Простата статистика показва, че най-често депутати стават инженерите, следвани от юристите, икономистите и лекарите.
В същото време обаче има народни избраници, чиято професия е абсолютна тайна. Или поне такава не са посочили четиринадесет народни избраници. Част от тях са сред най-младите попълнения в парламента, които от университетската скамейка са скочили директно на депутатската банка. Такъв е примерът с Александър Ненков от ГЕРБ. Георги Андонов пък се занимава успешно с бизнес, но за разлика от други, които са посочили професия “предприемач”, неговата графа стои празна. 30-годишният кандидат за кмет на Стара Загора от ГЕРБ Живко Тодоров също е с “непоказани” умения. Така са още шестима от управляващите – Георги Плачков, Димитър Бойчев, Иван Алексиев, Иван Божинов и двамата търновски депутати Мирослав Петков и Христо Христов. “Колеги” са им изключеният от ДПС Касим Дал, както и бившите му съпартийци Гюнай Сефер и Муса Палев. В “Атака” данни за професия липсват във визитките на заместника на Волен Сидеров в парламентарната група Десислав Чуколов и депутата Петър Хлебаров.
Независимо че девет депутати от ГЕРБ не са посочили никаква професия, управляващата партия, естествено, държи първенството за най-голям брой внесени законопроекти. ГЕРБ-ерите са вносители на 97 законопроекта от началото на този парламент през юли 2009 г. Следват ги от “Синята коалиция” със 73 и БСП с 41. ДПС от началото на мандата са се подписали едва под 19 проекта за промени в законодателството.
Въпреки второто си място в класацията на практика обаче излиза, че депутатите от “Синята коалиция” са най-работливите в Народното събрание. Тъй като те имат най-малката парламентарна група – едва от 14 избраници.
Най-много законопроекти като съавтор е внесъл лидерът на СДС и съпредседател на “Синята коалиция” Мартин Димитров – 28. Второто и третото място в класацията по този показател също се държи убедително от представители на десницата – д-р Ваньо Шарков е внесъл 27 проекта за промени в законодателството, а колегата му Лъчезар Тошев – 25.
В челната десетка има още четирима избраници на сините – икономистът Кирчо Димитров, д-р Цветан Костов, д-р Михаил Михайлов и председателят на комисията по жалбите и петициите Йордан Бакалов.
Между работливите са и няколко избраници от ГЕРБ. Най-много проекти от тях е внесъл членът на комисията по вътрешна сигурност Красимир Ципов – 18, следван от колегата му Ивайло Тошев със 17. Юристът Емил Радев също е в челото на таблицата, въпреки че покрай него се беше заформил тих лобистки проблем и му се наложи да оттегля законови поправки.
Сред социалистите най-продуктивен е юристът и бивш вътрешен министър Михаил Миков, на високо в класацията са още Мая Манолова, Драгомир Стойнев, Любен Корнезов. Лидерът на РЗС Яне Янев също е сред вносителите на проекти. В антикласацията – за депутати, които нито са писали закони, нито са участвали в парламентарния контрол, попадат доста депутати от ДПС начело с лидера им Ахмед Доган. Същото е положението и с Делян Пеевски, Емил Иванов, Митхат Табаков, Бекрин Шукри, въпреки че те обикновено идват на работа. Бившият им съпартиец Касим Дал също не е от най-продуктивните представители. “Скатавки” има и в ГЕРБ, в левицата и в “Атака”.
Петнадесет са избраниците, които не са вносители на нито един законопроект. Доста повече пък са тези, подписани под поправки, внесени от цели ПГ.
Най-много са инженерите, юристите и икономистите
Aко ви се ще да поработите като законотворец – най-лесно бихте се котирали в партийна листа, ако сте инженер, юрист, икономист или лекар.
Поне това показва статистиката “Кой кой е” в 41-вото народно събрание. Повече от половината избраници на народа са в някоя от тези гилдии. Най-много са инженерите – точно 51, макар че видовете тясна специалност под събирателното “инженер” са доста разнообразни.
Втори в класацията са икономистите – 48 от депутатите са посочили икономиката като своя професия. Тук-там се мярка и някой, вписал се като “финансист”, което би могло да го приобщи към втората по големина гилдия след избраниците.
