ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА
Предстои от 1 януари догодина да се въведе всички членки на ЕС трябва да информират Комисията за всички нови и стари енергийни споразумения с трети страни. Промяната е с оглед единния енергиен пазар, който трябва да бъде готов до 2014 г. За нас това какво означава и какво ще се промени?
За нас това значи преди всичко поставяне на нещата в нова светлина, повече прозрачност и повече по-сериозно осмисляне на това, какво сме подписали и какво предстои. Основният ефект на тази процедура е двустранните договори за доставки на природен газ преди всичко. Но същото важи и за останалите договори за аварийна помощ с електроенергия с нашите съседни страни.
Миналата година по това време ЕК отправи второ и последно писмено предупреждение за неспазване на европейското законодателство в областта на енергийния пазар за това, че не сме отворили в достатъчна степен вътрешните си пазари за ток и газ и не е гарантиран избор на разумни цени. Каква е картината с днешна дата една година по-късно?
Критиките към страната са основно по отношение на високата такса за пренос, която в момента се обсъжда от държавния регулатор. Но на фона на тези критики Румъния също вдигна цената. Отварянето на пазара трябва да стане много внимателно и добре обмислена национална стратегия. Това важи за вътрешната либерализация, която трябва да бъде първият етап от една регионална либерализация на енергийните пазари, така и структурирането на националната борса, което предстои. Само преди няколко дена имало обсъждане в министерството на икономиката, енергетиката и туризма на проектостратегия за либерализация, което включва именно тези две фази – създаването на борса, процедурите и фазите за вътрешната либерализация на пазара на електрическа енергия и природен газ.
Пак миналата година по това време и малко по-късно се говореше, че има опасност от санкции за това, че не сме синхронизирали законодателството напълно. Вървим ли вече в тази насока?
Забавяне има, защото синхронизацията на законодателството означава отделянето на двата оператора – електоенергийносистемен и газопреносния оператор като отделни самостоятелни компании. Това в момента се подготвя. Закъснението, което имаме, ще бъде компенсирано, но вижте, не е само България, а редица страни в ЕС. Едностранната либерализация е един опасен процес, това беше и нашата основна идея, правейки тази регионална конференция. Когато например си отвориш врата, без да знаеш кой ще влезе и какво ще влезе, крие известни рискове. Но когато например се каже – всички комшии в района си отварят вратите, тогава вече може да се очаква някакъв регулиран режим. Либерализацията трябва да се прави синхронизирането с отчитане на стъпките на другите страни в региона, в които ние имаме определено интереси да бъдем синхронизирани и да играем важната роля на главен износител на електроенергия.
А каква е ситуацията в другите страни. Например Румъния, Гърция, Турция на какъв етап са те от либерализирането на пазара? Знам, че в Румъния е факт вече.
Като наша критика може да се каже, като критика към нашата страна, че Румъния е доста напредна в нейната либерализация, нейният пазар е много в по-висока степен либерализиран, но тя има и по-голяма енергийна система. В Румъния има по-малко дългосрочни договори за изкупуване на енергия. Това много деформира един процес на отваряне на пазара, защото свива квотата на търгуемите количества енергия. Когато те са малко, пазарът е стагниран. Тоест ефектът от по-голямата покупка срещу по-малко офериране и нейното отражение върху цената за един малък пазар е в по-малка степен. Турция в момента напредва много сериозно. Гърция също се готви. Очакваме утре (24 юни) на конференцията да чуем много интересен доклад от страна на Гърция, защото виждаме, че в Гърция процесите са много по-бързо, отколкото в другите страни в региона.
Споменахте, че в момента имаме само проект за либерализация. Какво е основното в него, на какво стъпка по стъпка залага той?
