След края на Първата световна война, според клаузите на Ньойския мирен договор, България няма право да притежава бойна авиация. На 1 април 1922 година към Министерството на железниците, пощите и телеграфите се открива отделение за въздухоплаване. С царски указ от 15 юли 1924 се преобразува в дирекция на въздухоплаването. През 1919 – 1926 са направени краткотрайни опити за пренос по въздух на пощенски пратки между София и Варна.
На 22 ноември 1926 година между България и германския производител Юнкерс е подписан договор за създаване на българска авиокомпания, която да ползва германски самолети. Така се появява БУНАВАД (Българско народно въздухоплавателно акционерно дружество) с ръководител Димитър Точков. Държавата отпуска на дружеството 10 млн. лева целеви безлихвен заем за закупуване на самолети. Поръчани са два 4-местни самолета Юнкерс Ф 13. Моделът е наричан въздушно такси заради удобствата, които предлага.
На 25 октомври 1927 година от софийското летище в Божурище е извършен първия полет по маршрута София – Русе – Варна. На събитието присъстват много официални гости. Кръщават самолетите „Лястовица“ и „Сокол“.
Първите трима пасажери са Димо Казасов – председател на Дружеството на столичните журналисти, Стефан Танев – главен редактор на вестник "Утро", сестрата на един от двамата авиатори.
Месец преди първия полет в една от залите на Девическата гимназия във Варна била представена изложба на аерофотографии, заснети с четири самолета българско производство.
Полетите от София до Варна са се извършвали два пъти седмично. Полетът траел около 4 часа с престоя в Русе. През зимата не се извършвали полети. Билетът струвал 2600 лева, а отделно се плащала такса багаж – 3 лева на килограм. Предлагала се и специална услуга за превоз на пасажер с автомобил до летището.
Самолетите пренасят писма и колети. Пуснати са първите български марки за въздушна поща.
В края на 1929 година немската компания Юнкерс се оттегля от договора с България. БУНАВАД се изправя пред редица проблеми и година по - късно прекратява дейността си.