Димитър Списаревски се ражда през 1916 година в Добрич и е кръстен на чичо си, загинал в Междусъюзническата война, убит от сърбите като парламентьор. Само три години по-късно Южна Добруджа за втори път е откъсната от България и заграбена от Румъния. Бащата му, финансов инспектор в общината в Добрич, има хубава работа и добра заплата, но поръчва в кръчмата да изпълнят българския национален химн „Шуми Марица”, за което е уволнен и изгонен от страната. Цялото семейство напуска Добрич и се спира чак в Лом.
Понякога изминалите събития, губят своите очертания и сила. Понякога безмилостния ход на времето пренарежда историческата ни съдба. Но има герои, неподвластни на времето! Герои, които знаят как се обича Родината и отдават живота си в името на България. Такъв герой за всички българи е Кап. Димитър Списаревски, пилотът, който с героичния си подвиг спасява София.>
Началото на англо-американските въздушни удари по територията на България посреща в състава на 3/6 изтребителен орляк на летище Божурище. На 20 декември 1943 г. формация от 100 противникови самолета се насочва към София и поручик Списаревски влиза в своя първи и последен въздушен бой.
Попаднал в бомбардировъчна група на противника, той директно атакува нейния водач и се врязва в американски Б-24 „Либърейтър“ като извършва първия в историята на българската военна авиация въздушен таран. От силния удар огромният четиримоторен бомбардировач се разпада на три части и заедно с изтребителя Ме-109 „Стрела“ пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско.
За изключителната си смелост и героизъм посмъртно е награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас и повишен в чин капитан (1944), а през 1992 г. – в чин полковник.
В постоянната експозиция на Националния военноисторически са изложени неговият кортик и писма до майка му.
Капитан Димитър Списаревски (1916 – 1943) е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, припомнят от Националния военноисторическия музей.
Завършва въздушния взвод на Военното училище в София (1938) и специализира висш пилотаж в Германия (1938 – 1939) и Франция (1943). Служи като пилот в 6-и изтребителен полк (1939), командир на крило във 2-ри въздушен полк (1940), старши инструктор в Изтребителната школа на Въздушния учебен полк (1942) и ротен командир в Школата за младши технически персонал в Карлово (1943).
Заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев участва във възпоменателна церемония по повод 108 г. от рождението на капитан Димитър Списаревски
„Днес името на капитан Димитър Списаревски блести заедно с имената на другите летци-герои на паметници като този в София в родните им места, по бойните полета, в училищата, в които са учили, в музеите за история, във войсковите части на Българската армия. И всичко това е напълно заслужено, тъй като те са избрали пътя на саможертвата в името на Отечеството като своя кауза, като своя съдба“. Това каза заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев на възпоменателната церемония по повод 108-ата годишнина от рождението на капитан Димитър Списаревски. Събитието се състоя днес, 19 юли, пред паметника на летците от 61-ви изтребителен полк, загинали в защита на небето над София, в столичния квартал „Иван Вазов“. Заместник-министър Радостин Илиев положи пред паметника венци от името на министъра на отбраната и началника на отбраната.
Припомняйки световния отзвук от подвига на българските авиатори в неравните въздушни боеве над София, заместник-министър Илиев подчерта, че саможертвата в името на България не бива да има нито цвят, нито политическа окраска, а „да бъде обвита само и единствено от националния трикольор“.
Церемонията беше организирана от Столична община – район „Триадица“ и на нея присъстваха кметът на района Димитър Божилов, представители на Общината, представители на Асоциацията на българските авиокомпании, представители на Съюза на ветераните от БГА и граждани.