В предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" гостува Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика. Той разясни политиката на министерството му за разрешаване на въпроса и с неизплащане на изработени заплати и уточни какви са възможностите за въздействие. Младенов изрази увереност, че мерките, които се вземат за повишаване на бюджетните приходи, ще работят, и подчерта, че укрепването на икономиката е единственият начин да се появят пари за социална политика и пенсионно осигуряване.

ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА





-По повод сигнала, който вие пуснахте до прокуратурата за фирмите, които не изплащат заплати на служителите си, прокуратурата днес (3 януари) каза, че не е в нейните правомощия и връща сигнала обратно на Главната инспекция по труда. Какво е това разминаване? Кой, така да се каже, е крив и кой прав?







-Неизплащането на работни заплати особено в големи размери е един доста сериозен проблем, който, за съжаление, през последния месец се задълбочава. И това, което имам като информация от Главна инспекция по труда, вчера имах срещи с тях и с НОИ, и с НАП и говорихме как може да се обединят още усилията на държавните контролни органи, за да се пресекат тези явления – да не работят хората без трудови договори, да се плащат заплатите, да няма такива рецидиви повече от 3 месеца хората да не получават никакви доходи. И в крайна сметка хората си плащат както и бизнес си плаща осигуровките и данъците – както го правят хиляди фирми в България. Стотици хиляди фирми в България плащат редовно заплати, плащат данъци, осигуровки, инвестират за подобряване условията на труд, създават заетост и са лоялни към държавата. Ако има 100 или 200, или 300, или 400 предприятия, които не го правят това, тука трябва да се засилят всички контролни институции, за да се въведе ред. Какво направихме ние? Ние чрез Главна инспекция по труда един списък от системни нарушители на трудовото законодателство, които не плащат заплати на хората с месеци. Дадох срок до 31 януари тази година да се изплатят или да започнат да се изплащат, защото имаше фирми, които въобще нямаха намерение да плащат. След този призив от 19 млн. задължения от тези предприятия, 8 млн. 600 хил. – близо 9 млн. се изплатиха.

-Да, повече от половината почти.

-Да и то на 100 % се изплатиха. Една друга част, немалка, започнаха да правят графици със синдикатите и с работниците в предприятията и започнаха да се издължават. И една част, въпреки призивите, въпреки проверките на инспекцията по труда, въпреки актовете, въпреки наказателните постановления, които не са никак малко, и те достигат до 15 хил. лв. за всеки конкретен случай – въобще нямат намерение да плащат заплати. И от тази гледна точка има един член от кодекса на труда – чл. 407, който казва така – когато инспекцията по труда установи, че има нарушение, които смята, че трябва да ги предаде на прокуратурата и те го направиха. Аз не знам какъв е отговорът на прокуратурата, Главна инспекция по труда е сезирала Софийска районна прокуратура на 1 февруари. Заведен е сигналът на 2 февруари. Днес на 3-ти аз питах инспекцията имат ли отговор официален – не, нямат. Т.е. аз не мога да коментирам нещо, което не съм прочел като официален документ и най-вече мотивите за това какви са, за да го коментирам. Но ще дам само два факта. В сигнала на Главна инспекция по труда освен визирайки тези 11 предприятия поименно, има два много интересни факта. Единият е от...няма да цитирам дружество, директор на областна инспекция по труда казва – „от края на месец януари тази година дружеството е прехвърляно на неплатежоспособно лице с цел избягване на принудително производство срещу реалните собственици, като в този случай остават и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения повече от 3 месеца”. Втори случай. В сигнала на Главна инспекция по труда до Софийска прокуратура „нарушенията и предприетите действия от Областната инспекция по труда – Кърджали” за дадено предприятие „са изпратени в обобщен вид до Районна прокуратура  - Ардино по тяхно искане”. Забележете Районна прокуратура  - Ардино изисква от областната инспекция в Кърджали за предприятието "Булгатекс Ардино" защо не се плащат заплати... иска информация от инспекцията по труда. Когато ние установяваме, че не се плащат заплати дълго време в големи размери, ние нямаме право да установяваме причините какви са за това.

-А само санкции да налагате?

