Гледах вашето представяне и ме изненада малко това, че сте независим. Разграничавате ли се от НДСВ, а в същото време царят беше там, от друга страна от НДСВ още не сме чули дали ви подкрепят. И тази дума „независим” не се ли изхаби от смисъл?
Няма как, защото закона дава възможност на три типа кандидатури. Единият тип е, ако си издигнат от партия, вторият, ако е от коалиция от партии и третият, ако си издигнат от инициативен комитет, независим от партии. Аз не знам защо толкова много учуди фактът, че Симеон Сакскобурготски беше на представянето, както и колегите от НДСВ. Аз смятам, че това е нормално, когато си работил и си запазил нормални отношения с хората. Това е знак за диалогичност и да получиш подкрепа като добро отношение от страна на партия, с която си провел всички преговори и си приключил преговорите, според мен, е по-скоро добър знак. Радвам се, че НДСВ намериха сили в себе си да не се сърдят за това, че не съм кандидат на НДСВ и уважиха моето желание аз да бъда независим кандидат. Какво означава това? Първо, че уважавам самата конструкция на президентската институция, която е непартийна по замисъл. Тя би могла да бъде, това е гарантирана възможност според закона. Точно тука е дала повече шанс за непартийна кандидатура. Това не може да стане в парламента. Там стимулът е обратен - да влизат партиите и да формират управляващи и опозиция и управляващите да излъчат правителство, което е подчинено на мнозинството.
Но дори Милен Велчев каза, че безпартийна кандидатура няма шанс.
Аз бих се опитала да оборя това и ще го направя на изборите. Имах шанс да проверя дали мога да събера вот от хора с центристко мислене от дясно, а вероятно и отляво по време на европейските избори. Не искам да разочаровам това мнозинство на промяната. Ако в него има хора, които са гласували за НДСВ, това го считам за нормално, но очаквам да подкрепят един президент, който има желание и ще гарантира през присъствието си в българската политика във всеки един момент което и да е правителството и която и да било опозиция, да не е един от тях, а да бъде от гражданите. Това ще даде възможност във всеки един момент да се държи фокусът на вниманието върху това, за което сме се споразумели. Ако получа доверието на гражданите, аз ще трябва на всички партии да връщам фокуса на вниманието върху няколко места: за мен това са работните места, икономиката, модерна икономика, на услугите, цифрова икономика, която дава по-висок растеж, стабилност и предвидимост на икономическите закони и политика, уважение на частната собственост. Ако си част от една или друга партия, винаги ще бъдеш отчетен първо пред нея. На мен не ми е необходим този буфер между мен и хората. Казвам мен, но всъщност имам предвид нещо друго. Сигурно е по-лесно с партии, сега гледам билбордове на партийни кандидати, това е съвсем нормално партията да застане и с ресурс зад гърба ти, ще бъде по-различно от тази кампания, която предстои да водя. Ако имаме няколко теми, по които сме се споразумели, независимо дали партията ти е на власт или не, все пак ще бъдеш свързан с нея, все пак ще се отчиташ като политик пред нея. Сега е моментът за друга повратна точка.
Споменахте няколко акцента, на които ще заложите, ако бъдете избрана. Обаче какво си мисля аз, че може да направи един президент, че да отвори нови работни места и как да се пребори със сивата икономиката?
Образованието, между впрочем, е също една от темите. Студентите са възмутени от новия закон за висшето образование, който не е съгласуван с тях. Това трябва да бъде задача на президента, защото той трябва да направи видима тази връзка между гражданското общество, ако той е независим и останалите институции. На мен много ми липсва това в момента в България. Може би е въпрос на друг тип политическа култура, но има толкова добре разработени модели - скандинавският, например. Ние живеем във века на интернет и се оказа, че българите го ползват за абсолютно практични цели, ние се преброихме през интернет, нима не може да се направи платформа, която да бъде обсъдена през интернет, нима не може президентът да събере институциите, заедно с гражданското общество и да се отчете какъв е ефектът.
Но президентът няма законодателна инициатива и ветото, което налага, е толкова смешно, защото парламентът ако реши, може да го направи на инат.