Не е точно проект, а проекто-стратегия на министерството, в него са описани фазите, през които този процес трябва да се развие. Първата фаза е структурирането на националната борса, втората стъпка е отделянето на електроенергийната система като отделно дружество. В цялата работа има доста неизвестни, тъй като не е ясно това дружество ще бъде част от Българския енергиен холдинг или ще бъде напълно отделно дружество. Какво ще стане с НЕК, като НЕК и БЕХ в бъдещата структура играят почти едни и същи функции, те се дублират. Трябва да бъде ясно и в тази проектостратегия, която в момента се обсъжда, трябва да бъде даден отговор на тези основни въпроси. Преструктурирането и фазите до една пълна национална либерализация, защото тя ще предходи регионалната. Страната вече ще бъде вписана в един общ регионален модел както на балансираната енергия, така и на борсовата търговия с електроенергия.
Можем ли да приложим у нас румънския опит?
Не, не може да бъде пренесен модела едно към едно, тъй като всяка енергийна система има спецификация. За нас е много интересен моделът на Великобритания. Ние трябва да внимаваме да бъде защитен интересът ни – има няколко ключови позиции в целия процес: първата е да се защити битовият потребител, дори има стратегия и конкретни модели, при които при една бъдеща либерализация на пазара в България цената на електроенергията за битовите потребители може да се намали, а тя ще се намали основно от по-високия експорт на електроенергия в региона въз основа на рехабилитация на съществуващите мощности преди всичко, а не изграждането на нови и тук изрично искам да подчертая, че за експертите първостепенно е да рехабилитираме съществуващите мощности, да повишим използваемостта на нашите ВЕЦ-ове, с което ние ще постигнем по-голям износ в региона, и от тук можем да мислим за по-ниски цени за битовите потребители.
Кой губи най-много от несъществуващата у нас либерализация?
Всички губят.
А кой печели?
Печелят експортерите на електроенергия от други страни, което е на по-висока цена. Например вместо ние да изнасяме електроенергия на дадено ниво цена, Румъния продава в региона. А би могло да бъде българска електроенергия, която да има общ положителен ефект върху икономическото развитие на страната.
Съгласен ли сте с такава констатация, че не сме готови, рано е за пълна либерализация особено на битовия пазар, защото няма да бъде защитен потребителя, той не знае как да се справи със ситуацията и вместо да ползва по-евтин ток, ще ползва по-скъп ток? Това е позиция на Ангел Семерджиев, председател на ДКЕВР.
Не съм напълно съгласен. Не трябва да си представяме, че либерализацията на битовия сектор ще бъде оставена на индивидуалната инициатива и ще е решение на всеки отделен потребител. В целия свят това са сервизни компании, които обслужват даден район – да кажем няколко жилищни кооперации. Тези компании правят проучване на пазара и представят оферти от различни търговци на тази група потребители, които могат да си изберат изгодната им квота, като това се базира на даден период.
На трети март тази година влезе в сила т.нар. трети енергиен пакет в рамките на ЕС. Каква е целта му и всъщност пак ние къде сме спрямо него, какво предстои?
Това е третият либерализационен пакет за електроенергетиката, който дава правото за избор на краен доставчик, т.е. изборност на битовите и индустриалните потребители на доставчици на електроенергия. Либерализацията на сектора, това значи. Тоест прозрачност на сектора на цените, ясни услуги на преносните оператори и на разпределителните компании и всъщност по-голяма конкуренция по цялата верига – производство, пренос и разпределение.
А доколко либерализацията на пазара е свързана и ще промени по някакъв начин енергийната независимост?
В цялата схема непроменени, но под регулаторен надзор ще бъдат преносните компании, т.е. те ще имат ясна приходна-разходна част, те ще докладват разходите си пред регулатора, а всички останали ще се състезават да им станете абонати. Тоест ТЕЦ-овете ще се състезават с други централи за по-ниски разходи, електроразпределителните дружества ще се стараят да искат по-ниска такса за разпределение, за да може в цялата сума в края на краищата вие да имате най-ниската възможно цена или поне да имате право на избор.