-А само да налагаме санкции – един път, два пъти т .н. и то доста големи санкции. И когато няма ефект от това, ние искаме някой да провери какви са причините за това, защото те могат да бъдат различни и ако се установи, че има причини, които могат да бъдат подведени под наказателна отговорност, съответната прокуратура да предприеме съответните действия. Аз не случайно ви визирах тези два конкретни случая, които показват, че трябва действително, ако искаме да има една държава и да се спазват законите, ние трябва да защитим на първо място стотиците хиляди българи, които работят, които са си изкарали с труд това, което им се полага да им бъде заплатено и на второ място, да защитим лоялния бизнес – той е този бизнес, който е изряден към държавата, който си плаща данъците и осигуровките, който инвестира и създава работни места...ние трябва да го защитим от този, който не е лоялен, в борбата му с нелоялната конкуренция. Ние това искаме. Нищо повече.

-Прокуратурата това, което казва днес за медиите, че не е компетентна да се произнася за нарушения на трудовото законодателство, а това е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Аз ви цитирам просто. Любопитно е с какъв мотив...

-На мен ми е много любопитно да прочета мотивите на прокуратурата по отношение на сигнала на Главна инспекция по труда, защото в този сигнал на Главна инспекция по труда в тези два случая, за които ви казах, има неща, които ще ги коментирам, когато видя официален отговор. В понеделник ще бъдем на първа копка за завод в Търговище на „Шише джам”, така че там, ако имам до тогава нещо черно на бяло да има какво да коментирам, ще го направя с удоволствие.

-Преди една година вие бяхте в нашата телевизия отново. Тогава говорихме за пенсионната реформа как да изглежда. Сега година по-късно това вече се случи. Доволен ли сте от приетото? Това ли беше най-доброто, което можеше да се случи? Какви отстъпки направихте, защото много идеи имаше през тази година, когато се обсъждаше накъде да се отиде, в каква посока?







-Аз мисля, че ние подходихме максимално национално отговорно по този въпрос, защото заварихме една много тежка картина в осигурителната система – над 2 млр.лв. дефицит в осигурителната система - на първо място. На второ място, едни много тежки перспективи на демографската картина на България, все повече застаряващо население и на трето, но не на последно място, има неща, които трябваше отдавна да бъдат изчистени в системата – тя да си бъде чисто осигурителна система за краткосрочното осигуряване, за обезщетение за безработица, за майчинство, за болест, за трудова злополука, за професионално заболяване и т.н. и дългосрочното за пенсия. Всички плащания, които са по социалното осигуряване, които нямат характера на социалното осигуряване, да си минат към социалното подпомагане – така, както направихме и ще действа от 1 януари следващата година. На следващото място, много се радвам, че и синдикатите, и работодателите бяха абсолютно национално отговорни и със споразумението, което сключихме с тях, на практика дадохме "карт бланш" на тази система с една визия за следващите 25 години – това не е правено никога. Т.е. искаме да заздравим системата, да я направим стабилна, да е платежоспособна - от една страна... да няма дефицити и от друга страна, тази система да дава възможност да дава по-големи обезщетения и по-големи пенсии. Това е нашата цел. И по този начин ние подхождаме национално отговорно към нашите деца, към следващите поколения...25годишна визия напред. Ако забелязахте преди 1 седмица постъпиха по абсолютно същия начин в Испания. Основната цел на реформата в крайна сметка аз пак казвам, да даде възможност системата да бъде стабилна и от друга страна, хората да знаят през следващите 25 години кога и при какви условия ще се пенсионират и да имат възможност да получават по-високи доходи.

-Най-рано кога българите ще имат пенсии, да кажем близки като тези, на другите европейски пенсионери?







-В бюджета за държавното обществено осигуряване за тази година със мерките, които предприемаме, сме заложили да намалим дефицита в осигурителната система с близо 600 млн.лв – само за тази година. Когато се изчистят дефицитите, когато почва натрупването в осигурителната система, тогава ще се повиши и коефициента за заместване за получаване на пенсии и тогава ще почнат да растат пенсиите.

-Кога обаче като време бихте го коментирали?