Едва на трето място по брой се нареждат хората, които и преди да започнат да пишат и приемат закони, са си изкарвали хляба с прилагането им . Юристи са 44 от всички 240 избраници, начело с председателката Цецка Цачева. И почти всичките й заместници на президиума са със същата професия – Анастас Анастасов от ГЕРБ, Екатерина Михайлова от “Синята коалиция”, Христо Бисеров от ДПС и националистът Павел Шопов. Изключение прави представителят на левицата в парламентарното ръководство Георги Пирински – той е от икономистите.
Юристите са и сред активните депутати – такава е зам.-шефката на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова, остриетата на БСП в опозиция Мая Манолова, Михаил Миков и др.
Четвърти по брой в парламента са лекарите – 26. Специалностите им са най-различни, а един от тях е психиатър – синият избраник Михаил Михайлов.
Има и ветеринари сред докторите: Иван Иванов и Иван Петров – и двамата от ГЕРБ. Петров обаче има още 2 специалности – юрист и икономист, та успешно се вписва в три от водещите гилдии в НС.
По многобройност в законодателния орган следват “преподавателите”. Те са 15. Избраничката от ГЕРБ Снежана Дукова пък се е писала “директор на училище”, макар това да е била длъжността й. Предполага се, че е учителка.
Дори Стефан Данаилов е предпочел да посочи “преподавател” като професия. Той води класове във ВИТИЗ, макар че със сигурност при името му всеки се сеща за актьорската му игра, образа на Яким от “Дами канят” или майор Деянов от “На всеки километър”.
По брой следват журналистите – те са 8. Сред тях са лидерът на националистите Волен Сидеров и 4-ма негови съпартийци, един от които неотдавна го напусна. Журналистка има и в ГЕРБ – известната преди години водеща в БНТ Таня Димитрова. Синият избраник вече четвърти мандат Асен Агов също е в гилдията, той бе и генерален директор на БНТ. Журналист има и левицата – Ивелин Николов.
В 41-вото народно събрание има философ, но досега колегите му почти не са имали шанса да го срещнат – идвал е на работа два пъти за 2 години. Това е лидерът на ДПС Ахмед Доган.
Шефката на екокомисията в парламента Искра Михайлова(ДПС) пък е библиограф по професия – тоест специалист по съставяне и описване на книги. В парламента има още зооинженер – някогашният земеделски министър Венцислав Върбанов. Професия “психотерапевт” е посочила Ирена Соколова (ГЕРБ). Но специалността й не е медицинска.
В парламента има и европейски шампион – Румен Стоилов (ГЕРБ). Той е бивш състезател по самбо, а сега оглавява федерацията в България. От 20 г. пък се занимава с бизнес.
Стифадор пише закони за транспорта
Знаете ли какво е “стифадор”? Ако не сте родени край морето и не разбирате много от пристанища и воден транспорт – едва ли.
Това е работил в продължение на 15 години депутатът от “Атака” Димитър Карбов. И колегите му гледат неразбиращо, като чуят професията му.
“Стифадор” е човекът, който организира и координира товаренето и разтоварването на корабите, сортирането на стоките и на борда, и на кея на пристанищата. Като “диригент”, без когото нито един порт не може.
“Някой казват, че звучи екзотично. Всъщност е съвсем нормална професия”, обяснява Карбов. И разказва тънкостите в занаята – например, че в трюма винаги се товарят най-тежките и големи неща най-отдолу. Оказва се, че работата на стифадора е и доста отговорна. Дори дребно недоглеждане може да преобърне кораба, ако товарът не е подреден по правилата и се наруши балансът на съда.
Не липсват и опасни случки в кариерата на Карбов. Помни как преди години, докато координирал товаренето на два големи кораба едновременно, покатерен нависоко, токов удар предизвикал отпускане на въжетата на един от крановете. Едно от въжетата блъснало Карбов и той политнал от пет-шест метра височина. И сам оценява, че е извадил страхотен късмет. Пада на сушата, върху кея, а не между него и кораба.
“Иначе корабът можеше да ме затисне”, обяснява той. Въпреки че пада от високо, стифадорът се разминава само с няколко синини, дори няма счупено. Сега си спомня през смях. Депутатът твърди, че професията му помага в парламента – той е член на транспортната комисия и няма тайни в проблемите на пристанищата и водния транспорта.
Избраник майстори играчки, друг има империя в нета
Мажоритарният депутат от ГЕРБ в Пазарджик Иван Иванов пък е сред щастливците, които са успели да превърнат хобито си в успешен бизнес.
