Крайбрежният булевард „Приморски“ във Варна днес е основна пътна връзка към алеята до морето, Морска гара, басейните, плажните заведения и ресторанти. Преди столетие обаче, когато плажът все още не е имал настоящото значение за хората, булевардът е бил нещо много повече от свързваща пътна артерия. За това говорят запазените и до днес впечатляващи масивни сгради по протежението му. Присъствието на зданията съвсем не е случайно. В миналото това е бил булевардът на консулските дипломатически представителства във Варна. Освен турското консулство, там са били разположени още белгийското, испанското, италианското, норвежкото, немското и други.

За съжаление, някои от сградите вече не съществуват. Зданието на турското консулство на бул. „Приморски“ 21, например, бе съборено през 2015 година, след като години преди това стана жертва на пожар. Строена през далечната 1897 година, тя е проектирана в неокласически стил с елегантни ренесансови форми. От 2004 година по неясни причини е отписана от Националния институт за недвижимо културно наследство. Зданието е било собственост на богата турска фамилия. Консулът Абуд Мамуди пък се заселва в нея, след като се оженва за една от дъщерите на семейството. Като негова резиденция, в сградата са посрещани видни дипломати и политици от края на ХІХ век.

В настоящето все още можем да се порадваме на красивата сграда на някогашното испанско консулство на бул. „Приморски“ 67. Тя е стопанисвана от наследници на първия испански консул в града.

Снимки от преди век на булеварда, които са част от архива на Регионалната библиотека, показват отвореното пространство към всички впечатляващи за времето си, а и за настоящето, сгради. Тогава я няма крайбрежната алея и всички онези допълнителни постройки, които сега на практика препречват гледката от и към морето. Плажът и склона към него са диви и непокътнати.

Историята показва, че в миналото бул. „Приморски“ е носил различни имена като ул. „Крепостна“, защото там е минавала и крепостната стена на града, ул. „Набережна“, „Фердинанд“. Последното име получава след решение на Общински съвет от 1890 година, според което улицата от „митницата край морето“ да носи името на княза, тъй като полагал „особени грижи по икономическото развитие на Варна“.