-Дотогава трябва да се използват абсолютно всички възможни начини, когато има повече приходи в държавния бюджет и в осигурителната система, не случайно правихме тази среща с Главна инспекция по труда, с НОИ и с НАП, когато има повече приходи, когато е над плануваното това, което е като приход, няма никакъв проблем да се даде и като добавка към пенсията. Това е политиката и затова нека да изчакаме първото полугодие. Нека да се стабилизира още малко пазара на труда. Той ще започне още от следващия месец. Сега е най-тежко, февруари.

-Да, защото са зимни месеци и не е дошла сезонната работа.

-Нека да изчакаме да видим другите мерки, които предприема правителството за събиране на повече приходи от контрабандата – цигари, алкохол, горива... виждате какви мерки се вземат. Това неминуемо ще доведе до съответните резултати и тогава вече ще има възможност без да нарушаваме дефицитите – нито в осигурителната система, нито в държавния бюджет...виждате как ни следят под лупа и благодарение на строгата финансова дисциплина, вие видяхте, че Брюксел не се занимава повече с нас и казва ОК, вие сте предприели съответните действия. Ние нямаме право да правим друго, защото, ако направим друго – санкция и кой ще плати, пак ние, пак българските граждани ще плати тези санкции. Т.е. повече приходи в държавата, по-голяма заетост и възможност чрез тези всичките програми – по оперативната програма „Човешки ресурси” обучение, квалификация, преквалификация, за да може хората да бъдат по-пригодни за пазара на труда, за да може хората да имат възможност да получават и по-високи доходи – квалифицираната работна ръка. В момента се търси от нашия бизнес, от чуждия бизнес, всички инвеститори, които имат намерение да инвестират тази година и следващите в България, първо идват в министерството на труда и казват – на нас ни трябва за това, което ще направим, толкова работника, с такава квалификация, с такава специалност.

-Всъщност, бихте ли казали кои са най-търсените специалности според инвеститорите, които идват при вас?

-В края на миналата година в Министерството на труда и социалната политика са идвали над 10 големи работодатели.

-Чужди, имате предвид?

-И чужди, и български.

-Какво търсят?

-Ще кажа какъв вид дейност смятат да развиват. „Шише джам” нови производства, нови производства за стъкло. Японската компания „Язаки” за производство на кабели на автомобили, които имат един много модерен завод в Ямбол и трябва да направят още три завода в България за производство на кабели за автомобили за Рено и Форд.

-До тук инженери като че ли изпъква като специалност.

-Инженери, специалисти в машиностроенето и т.н. На следващото място редица инфраструктурни компании, които са експортни, разширяват своите производства. 100 млн. евро инвестиция в Пловдив за оловно производство и за цинково производство. „Агрополихим”, „Девня Цимент” - над 500 млн. лв. за следващите 2 години инвестиция в нова поточна линия за цимент – това са над 1000 работни места. „Хюлет Пакърд”, които в най-тежката криза миналата година назначиха над 2 000 млади хора в България, които получават много високи заплати. Тази година ще продължат по същия начин. Т.е. виждате, интерес има, ние трябва да дадем и осигурим тези кадри, които са добре квалифицирани, за да може тези инвеститори да не ги изпускаме да ходят на други места.

-Като споменахте за всичките тези мерки и ще очаквате да видите как ще се развият нещата първото полугодие, затова ли сте оптимист, че може пенсиите да се увеличат? Защото премиерът и другите министри казват ще строим пътища, ще правим инфраструктура, пенсиите ще почакат. Но вие казвате може и да има начини...от къде да се вземат тези пари?

-Паралелно вървят тези неща. Когато има икономика, когато има инвестиции, когато има повече приходи – това ще даде възможност и за повече средства за социална политика, включително и за пенсии. Това е истината и тя трябва да се казва директно, без да се лъжат хората.

-Но е реалистично, така ли?

-За мен е реалистично. Аз не мога да кажа в крайна сметка след 5 месеца какви точно ще бъдат приходите. Това зависи от всички нас и най-вече зависи от непримиреността към тези, които не спазват законите в България, тези, които не си внасят данъците и осигуровките, които не плащат на своите работници. Всичките тези програми – „Регионално развитие”, „Околна среда”, „Развитие на селските райони”, „Земеделие”, „Конкурентноспособност”... Освен че се създава инфраструктура, това са и нови работни места. И това са средства, които са осигурени от Европа, и ние трябва да ги използваме по най-добрият начин.