Инженерът върти свои фабрики за дървени детски играчки. Произвежда за износ, а някои от моделите прави само той в целия свят. Иванов разказва, че във фабриката най-добре си почива. “Проходил” в занаята случайно – започнал да майстори сглобяеми самолетчета в гаража. Идеята за тях дошла от приятел и им провървяло.
Шефът на комисията по външна политика и отбрана Доброслав Димитров, който е и сред най-младите депутати, пък си има своя империя. “Империята” е компютърна игра, разпространена в 100 държави, а от 2005 г. до сега е преведена на 29 езика. Димитров е дизайнер на играта, обикаляща света, а партньорът му Мони Дочев е програмистът.
БСП най-активни в питанията
Точно 81 пъти е заседавало 41-ото народно събрание през първото полугодие на 2011 г. От началото на мандата през лятото на 2009 г. депутатите са се събирали в пленарната зала 264 пъти.
26 от заседанията т.г. са били посветени на “разпит” на премиера и министрите му. В парламентарния контрол от началото на мандата най-активни са левите опозиционери – депутати от БСП са задали общо 948 въпроса и 189 питания към представители на кабинета. Следва ги “Синята коалиция” с 494 въпроса и 37 питания. Депутатите от ГЕРБ са контролирали своите министри с 98 въпроса и 27 питания.
Най-много отговори е дал министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев – 241, следван от земеделския си колега Мирослав Найденов – 213. Интересни за депутатите са още министрите на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков и вицепремиерите Симеон Дянков и Цветан Цветанов. Най-малко въпроси е получил министърът на спорта Свилен Нейков, и разбира се, “пресният” ръководител в транспорта Ивайло Московски.
Премиерът Бойко Борисов е отговорил на 49 въпроса и 45 питания от началото на мандата. За тази последна парламентарна сесия, приключила в края на юли, пък е “контролиран” по 14 теми.
Парламентът е приел общо 342 законопроекта от конституирането си през 2009 г. до сега. Т. г. са 111.
Набор “80+” по банките, най-много дами – в ГЕРБ.
В 41-ото народно събрание за първи път има депутати под 30 г., при това не единици. Най-младата избраничка е красивото лице на “Атака” Калина Крумова. Родена е през 1985 г. и седна на банката на 24 г.
Георги Андонов от ГЕРБ е с няколко месеца по-голям от нея, но сред мъжете е най-младият – роден е през април 1984 г. В предишния парламент най-младият избраник – Димитър Стоянов от “Атака”, сега евродепутат, бе с година “по-възрастен” от Андонов. И беше единствен.
Сега има други от набор “80+” – Моника Панайотова, която води една от постоянните комисии – по европейските въпроси и усвояването на парите от Брюксел, Александър Ненков, Людмила Станиславова. Другата хубавица от “Атака” – Деница Гаджева, е с година по-голяма от тях. Живко Георгиев от управляващите скоро ще навърши 30 г., а наесен ще премери сили в изборите за кмет на Стара Загора.
“Младата смяна”, според статистиката, съставлява 3,75% от всички 240 депутати. Но до края на мандата някои от тях ще преминат в по-многобройната група на 30-39-годишните. Те пък са 20% от всички депутати. Макар че според стандартите на ООН “младеж” е всеки, който не е навършил 35 г. Само един парламентарен лидер влиза в тази категория – председателят на СДС и съпредседател на “Синята коалиция” Мартин Димитров, който е роден през 1977 г.
Най-много са депутатите на възраст между 40 и 60 г. – 160 души. 22-ма законотворци са прескочили 60-те. Най-възрастен е историкът проф. Андрей Пантев от левицата.
И в 41-вия парламент предимно мъже имат думата, сочи статистиката. Макар че Цецка Цачева е първата дама, оглавила най-важната институция в държавата. Жените са 53, а мъжете – 187. Най-много представителки на нежния пол има в ГЕРБ – 36. А и лидерът им и премиер Бойко Борисов е признавал, че по-добре работи с жени.
В БСП дамите зад банките са едва 7 или около 1/6 от ПГ. В ДПС са 4, в “Атака” – 3. Сините си имат само 1 жена в групата. Две са депутатките от РЗС.
3-ма са депутатите, родени в чужбина
Сергей Станишев е проплакал за първи път в украинския град Херсон, а Георги Пирински – в Ню Йорк. Деница Гаджева от “Атака” е родена в Хавана, Куба.