бъде направено и как да се отърват от телата и си тръгнал. Ганислав Начев трябвало да подсигури металните профили, към които да привържат телата преди да бъдат хвърлени в реката. Според техническата експертиза те били взети от "База-2" на компанията в Югозападната промишлена зона. След това мъжът купил 40-метрово въже, касовият бон за което криминалистите откриха месеци след убийството. Близо 30 минути гардовете и Начев „обработвали" жертвите. Сицилианската примка е един от най-жестоките начини за убийство на италианската мафия. Примката на шията на жертвата се вързва и за краката, което води до бавно и мъчително удушаване. След като надянали примките на мъжа и жената, които вече били изпаднали в безпомощно състояние от побоя, тримата мъже ги завързали за тежките метални пръти и около 16,30 часа успели да хвърлят телата в Камчия.
До задържането на ръководството на „Трансинс" се стигна, след като стана ясно, че металът е техен и че двойката ги е измамила със солидна сума. На 14 май изплава тялото на Евтимов, на 22 май - на Пекова, а в края на месеца полицията задържа Ганислав Начев, после и Николай Николов. Повече от година след като бяха обявени за общодържавно издирване, в тайна квартира в „Аспарухово" бяха задържани Мартин Стоименов и Илчо Адамов. Към делото има приложени разпечатки от мобилните им телефони и видеозапис от охранителните камери на сладкарница "Лучано".
В края на 2008 г. Варненската окръжна прокуратура внесе в съда обвиненията срещу четиримата. Управителят на „Трансинс Рециклираща компания" Николай Николов е обвинен в това, че в съучастие и като подбудител и помагач с другите трима обвиняеми, успял да ги склони чрез съвети, разяснения и обещание за помощ след престъплението да отвлекат двойката измамници. Освен това склонил другите трима по същия начин са убият мъжа и жената, като деянието е извършено умишлено, по особено мъчителен за жертвите начин и с особена жестокост. Ганислав Начев отговаря пред Темида като участник в отвличането и жестокото убийството на двамата. Мартин Симеонов има същите обвинения, като към тях е добавено и това, че е бил въоръжен. Същото се отнася и за Илчо Адамов. Най-тежкото наказание, предвидено от закона за подобни обвинения, е доживотен затвор без право на замяна.