Преди няколко дни премиерът Борисов поиска и получи оставката на шефа на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров. Сбърка. Не трябваше да го уволнява. Трябваше да закрие цялата комисия.



Тази комисия е една от най-ненужните институции в държавата, а отгоре на това е и вредна. Първо, защото създава лъжлива привидност, че потребителят е защитен. Второ, понеже създава големи възможности за корупция. И трето, почти не защитава потребителите, на затова пък активно пречи на бизнеса и е инструмент за нечестно разчистване на неудобни конкуренти. И четвърто, разбира се, яде пари от бюджета. От нашите пари.

Затова и трябва да се закрие, та поне да няма илюзии, че българският потребител не е оставен на волята и добрината на монополите.

Няма друга държава в Европа, в която законът и търговските практики да са установени толкова крещящо във вреда на потребителите.

Например, ако ви изгори електрически бойлер в гаранция, трябва да го закарате в сервиза на продавача лично, да чакате, докато ви се подпише протокол за повредата и с него, пак лично, да идете обикновено на друго място, та да си получите нов. Това е хабене на време, нерви и пари без всякаква вина и не може да се види в цивилизовани държави.

Това обаче е сравнително малък кахър.

Никъде в нормалната част на Европа банка не може да вдига лихвен процент по вече сключен договор за кредит по свое усмотрение и по свои сметки. Не че повишение не е възможно, но неговият таван е фиксиран и двете страни са се съгласили за това при подписването на договора. В България обаче може и никакви комисии не могат да променят това.

Никъде, не само в Европа, но и в по-голямата част на света, не може институция или икономически субект да получава направо, без съдебен процес изпълнителен лист. В България обаче това си е уредено в закона – банките могат да получат такъв изпълнителен лист и да пристъпят директно към удовлетворяване на претенциите си.

Но ако клиент на банка има претенции, па били те и основателни, трябва да мине през съдебен процес, та да си вземе своето.

Навсякъде по света, ако човек не ползва дадена стока или услуга, той не дължи нищо. Но в България абонатите на топлофикациите трябва да плащат за парно, въпреки че са се отказали.

Българският потребител няма право да си избира доставчиците на ток, на вода, мотаят го с месеци и години, ако не е доволен и иска да си смени примерно мобилния оператор, ако токът спре или, не дай си, боже, стани причина да изгорят уреди, обезщетения не се полагат и какво ли не още и всичко това е записано в закона.

Той е така направен, че е в угода на не на потребителя, а на икономически силните, на монополистите и на картелите.

Тогава защо ни е това декоративно украшение Комисия за защита на потребителите?