Регистрация
Направи Moreto.net начална страница
Начало
Пътеводител
Новини
Афиш
Снимки
Обяви

Истории за споделяне: Хората на Варна - Нели Янева

Петък, 8 Февруари 2019 09:25
Източник: Moreto.net   
Пътуваме рано сутринта към Аспарухово. Ще се срещна с Нели - момичето от Варна, което намира осиновители за невръстни и изоставени животни. Същото момиче, което лекува от краста уличното куче, както и онова, простреляното в лапата. Или кастрира кучето, за чиито пет рожби е намерила домове две седмици по-рано.

"Не мога да оставя да продължи този цикъл. Бездомно куче - раждане - още бездомничета... Няма време, утре ще я кастрираме. Ходих да я храня днес, дано утре я намерим там", ми казва по телефона ден по-рано. Уговаряме се, че сутринта ще съм при нея, за да потърсим заедно поредното бездомно куче, което да заведе за манипулация.

Вече съм на улицата, където ще търся къщата на Нели Янева. В далечината на баира, чаровна усмивка, спретната в дънки и червено яке, ми помахва. Развълнувана е от срещата, говори бързо и ме кани в семейната им къща, в която живеят няколко поколения. Докато катери с пъргави крачки притъмненото стълбище, на етаж втори от изкачването ми сочи нещо в ъгъла: "В тази кутия има един котарак. Вчера се обади един приятел да го кастрираме, ще вземем и него."

Кани ме в семпла светла кухня, където на видно място стоят 3 дървени медальончета с имената на нейните кучета. Много е притеснена, че почерпката, която е купила, се оказала изядена от сина й, но слага в чинийка, каквото е останало. Прави ми кафе в чашка с изображение на момиченце, прегърнало куче. В този дом определено се обичат кучета! Малко между другото споделя, че има 21- годишен син, шампион по ММА, което ме изненадва силно. Питам я за годините, защото Нели очевидно е изключително младолика. Това си остава наша тайна, но не мога да спра да говоря за нея като "момичето". Трите й кучета - кокер шпаньолът Чери и прибраните от улицата Лоли и Белла, вече са ме обградили, душат, подскачат, пак душат и така в интензивна повторяемост, докато тя ми разказва, кое куче как се е озовало в дома й.

"Белла ми опостуши къщата, когато я осинових - изяде ми мебелите, первазите, леглото, свали ми тапетите, докато аз съм на работа. Затова купих детска кошара - държа я в нея, когато ме няма. Не е най-доброто решение, но в противен случай трябва да я изоставя отново на улицата." Докато продължава да ми обяснява за всякакви групи за помощ на животни в социалната мрежа, мислено се удивлявам на отдадеността й. А резултатът говори сам за себе си:



През изминалата 2018 г. година Нели е намерила дом на 17 кучета от улицата, повечето от тях са дадени на новите си стопани прилежно кастрирани, обезпаразитени, ваксинирани. Като малка съпоставка какво означава това: от Общинския приют за безстопанствени кучета във Варна, чиито функции приличат на това, което Нели прави доброволно, за изминалата година са били осиновени едва 50 кучета.

Между всички разговори за животни ми споделя много лични неща. Нели е открита, земна, непринудена. Разказва за живота си като човек, който се чувства щастлив и успял. От детство, преминало в бедност и как е чакала сестра си да се върне от училище, за да облече дрехите й, че да иде тя на свой ред с тях втора смяна, до жена, която достойно работи днес като сервитьор, и се гордее с успехите на детето си. Жена създала дом, даряваща и получаваща много любов.

Казвам й, че за много жени днес успехът е в нещо друго, съвсем различно от това, което тя разбира под: "Имам всичко" - вероятно личен бизнес, ръководна позиция, престижна професия. Отговаря ми с усмивка: "Няма значение какво материално нещо притежаваш. Имало е време, в което съм имала всякакви възможности. Преминала съм през много неща. Щастието, истинското, обаче е най-важното."



Началото

На въпроса ми как започва с тази дейност, тя не се замисля дълго: "Винаги съм хранила бездомните животни, даже като дете, когато у дома имаше само хляб и олио, опитвах да събера стотинки, за да купя кренвирш. Не за мен. За да го надробя на малки парченца с хляб и да го дам на животинките от улицата."

Но всичко започва преди 5 години. По това време Нели има куче, за което събира хранителни остатъци от ресторанта, в който работи, защото няма средства да му купува гранулирана храна. За съжаление, след операции и дълга борба за живота му, кучето умира.

"Въпреки, че кучето почина, първите дни по навик продължих да събирам храна от ресторанта, докато в един миг се сепнах. Боже, аз защо събирам храна, кучето го няма! Тогава си казах, защо тази храна да бъде загубена, ще храня с нея всеки ден бездомните животни."

