Еврокомисарят Андрис Пиебалгс, който представи становището на ЕК по този въпрос, определи разискванията като разгорещени, макар на тях да присъстваха по-малко от 30 евродепутати. Половината от депутатите в залата бяха българи.
"Европейската комисия смята, че българското законодателство отговаря на правото на ЕС в областта на спазването на човешките права при водене на разследване със СРС", отбеляза Пиебалгс. Становището на комисията бе по въпроси, внесени от евродепутати от групите на Алианса на либералите и демократите за Европа /АЛДЕ/ и на Социалистите и демократите /С&Д/.
Евродепутатите от тези две групи очакваха комисията да вземе отношение и да коментира дали записването на телефонни разговори в България не представлява нарушение на българската конституция, на Лисабонския договор, на Европейската конвенция за защита на правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.
"Отговорност е на българските власти да гарантират спазването на човешките права в тази област, ЕК е информирана, че се разследва как данни от СРС са попаднали в пресата", добави Пиебалгс.
По неговите думи други подобни сигнали по тази тема в комисията не са били подавани. ЕК ще продължи да наблюдава спазването на правото на ЕС в тази област, добави еврокомисарят.
Повечето евродепутати използваха случая, за да отбележат, че проблемът със СРС и опазването на личните свободи е въпрос, който далеч не стои само пред България. В залата прозвучаха мнения, че е редно ЕК да наблюдава внимателно страните от ЕС в тази област.
Британски депутат отбеляза, че в неговата страна се извършва разследване за това дали властите отвличат и малтретират хора по подозрение, че са престъпници.
По неговите думи, тъй като никой не отхвърля данните за броя на прилаганите СРС в България, е редно ЕК да направи свое разследване, тъй като специални процедури следва да се прилагат единствено при извънредни ситуации.
Италиански евродепутат изрази опасение, че са възможни опити опозицията да бъде записвана и шантажирана, за да бъде приравнявана до криминалния контингент.
Евродепутатът Илияна Йотова /БСП/ посочи, че вътрешнополитическите проблеми трябва да се решават от българските власти, но ЕК отбелязва, че има проблеми в приложението на европейското законодателство.
"Затова питаме как да няма злоупотреби с европейското право", добави тя.
"Настояваме пред ЕК за независими органи за контрол на СРС в държавите от ЕС", заяви Йотова. Тя призова комисията да следи въпроса в контекста на механизма за сътрудничество и проверка.
Нейният колега Кристиан Вигенин съобщи, че през миналата година в нашата страна са били разрешени 15 946 СРС, като в съда са били използвани резултатите от 1918 от тях.
"Данните от останалите очевидно са били използвани за други цели", коментира той. Вигенин добави, че броят на СРС сочи, че през миналата година между 5 и 10 процента от българите са били обект на такива разработки.
Евродепутатът Антония Първанова /НДСВ/ заяви, че в Съда в Страсбург са били спечелени 27 дела срещу България за полицейски произвол.
"Политическа и престъпна опозиция се превръщат в едно и също, извършват се показни арести с прилагане на свръхсила", добави тя.
"Ядрото на политическата философия на ЕС са човешките права", отбеляза Станимир Илчев /НДСВ/. Заедно с колегата си Ивайло Калфин /БСП/, Илчев призова ЕК да се запознае с констатациите на българската парламентарна подкомисия за контрол на СРС, в които се отбелязват слабостите на издаване на разрешение, употреба, разпореждане и съхраняване на получените със специални способи данни.
"Разчитаме, че ЕК ще се запознае с фактите и ще вземе отношение", заяви Калфин. В отговор на това еврокомисарят Пиебалгс отбеляза, че ЕК е особено чувствителна към прилагането на европейското право, както и че комисията ще продължи да наблюдава този въпрос.
Евродепутатът Илияна Иванова /ГЕРБ/ определи дискусията като "жалка постановка на българската опозиция да пренесе вътрешен дебат в ЕП".
По думите на колегата й Андрей Ковачев, в България е в ход предизборна кампания, която се пренася от опозицията и в пленарната зала на ЕП. Сред целите е дебатът да се състои преди очаквания до края на месеца междинен доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, добави той.
Ковачев коментира, че настоящото българско правителство е атакувано от остатъците на комунистическия режим в структурите на властта, както и от незаконно забогатели в периода на преход.
"Този дебат е пример как може да бъде използвана европейската сцена за користни политически цели", коментира евродепутатът Мария Неделчева /ГЕРБ/. Според нея дискусията цели дискредитиране на България по европейския й път.
Според колегата й Владимир Уручев, настоящото българско правителство проявява истинска воля да пречупи организираната престъпност, за което са гласували избирателите.
"Впрегнати са всички законни методи за разкриване на престъпления, но организираната престъпност има достатъчно ресурс, за да предизвика безпрецедентна реакция", смята той. По думите на Уручев, цели се дискредитиране на правителството в областта, в която то е най-силно. Уручев заяви, че "няма такъв скандал в България" по отношение на СРС.
Евродепутатът Димитър Стоянов /"Атака"/ изрази мнение, че при управлението на коалицията БСП-НДСВ-ДПС службите в България са били инфилтрирани от мафията. Той определи предизвикването на дебата като предателство, което цели да спре България по пътя за Шенген.
"Днешният дебат не е за СРС в България, както и "за" и "против" един министър", заяви евродепутатът Надежда Нейнски /Синята коалиция/. По нейните думи центърът на дискусията са принципите и ценностите в Европа, затова мястото й е в Европейския парламент.