Ако президентът не е подкрепен...ако е партиен кандидат, биха му казали това, защото си в опозиция или защото си част от управляващите. Не е необходимо това в момента на България. Партиите изчерпаха тази енергия. Ако искаме да влеем отново енергия в политическата си система, включително и в институциите си, включително и в парламентарно представените сили, това можеше да бъде през гражданското общество, което ще има своя структуриран глас.
Как президентът може да отговаря за безработицата, питам ви, понеже го поставихте като акцент.
Инвестиционният климат е нещо много важно за една страна. Можеш да привличаш инвестиции, можеш да отблъскваш инвестиции. Президентът е една допълнителна гаранция, че няма да има закон, с който ще се нарушава последователността на приетите вече икономически стратегии и не случайно мандатът е между две правителства. Не едното правителство да мисли едно, а другите – друго.
Има един ресор – вътрешни работи и отбрана. Вие сте дама, при това фина, обаче, ако станете президент, от вас ще се иска да бъдете върховен главнокомандващ. Това няма да бъде лека задача за една жена. Притеснява ли това?
Задача като всяка друга, която е свързана с управление. Управлението на армията, разбира се, върховният главнокомандващ има функции, които са свързани както забелязваме с много диалогичност с останалите власти, с изпълнителната власт и с добро познаване на нуждите на българската армия. Между впрочем в нея има много силен социален елемент. Когато говорим за армията, за войниците и за командния състав, ние говорим за хора. Тези хора трябва да са убедени в това, че са правилно оценени в обществото, че техните нужди не стоят някъде встрани, че България има ясен план как участвате в натовски операции, защото това белязва в момента българската армия и това е един много голям разговор за сигурността. Да, аз ще бъда готова да участвам в този разговор, ако имам подкрепата на хората. Мога да ви уверя, че законът ще го знам наизуст и ще мога да споря с всеки, който се отклонява от неговата буква и дух. Има много президенти жени, това не е попречило на никого.
Определят ви като кандидатът на Тройната коалиция, други политолози казват, че нямате кауза да се борите само за мястото, трети казват, че НДСВ донякъде ви използва сега, вие като че ли се опитвате да избягате от това. Като имам предвид използват, преди две години на изборите вие спечелихте две места за Европейски парламент, след това за парламентарните избори НДСВ не можа да мине бариерата. Какво бихте казали на всичко това?
Не съм кандидат на Тройната коалиция и това е съвсем очевидно. Всеки иска да запази своите избиратели, дори и с цената на това, да свие кръга им, но да знае, че са сигурно и само за него. Аз имам какво да кажа и на десните, и на левите избиратели и на тези, които са в центъра. Не крия своите пристрастия, имам традиционен вот в дясно не просто, защото това е консервативен вот, а защото съм смятала още от началото на 90-те, че нашата политика трябва да се реформира, да се променя и много съжалявам, че в момента нямаме онази силна синя идея, която беше отначалото на 90-те. Но за мен икономиката не е просто някакъв бизнес да се развива добре, а да се развива бизнеса в последна сметка така, че благосъстоянието на хората да се повишава. Как работят институциите...няма ляво, дясно, има държавност или не. Искрено ми е мъчно, че хората не вярват в институциите, а вярват в силната рака. Това е пълна измама.
А защо не вярват? Може би, защото политиците направиха така?
Да, защото има лъжливи обещания, популистки са, но са много популярни.
Царят също отправи популистко обещание за 800-те дни, което не се изпълни.
Ако искате да влезете в тази тема, моите най-добри чувства и всичко научено от Симеон Сакскобургготски са факт. Няма да влизам в този оправдателен режим, трябва да се наложи темпо. 800 дни са всъщност повече от две години от живота на държавата. За мен тези 800 дни бяха почти привършване на преговорите. 800 дни, след като аз поех преговорите, аз имах вече две трети от главите затворени и ясна идея как ще завърши. Този мандат постигна това. Имаше още едно изречение обаче – ако ние работим заедно, ако сме единни. Може би сега трябва да обърнем нещата и да кажем, ако сме единни, ние искаме и заедно да решим кои са приоритетите ни. Аз ще поема ангажимента да кажа как това може да стане през една президентска институция. Който и да е следващия президент на страната, аз мисля, че това е полезен разговор. Трябва хората да усещат точно в този момент, точно изборите 2011 г. ние трябва да имаме добре структуриран глас, иначе системата ще се задуши. Това е повратна точка за нас. Виждам в Европа колко много начини има гражданите да участват ежедневно в управлението, сигурно и у нас ще стане, след 10 години, сигурно и ние ще намерим нашите начини това да се случва и днес имаме нужда от бързо решение и най-бързото решение, което виждам, поне това, което аз мога да направя, е да запазя тази институция като територия на гражданите. Разбира се, ако те ми дадат своя вот.