И продължава: "Един ден видях едно куче на улицата ни, което влачи лапичката си, беше зараснала счупена. Срещнах го още няколко пъти, от това влачене с времето лапата се възпали и гангреняса, стана огромна, болезнена, цялата беше в кръв, в гной, трябваше да направя нещо. Но нямах пари."

Тогава Нели публикува снимката на кучето в една от фейсбук групите за животни, в които членува, с призив към приятелите й да помогнат да съдействат да го заведе на ветеринар, защото няма финансова възможност. Няколко жени откликват на призива, за което тя им представя касови бележки за изразходваните суми за клиниката, операцията, лечението. Заснема всеки един етап от действията си, за да покаже, че всичко е коректно и че цени доверието им. Този начин за прозрачност на делата си поддържа и днес. И това е едва началото на десетки подобни истории със спасени животни.

Междувременно сме на мястото, където Нели се надява да открие кучето, което днес ще заведе на кастрация. Мъкне котарака в кутията и обяснява за кастрирането и за други неща, които силно я вълнуват.





Кастрирането

Кастрирането е много важно нещо. Освен намаляването на свръх популацията, кастрацията намалява агресията при животните, здравни рискове като рака и други. Това важи и за домашните животни, но за уличните е критично важно. Всяка двойка кучета или котки, които не са кастрирани, оставят на улицата десетки бебета и така веригата се затваря.

Разказва ми "за уличката на Махалата" (б.р. Нели, живее до ромската махала в Аспарухово), в която честа гледка са вързани животни, към които има особено лошо отношение. Споделя ми, че често се намесва, непоискано, разбира се, говори на хората как да ги гледат, да ги кастрират, как да се грижат по-добре. “Сега много от тях ме питат за ветеринари, за ваксини. Променя се светогледът на хората, но просто им трябва добър пример”, споделя ми още.

Има и други хора. “Виждат ме как се разхождам с кутията с храна, а зад гърба си чувам: "Ето я тая, лудата". Нямам против да ме наричат, както искат, важното за мен е кучето или котето да са нахранени, да са кастрирани, обезпаразитени, ваксинирани, защото тези животни са обречени без стопани. Те си имат сърце и душа, както хората. Не искам да виждам никое животно умиращо от глад. Дори чисто от практичната част на нещата, ако едно куче не се храни добре, в безсилието си освирепява, става агресивно и може да нападне и хора. Кастрирането и ваксинацията пък намалява популацията на бездомните животни. За съжаление, има много безотговорни хора, които изхвърлят на улицата домашните си любимци."

Вземаме кучето и котката и в колата на път за ветеринаря ми показва албуми за всяко спасено от нея животинче. Между тях е и един кокер шпаньол. Докато разхожда кучетата си в "махалата", през оградата забелязва, че винаги стои завързан на студ, често недохранен, в нечистотия на двор в една от ромските къщи малко по-нагоре от дома й. В тъгата си опитала да даде насоки, "с добро подхождам", казва ми, дори веднъж успяла да го вземе и разходи, но животът на кучето не станал по-добър. С помощта на много виртуални съратници от страната успява да събере пари, с които буквално откупува кучето, след което му намира нов стопанин.



Съмишлениците

В тези дела Нели намира много съмишленици, които й помагат, кой с каквото може. Спомените как приятели, познати, непознати са дарявали макар и по 1 лв. за някое животно в беда озаряват лицето й.

Веси, момичето, с което в този ден пътуваме към ветеринаря, ми споделя, че има малки деца и понякога се налага да ги взема с нея, за да помага на Нели. Но това не ми прозвучава като оплакване, а като увлеченост в обща кауза. Всички са ангажирани с живот, който всеки един от нас води - работа, домакинство, учене, деца, но тази мисия за по-добър живот на бездомните животни им дава ново усещане за смисъл.

Сега Нели има много приятели - лични, а и такива, които познава само виртуално, с чиято помощ успява да помогне на много животни, които нямат дом или са жертви на насилие от страна на хората. Споделя ми, че често осиновители са бедни хора с големи сърца, за които намира начин с помощта на доброжелатели да осигури храна за месеци напред, за следващата ваксина.



Мръсен семеен бизнес

Сянка минава през лицето й, когато споделя, че има и много измамници. Които събират средства под претекст, че са за болни животни и за тяхното лечение, но същите използват за лични, користни цели. Казва че няма доказателства, но в средите на "кучкарките", каквато и тя самата казва че е, са наясно за хора, които от години печелят пари на гърба на другите. Това си е цял “мръсен семеен бизнес", както го нарича тя.

