За този екзотичен гмуркач с интересна история ни разказа между другото Жоро Ангелов, координатор и инструктор в дайвинг център на Златни пясъци. Поводът за срещата ни с Ангелов, както и с група запалени водолази бе друг - самолетът на Тодор Живков, който на 25 май се приземи завинаги във водите на Черно море.
Оказва се, че два месеца след потапянето на машината на бившия Първи тя вече е световна атракция. През легендарния аероплан вече са преминали над 500 ентусиасти, сред които и много чужденци, като интересът расте с всеки изминал ден.
Повечето любители на гмуркането определят тръпката да зърнеш „пенсионирания” самолет на Тато под вода като страхотно морско приключение, което на всяка цена трябва да се изживее. Сред тях е и водолазът Емил Димитров. „Много приятно място. Със сигурност ще доведе доста туристи, тъй като има отлични условия за забавление и спорт. Тези, които биха искали да опитат, бих ги насърчил”, сподели Димитров веднага след подводната си обиколка в аероплана, возил някогашните соцвеличия.
Доволен от преживяното остана и друг водолаз - Цветомир Ботев. „Малко мътно беше, но съм доволен като цяло и смятам, че всички останаха доволни. Бих повторил, но може би трябва да се следи времето, когато е по-чисто, по-бистро морето. Отново бих се спуснал до самолета, защото има какво още да се види. С две думи - полезно е и го препоръчвам на всички”, разказа Ботев.
Сред по-ексцентричните посетители на подводната атракция са мъж и жена англичани с двете им дъщери - на 14 и 15 години. „Родителите нямаха никакви притеснения за момичетата, въпреки че бяха на такава възраст. Освен тяхното семейство преди това се присъединиха и техните родители - бабата и дядото”, каза Илиян Симеонов, инструктор в един от водолазните центрове на Златни пясъци.
Минималната разрешена възраст за гмуркане в открити води е 12 години, горна възрастова граница няма. „Най-възрастният ни гмуркач беше на около 72-73 години, англичанин. Годините по нищо не му личаха. Човек, когато има желание и е във форма, нищо не може да го спре”, допълни Симеонов.
Легендарният самолет, стигал някога до Куба и Мексико, може да бъде разгледан напълно безплатно. Ако водолазите нямат транспорт и задължителното оборудване за гмуркане, дайвинг центрове могат да ги осигурят срещу съответната сума. Обикновено водолазните клубове предлагат туристически пакети до самолета и до още един потънал обект край Варна. „Водолазна разходка до Ту-154 и до потъналия кораб „Принц Карол” при нас струва 160 лева, като предоставяме пълното оборудване. За тези, които си имат екипировка, цената е по-ниска. Хората ги взимаме от хотелите и после ги връщаме там. Абсолютно всичко осигуряваме, дори доброто настроение”, казва с усмивка Илиян Симеонов.
Гмурканията, които са на дълбочина от 22 метра, обикновено продължават 20-30 минути. Те са достатъчни да се обиколи машината. Самолетът е и напълно безопасен за сертифицирани водолази, твърди Орлин Цанев, главният инициатор за потапянето на самолета и превръщането му в изкуствен риф. Той обаче предупреждава: „Човек, който не е сертифициран, не е желателно да се спуска на самолета, защото, за съжаление, на тази дълбочина температурата на водата не е толкова, колкото е на повърхността, а е с 10-15 градуса по-ниска, което е фактор да се предизвика някакъв инцидент. Затова хора, които нямат нужния опит, за предпочитане е да не влизат”.
Някои водолази отчитат като намалената видимост като недостатък при гмуркането Черно море и съответно до самолета на Тато. Сред тях е англичанинът Томи. „Видимостта тук, в Черно море, е много слаба. Иначе на самолета е хубаво”.
Според колегата му Емил обаче именно по-слабата видимост покачва адреналина. Нашето море е доста по-екстремно от останалите, затова е и по-голямо изпитание за водолазите, твърди той. „Мисля, че 20 метра в Черно море, се равняват на повече от 40 в другите морета, където видимостта е голяма. Тук видимостта в най-добрите условия е 3-4 метра. Топлите морета предлагат невъобразим животински свят, но ние компенсираме с потънали обекти.
Именно чрез потънали обекти България трябва да развива дайвинг туризма, смята Жоро Ангелов, координатор и инструктор във водолазен клуб. Според него страната ни е истински рай за гмуркачите, които търсят потопени кораби. „Тук е малко по-приключенски, защото влизаш на място, което не е чак толкова посещавано. В Египет, например, на един потънал обект в деня има между 60 и 90 водолази. Ти слизаш долу и се чувстваш като на някакво изложение, а тук вече усещаш приключението - слизаш си долу сам и се опитваш да си обясниш какво виждаш и какво се е случило”, разказа Ангелов.
Инициаторите за „приземяването” на самолета на Тодор Живков имат идея следващото лято да потопят друг обект, но кой е той, ревностно пазят в тайна. Единственото, което Орлин Цанев, разкри: „Много голямо и атрактивно нещо. По-голямо от самолета”.
Какъвто и да е той, феновете на гмурканията със сигурност ще го обиколят, защото, както Цанев казва, „дайвингът, дайвингът е един вид наркотик”.