Четох, че сте удобният продължител на Георги Първанов и защо политолозите използват това?
Представа си нямам. Мисля си, че това са спекулации, които могат да обслужат една или друга теза, но аз нямам нищо общо с това. Няма как да ви дам отговор на този въпрос.
Казахте в самото начало – гражданите да контролират президента. Как го виждате това, защото наистина звучи чудесно да можем да контролираме президента, но как? Бих искала и Народното събрание да бих могла да контролирам и принципно имам тази възможност в избирателния район, но знам, че тази процедура не върши особено работа.
Трябва да го направим, иначе нашата политическа система не може да съществува такава, каквато е замислена и ще има масово разочарование от нея. Това означава, неразчитайки на нея, оттегляйки се от нея, хората ще дадат незаета територия. Тази територия наистина обикновено кани популисти и кани агресията. Ние ще бъдем разочаровани от себе си, което е най-тежката възможна криза за една нация.
Как би могло да стане?
Вижте, мен много ме дразнят непрозрачните назначения. Мисля, че т.нар. президентски квоти, които не са малко, те са много решаващи. На мен ми се иска да има критерий, защо да не е конкурс, какво пречи на тази институция да направи конкурс в последна сметка. Да, той няма да бъде конкурс за държавен служител, защото в Конституционния съд не са държавни служители, но нека да видим какви са критериите, нека да видим какви са кандидатите, нека всеки представи позицията си и да се избере това, което е нужно в момента, за да работи тази институция добре. Аз казах и в речта си, президентът няма власт, но има глас. В демокрацията гласът е нещо много важно. Аз искам да повдигам завесата на властта.
Как може да стане това?
Като казвам какво мисля, като направя така, че да има поне веднъж в годината преглед на състоянието на нацията, на това, къде сме в изпълнението на плановете си, не само за тази година, а сравнено с миналата, къде сме по отношение на Европейския съюз, какъв е нашият глас в ЕС, кой от всички приоритети в момента, да речем Стратегията 2020, кое е най-близко до нас, кой направи този диалог. Понякога мнозинството не може, защото се бори с опозицията, ако обаче президентът поеме единството на нацията, единният глас на нацията по тези няколко теми, това е важно. И много ме учудва във века на интернет, във века на социалните мрежи ние нямаме отговор на въпроса как да чуем гласа на хората. Времето му е, между впрочем.
Очертайте профила на вашият вицепрезидент, защото и тук има вече имена и със сигурност ще продължат, ако не го обявите. Касим Дал е едно от тях, ще бъде ли Касим Дал вицепрезидент? Споменава се и името на Стефан Данаилов...
За първи път чувам това. Какво ли не се спрягаше...Няма да вървя след мнението, ще водя това мнение. Когато натрупам още познания, още аргументи за различни хора с различен профил, тогава ще видя най-доброто за задачите след 2011 г.
Но в политиката ли ще го търсите вицепрезидента?
Не, не е съвсем задължително да е в политиката.
А има ли вече някой, който да сте набелязала?
Изчакайте, наистина има време. Все пак не забравяйте, че аз съм вторият обявил се кандидат. Би трябвало да имам малко преднина докато вие изчакате и останалите партии да се обявят. В това време аз ще слушам различни идеи при самите хора, с които говоря, и ще аргументирам добре изборът, който бих направила. Но не е нито едно от тези имена, които казахте. Те не фигурират за момента в моите планове. Не знам от къде идват, може би има някакъв обратен списък – кои са най-невъзможните имена и се пускат. Това вероятно е цяла индустрия.