Хора, които прибират животни в немощно състояние, измислят някакви нужди за лечение и безспирно пускат публикации за дарения в социалната мрежа. "И никога няма прозрачност, няма касови бонове, няма за какво са изразходвани тези пари, нищо. Разобличавали сме някои от тях, но...Вярвам, че има възмездие и рано или късно ще си платят за всичко."



"Абе, хората няма какво да ядат, ти на кучета помагаш!”

Често съм срещала в онлайн пространството изкази от типа на: "Луди ли сте! Абе хората няма какво да ядат, ти на кучета помагаш". Питам Нели: “Ти защо помагаш на кучетата тогава?”

Отговаря, че е наясно, че има много бедни и в окаяно състояние хора. Хиляди животи. Но че не може да бъде държавата, нито има такива средства, за да им помогне. Че събраните отпадъци от чиниите ресторанта не са пригодни за бедните хора. Не може да даде дарени за кучета колбаси с изтекъл срок на годност на човек. Нито са подходящи да бъдат дадени за нечий дом скъсаните килими и дрехи, които слага под един подслон, за да презимуват кучетата. "Но мога да помагам по този начин. Толкова мога аз."

"Мечтите на Нели"

Много е важно кастрирането, връща се на темата Нели. "Едно женско куче може да роди и 10 кученца. Едно голямо куче може лесно да се адаптира, физически е възможно да оцелява, да си намери храна, та дори и как да се пази от автомобили. Малките кученца на улицата са обречени.

Повечето хора биха казали: "е, това са някакви мастийки", но това е живот, това е създание и не е необходимо да свършва по този начин. Иска ми се да може повече кучета да бъдат кастрирани безплатно. Това, което се случва в приюта в Каменар, не е достатъчно. Има все още много некастрирани кучета във Варна, да измислят нещо! Да се правят повече акции за кастрация, да направят мобилни клиники, дори да предложат безплатна кастрация на всяко домашно куче. Има много кучета на улицата, които са били домашен любимец. Ако има информираност и достъпни кастрации, след няколко години няма да има кучета в града. Има начин да се променят нещата, просто някой трябва да се задейства! Хората трябва да знаят, че в здравословен план кастрацията и на домашния им любимец намалява риска от възпаления, туморни заболявания, проблемно поведение като маркирането на територии, бягствата от дома и др.. Кастрацията увеличава живота на любимеца им с 3-5 години!

След всички приказки и истории ми се завърта главата. Питам я, не се ли уморява?

Казва ми, че напоследък няма никакво лично време, животът й е само работа и каузата да помага на животните. Но че е разбрала, че това е, което я прави щастлива. "Обичам животните. Но каква е моята любов към животните, ако не мога да помогна на едно животно в нужда. Моите кучета нямат нужда - те са щастливи, спят на топло, ядат хубава храна и са обичани. Ако обичаш животните трябва да помагаш на тези, на които няма кой да помогне. Да нахраниш животно, което няма кой да нахрани, да излекуваш животно, което няма кой да излекува. Защото, ако всичко това не се случи, то ще умре на улицата. И най-важната за мен помощ да намеря домове на бездомните. Това е най-хубавото нещо, което мога да направя за една животинка.”

Давам й 1 лев. Символично. Прегръщаме се за довиждане и си мисля "Лудите, лудите, те да са живи"



Б. а. Кучето и котката, бяха кастрирани и са върнати на мястото, където са намерени.

