Същата година градският инженер С. Амадие създава първия устройствен план, който променя облика на града и полага основите на съвременния му център. В изграждането на новата столица се включват изтъкнати архитекти: Константин Йованович – виенски архитект с български корени, който проектира сградата на Народното събрание; първият градски архитект Антонин (Адолф) Колар, проектирал Министерството на войната, хотел „България“ и Военния клуб; швейцарецът Херман Майер, създател на читалище „Славянска беседа“, сградите на БАН, БНБ и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Грюнангер проектира Духовната академия и участва в преустройството на Княжеския дворец, а българинът Йордан Миланов, завършил във Виена, изработва окончателния проект за Ректората на Софийския университет и ръководи строежа му.
През 1891 г. по проект на главния архитект Арнолд Колар и Вацлав Прошек е построен Орлов мост – символичната врата на града. Бронзовите орли на моста са символ на закрилата и свободата. Именно тук са посрещнати освободените от Диарбекир политически затворници – борци за национална и религиозна независимост.
След Освобождението Временното руско управление, водено от княз Дондуков-Корсаков, първоначално се установява в Пловдив, но след подписването на Берлинския договор се премества в София през октомври 1878 г.
Според чл. 4 на Берлинския договор в Търново трябва да се свика събрание на българските първенци, което да изработи „Органически правилник на Княжеството“ и да определи столицата на страната.
Идеята за София като столица принадлежи на проф. Марин Дринов – изтъкнат български историк и преподавател в Харковския университет. Той има доверени отношения с княз Дондуков, който се вслушва в съветите му. Аргументите на Дринов в полза на София са стратегическото ѝ разположение в центъра на българските земи, наличието на важни транспортни връзки между Европа и Азия, широкото поле за разширение и близостта до въглищните залежи на Перник.
На 22 март (3 април нов стил) 1879 г. в Учредителното събрание в Търново Найден Геров поставя въпроса за определянето на столица. София е единственото предложение и е приета единодушно и с въодушевление.