Според данните от варненската преса плочите са записани лятото на 1906 година от представител на компания Одеон рекърдс. През 1907 година вече са били разпространени в тираж и са можели да бъдат закупувани.
Оригинален екземпляр на плочите се съхранява на още едно място в страната - Етнографския музей в Пловдив, а дигитални записи има във фонотеката на Националното радио.
Музеят за нова история на Варна получи 4 оригинални грамофонни плочи, както и дигитален запис.
„Първите записи, които са направени в България на грамофонна плоча, са от 1904 година. Записани са в хотел България в София. Изпълнителят е Димитър Попиванов, който е бил учител по музика. След това става оперен певец и е един от създателите на Софийската опера и Музикалната академия. Малко по – късно през 1906 година в Пловдив е направен втори за България запис от баритона Александър Краев. Изпълнил е възрожденски песни. Същата година се случва и записът във Варна. В началото на 20 век в България най – разпространени са били грамофонните апарати на френската фирма Пате с представителство с Москва. Апаратите са били толкова известни сред хората, че са ги наричали патефони“, разказа директорът на музея Тео Роков.
Той допълни, че очаква плочите да станат един от акцентите в експозицията на музея. Освен това дигиталните записи ще бъдат качени на сензорни дисплей, които трябва да бъдат получени по проект на Министерството на културата и да се ползват от всички посетители на музея.
Историята на рода Бешков и връзката му с Варна
Стоян Бешков е родом от Свищов. След гимназията заминава да учи музика в Русия. След като прави впечатление на своите учители му предлагат да замине за Виена, където да усъвършенства оперното пеене и да стане оперен певец. Той обаче избира пътя на народните будители да се върне в България, където да учи българската младеж на музикално изкуство и на руски език. След като преподава на различни места в страната, попада във Варна, където създава семейство. Организатор на много ученически и черковни хорове в града. Възпитал е поколения видни българи, разказа внукът му проф. Венко Бешков.
„Той е типичен пример за възрожденски будител, който се е отказал от суетата и бляскавата кариера на оперния певец и е приел скромната мисия на учител по музика в новоосвободеното отечество“, каза родственикът на Стоян Бешков. Той допълни, че освен плочите дарява една сбирка от песни, написани от дядо му по известни текстове на български поети, както и учителския му бележник.
Синове на Стоян Бешков са акад. Анастас Бешков и инж. Николай Бешков. Те също са допринесли с нещо за развитието на България и на Варна.
Географът Анастас Бешков дава идея да се построи пристанището Варна – Запад. То се случва след неговата кончина. На негово име е наречена една улица във Варна, но с погрешното име Атанас.
Николай Бешков завършва във Франция електроинженерство и започва практика в България. Той е конструирал първия силов трансформатор в България.
След девети септември, въпреки буржоазния си произход, е привлечен да строи силовите трансформатори към каскадата ВЕЦ Батак и Пещера. После работи като главен конструктор в завода „Васил Коларов“. Като пенсионер поема задължението да напише „История за електрификацията на Варна“. Проф. Бешков обеща, че ще предостави и този труд на музея, за да бъде принос към родния му град.
Новини - теми
Доброто е заразно и без показност - историята на един варненец, който промени съдбата на непознат
Моряк от Аксаково покори подножието на Еверест след дългогодишна подготовка и любов към планините
Защо празникът на район "Одесос" е на 23 октомври - истории от Стара Варна
Стара Варна: Когато паралелките били с по 50 деца, а училищните сгради не достигали
120 години от рождението на капитан далечно плаване инж. Найден Найденов
RSS Новини