-А така ли стои въпросът с минималната работна заплата? 290 искат синдикатите. Миналата година вие ги подкрепихте, но бизнесът беше против, за да се стигне до увеличение.







-Дебатите за минималната работна заплата започнаха още миналата година и те ще продължат и през тази година в Комисията по цени, доходи и жизнено равнище към Национален съвет за тристранно сътрудничество. И аз се надявам така, както миналата година показахме със синдикатите и с работодателите - заедно изготвихме миналата година антикризисните мерки – двата пакета, заедно с тях направихме пенсионната реформа с документ за съгласие, заедно с тях ние ги мотивирахме и подписаха двустранно споразумение за регламентирането на надомната и на дистанционната работа, което за първи път става и на базата на това споразумение ние ще вкараме тези неща в Кодекса на труда и ще ги регламентираме. Т.е. ние показахме, че чрез социалния диалог могат да се решават реалните проблеми както на бизнеса, така и на хората и ние смятаме да продължим през тази година по този начин. И от тази гледна точка аз смятам, че държавният бюджет няма да бъде толкова ощетен. Ние правихме разчети. В момента минимална работна заплата получават около 123 хил. човека, от които около 100 хил. в частния бизнес. Ако се увеличи с 30 лв. заплатата, примерно, от 1 юли, това няма да доведе до кой знае какви допълнителни разходи за държавния бюджет и няма да го заплаши. От друга страна, когато правим проверките с Главна инспекция по труда, аз се включвам в тези проверки. Когато поискам трудовия договор, особено в средни и малки предприятия, повечето са на минимална работна заплата, плащат данъци върху нея и осигуровки. Реално под масата се плащат допълнително. Ето по тази начин ще ограничим и „сивата икономика”. И аз се надявам, че бизнесът ще подходи национално отговорно. Първо говорим за сериозния бизнес. Със синдикатите мисля, че до 1 юли имаме време, нека да видим как ще дръпне още малко икономиката и ако се очаква този растеж 3,6 %, аз смятам ,че ще има възможност за това след 1 юли.

-Доколко ние наистина използваме капацитета и възможните програми за преквалификация? Аз имам приятели в Европа, които останаха без работа вследствие на кризата и те автоматично получиха възможности за учене на езици, за преквалифициране в други умения, за което и се плаща. Като че ли в България не е така. Аз имам и приятели, които тук останаха без работа, и някак си не могат да намерят нишата. Къде е проблемът?







-Аз ще се върна към оперативната програма «Човешки ресурси» и ще дам няколко факта само с един пример. Най-голямата програма за обучение и за квалификация на дълготрайни безработни лица, която е за 250 млн. лв. до края на 2013 г., които трябва да бъдат усвоени. До момента 19 998 безработни лица са подали заявление в бюрата по труда, 13 хил. от тях са одобрени на този етап, включени в обучение са 10 хил. И до края на годината трябва да бъдат назначени 22 800 човека. Как? Когато са обучени, сключи се договора с работодателя, тези 22 800 човека получават в разстояние на една година минималната работна заплата плюс осигуровките от оперативната програма, работодателят е длъжен да плати още толкова на самото лице и това в разстояние на една година. Ето това е една устойчива заетост само до края на тази година по тази мярка ще бъдат назначени 22 800 човека. Другата програма за стажуването на млади хора, които са завършили висше образование, или пък професионално образование и не са имали възможност да работят нито един ден по специалността си, се отвори мярката стажуване в разстояние от 6 месеца тези млади хора ще бъдат наемани от бизнеса, ще стажуват там, ще им се плаща заплата от 300 лв. всеки месец, на наставника в предприятието ще се заплаща също заплата от 125 лв. на месец и една голяма част от тези млади хора хем ще придобият съответните трудови навици по специалността си – става въпрос за 13 500 млади хора, които не са имали възможност до сега да работят, и една голяма част от тях ще останат да работят за постоянно в тази компания. Това е много важно и това трябва да се използва в максимална степен както от младите хора, така и от бизнеса. И вече започнаха заявките както от бизнеса, така и от тях.