Истории за споделяне


Коментари
02:02ч. 9 Февруари 2019 #3
algor
Ветеринарните власти не случайно са действали така. Сега либерални лигавщини. Лекарите лекуват хората, а ветеринарите човечеството!
13:38ч. 8 Февруари 2019 #2
Елена Стайкова
Algor, като ти чета коментара по-назад " Направо ветеринарните власти трябва да минат със стрихнина, както преди 30 г." ми става лошо.
12:39ч. 8 Февруари 2019 #1
algor
Не бих я определил като пример за подражание!
Новини - теми
Последни новини
Варна и Черноморие
България
По света
Бизнес
Наука
Туризъм
Спорт
Здраве
Образование
Култура
Истории
Крими
На фокус
Избори
Изпрати новина
Търси в новини
Популярни теми
Библиотеката
Саниране
Украйна
АМ Хемус
Дупката
Стара Варна
Новини - Истории
Доброто е заразно и без показност - историята на един варненец, който промени съдбата на непознат
Понеделник, 18 Ноември 2024 17:06
Понякога животът ни поставя пред неочаквани избори, които разкриват истинския ни характер. Такава е историята на 22-годишния Даниел Стоянов от Варна – млад човек, който, без да търси внимание, спаси изгубен...
Непознатият герой: Даниел от Варна, който върна изгубения Георги у дома
Петък, 15 Ноември 2024 10:49
Неговата самоотвержена постъпка към непознатия Георги заслужава признание и благодарност за проявеното милосърдие и подкрепа към човек в нужда. 20-годишният Георги от Стара Загора бе 4 дни в неизвестност,...
Как е изглеждала варненската улица “Русе” някога (снимки)
Събота, 9 Ноември 2024 15:31
Още преди Освобождението улица “Русе” е една от най-оживените търговски улици във Варна. През временното руско управление (1878-1879 г.) тя получава името “Пощенска”, тъй като по нея минава пощенската...
Защо празникът на район "Одесос" е на 23 октомври - истории от Стара Варна
Сряда, 23 Октомври 2024 16:37
Днес, на 23 октомври, отбелязваме за дванадесети пореден път празника на район „Одесос“ във Варна. Празникът на района бе избран с решение №632-2 на Общинския съвет във Варна през 2012 г. Датата 23 октомври...
Моряк от Аксаково покори подножието на Еверест след дългогодишна подготовка и любов към планините
Понеделник, 14 Октомври 2024 15:44
27-годишният Христо Христов от Аксаково постигна забележителен успех, след като развя флага на своята родна община на височина от 5364 метра. Това се случи в подножието на най-високия връх в света – Еверест....
Стара Варна: Когато паралелките били с по 50 деца, а училищните сгради не достигали
Вторник, 17 Септември 2024 15:33
Недостигът на училищни сгради е особено наболяла тема в днешно време. Оказва се обаче, че този проблем е бил особено актуален и преди повече от 100 години. В началото на 20 век наличният сграден фонд се...
120 години от рождението на капитан далечно плаване инж. Найден Найденов
Сряда, 11 Септември 2024 15:13
Днес отбелязваме 120 години от рождението на капитан далечно плаване инж. Найден Найденов, разказват от Военноморски музей-Варна. Найден Якимов Найденов е роден в местността Гераня, на около 5 км от с....
Кои са били старите каменни мостове на Варна
Сряда, 24 Юли 2024 16:25
Някога във Варна е имало значително повече мостове, отколкото познатия ни днес Аспарухов мост. Някои от по – популярните са Таш кюпрю и мостът на хаджи Стефани. Регионалната библиотека разказва за историята...
След Освобождението: Не на хазарта във Варна!
Четвъртък, 18 Юли 2024 17:26
След Освобождението в кафенетата и кръчмите във Варна масово се разиграват хазартни игри. Особено в заведенията, в които се събират наемните работници (хамали, каруцари и лодкари), в очакване да ги наемат...
Знаете ли откъде идва думата „гларус“?
Петък, 28 Юни 2024 14:47
Освен морето неизменна част от Варна са и гларусите. Всъщност в природата няма птица с това име, но все пак думата присъства активно в речника ни. Тя е побългарен вариант на гръцката "гларос" / γλάρος...
Как е изглеждал преди век крайбрежният бул. „Приморски“ във Варна?
Петък, 28 Юни 2024 12:46
Крайбрежният булевард „Приморски“ във Варна днес е основна пътна връзка към алеята до морето, Морска гара, басейните, плажните заведения и ресторанти. Преди столетие обаче, когато плажът все още не е имал...
На днешната дата преди 103 години Варна официално е обявена за морски курорт
Понеделник, 10 Юни 2024 12:21
На днешна дата преди 103 години Варна официално е обявена за морски курорт. На 10 юни 1921 година със специално Постановление № 21 на варненската управа, утвърдено през 1925 г. и с Царски указ, Варна...
Търси в новини:
1234567891011

Изпрати новина

Полезно
Списание Hera.bg Спешен зъболекар
Онлайн Супермаркет Уреди за вграждане
Лазерна епилация Шофьорски курс
Афиш Варна Сметка за ток
Имоти във Варна Патенти
Препоръчваме
Дограми и фасади Климатици Варна
Сметка за вода Обяви Варна
Гаражни врати Промо Хибриден бойлер
Матраци и легла Работа с немски
Поръчка на храна Мека мебел
Най-четени
 Всички теми
 Варна и Черноморие
 България
 По света
 Бизнес
 Наука
 Туризъм
 Спорт
 Здраве
 Образование
 Култура
 Най-четено от Истории 1 2 3
 Крими
 На фокус
Анкета
Къде предпочитате да отидете на ресторант?
На крайбрежната алея
На Морска гара
На Аспарухов плаж
В центъра на града
В квартален ресторант
Край морето, но извън града
Далеч от Варна
Не посещавам
 © Moreto.net - Сайтът на Варна RSS Новини   RSS Обяви   WEB   Условия   РЕКЛАМА   Контакти  
ПРИЯТЕЛИ: 
1.5 + 0.6
Бургас   Казанлък   Монтана   Сандански   BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook