В момента общината няма кмет. Досегашният – Емил Дичев, е в ареста, а според областния управител Данчо Симеонов неговият заместник Галина Тодорова не е легитимна като длъжностно лице. Тя обаче е натоварена с отговорността на временно изпълняващ кмет от Общинския съвет на Белослав. Решението е взето на основа Конституцията на България, според която градоначалникът може да се избира както от населението, така и от Общинския съвет. Областният управител не е съгласен с тази теза, затова оспорва избора на Тодорова и съответно всяко нейно предложение, което местните съветници са гласували. Така градът остава без бюджет за 2011 г. и без човек, който има правото да подписва документи на най-високо ниво. Тези две основни ограничения обаче поставят в безизходица стотици хора - от тези, които не могат да съществуват без социални услуги, до тези, които чакат инвеститорите да разбудят пазара на труда. В момента община Белослав може да харчи скромната 1/12 част от годишния си бюджет. С тези пари тя едва ли ще успее да поддържа основните социални услуги, които се полагат на хората. Сред тях са детските градини, от които зависят 400 хлапета, млечната кухня за бебетата, социалният патронаж, който храни ежемесечно 50 самотни старци, и още ред грижи, свързани пряко с битието на всеки един жител на града. Ако обаче вземем една от най-деликатните теми – децата, картинката е отчайваща, защото ако спешно не се намерят пари, детската градина просто ще затвори.
Ситуацията в Белослав към момента е, меко казано, странна. Оказва се, че тя задава прецедент, който не е предвиден като казус в законодателството ни. Ако продължим с филмовите метафори, с които започнахме, апокалипсисът тепърва предстои в развитието на сюжета. И ако сега някой се усмихва на вероятната заплаха, то утре, когато улиците на града потънат в мрак и за няколко дни тротоарите се превърнат в сметища, когато немощните останат без храна, много е вероятно да се смразят лицата на онези, които чисто бюрократично прилагат буквата на закона, без оглед на това какво ще последва за живота на цял град.
Зам.-кметът Галина Тодорова: Сега и една тухла не можеш да поставиш
„Полагаме неимоверни усилия да поддържаме града както досега. Това не само е много трудно, но всеки ден за нас е като последен, защото всички услуги ще предоставяме само до момента, в който имаме пари“, коментира зам.-кметът на Белослав и определена от Общинския съвет за временно изпълняващ кметската длъжност Галина Тодорова. Като на всеки човек, изправен пред някакъв невероятен абсурд, тя признава, че й иде да се прибере у дома и да затръшне вратата, обръщайки гръб на проблемите. „Но след толкова години работа в общината не можем с екипа да оставим града на самотек. Няма да позволим Белослав да се превърне в разграден двор“, категорична е тя. „Имахме среща с областния управител, на която настоявахме да ни каже как да се справим с последващите проблеми от негово решение. Той нямаше отговор, но ни предупреди, че ще връща всяко наше решение. Каза, че ще помисли над въпроса как да излезем от ситуацията. Но времето ни притиска. Всеки ден идват граждани, децата ходят на градина, всеки ден уличните лампи светят и чистим града“, разказва Тодорова.
При срещите си с хората чиновниците успяват горе-долу да обяснят в каква ситуация е поставен Белослав и срещат разбиране. Но това ще е до време. „В мига, в който животът им се отклони от нормалния си темп, те ще реагират остро и за тях ние ще сме виновни, защото администрацията е тази, която трябва да защитава интересите им“, коментира още Тодорова.
Директорът на ОДЗ „Щастливо детство“: Без градина децата ще студуват и гладуват
На услугите на ОДЗ „Щастливо детство“ разчитат над 200 хлапета. Ако за този месец не се намерят минимум 8000 лв. за храна и отопление, забавачката затваря. „Това означава, че оставайки си у дома, болшинството от децата няма да се хранят пълноценно, ще мръзнат, защото у тях често няма ток, няма да успеят да се подготвят за училище, защото много не владеят добре български език“, коментира директорът Димитричка Радева. Тя вече е описала разходите за месеца, но се притеснява, че общината няма да може да ги покрие.
„Родителите също са изплашени, защото много от тях са безработни, самотни и с по две-три деца. Положението на хората наистина е тежко, но поне са спокойни, че децата им са нахранени и прибрани на топло“, коментира Радева.
81-годишният Стоил: Ако не е бастунката, никъде не мога да мръдна
Дядо Стоил е на 81 г. и поради възрастта и заболяванията си трудно се движи. „Ако не е бастунката, никъде не мога да мръдна“, казва той. Човекът няма сили да се грижи нито за дома си, нито пък сам да си наготви. Затова всеки ден храната му се осигурява от домашния социален патронаж, който е изцяло на общинска издръжка. За събота и неделя топла гозба му носят дъщерите, които хем го навестяват, хем му правят покупки, хем и за чистотата се грижат. „Не знам какво ще правим, ако не е патронажът. Вярно, дъщерите живеят в Белослав, но си имат семейства, на работа ходят. Те няма да ме оставят, ако нещо се случи, но ще е много трудно“, замисля се дядо Стоил над надвисналата опасност.