Върховният административен съд бе сезиран, заради проблемите, възникнали около събарянето на постройки на рибарска кооперация „Чайка 2003” в местността Орехчето във Варна. Жалбата бе подадена днес, съобщи адвокатът Константин Парчев.

Така се спазва процедурата по обжалване на решението на Административния съд във Варна, който в петък отказва да преустанови незаконосъобразните, фактически действия, предприети от община Варна за събаряне на постройки, собственост на членове на кооперация „Чайка 2003”.

В жалбата си до София юристът на рибарите обяснява, че Административния съд в закрито заседание е преценил, че кооперацията не може да бъде страна с активна процесуална легитимация по оспорването, тъй като собствениците на постройки били физически лица и имало издадени заповеди от кмета на община Варна за събарянето им. Този извод на съда, според адвокатът, е неправилен, тъй като чл. 250 ал.1 АПК изрично определя, че всеки, който има правен интерес, може да иска от съответния административен съд спиране на незаконосъобразни действия предприети от административен орган и че въпросното производство има превантивен, правоохранителен характер. Още повече, че правния интерес на кооперация „Чайка 2003” се определя и основава на целите, за които е създадена, и нейния устав.

Паралелно с това съдът във Варна е възприел за доказано, че заповедите за премахване са издадени на 21 февруари т.г., а самото им изпълнение е насочено за 24–25 февруари, тоест много преди да е изтекъл 14-дневния срок по тяхното оспорване и не са влезли в законна сила.

Тези дни с адвокатът на рибарското селище са се свързали представители на Българския хелзински комитет, които са се интересували от проблемите с постройките, голяма част, от които са единствени жилища, на рибарите в местността Орехчето, на южния бряг на Варненското езеро.

Очаква се и становището на Областния управител – Варна, който е запознат със спора и евентуално дали Областна администрация ще се включи в оспорването на разпореждането на ВАС, в качеството му на заинтересована страна, предвид обстоятелството, че собственик на терена е Министерството на земеделието и храните.