Фасадата на някогашния хотел „Москва“ на ул. „Цариброд“ 10, построен през 1910 година, може да бъде реставрирана. Това става ясно от инвестиционно предложение,...
В Moreto.net ви предлагаме да четете безплатно материалите в сайта, както и да се възползвате от безплатните услуги.
Независимите медии имат нужда от финансови ресурси, получени по прозрачен начин.
Искаме Moreto.net да остане такава.
Моля, премахнете блокирането на реклами само за този сайт - така ние съществуваме достойно и можем да ви предложим обективна информация.
Фасадата на някогашния хотел „Москва“ на ул. „Цариброд“ 10, построен през 1910 година, може да бъде реставрирана. Това става ясно от инвестиционно предложение, представено пред Регионалната инспекция по околната среда и водите, научи Moreto.net.
Какво стои зад историята на тази емблематична за Варна сграда, нека ви разкажем.
Арх. Манол Йорданов
Някогашният хотел "Москва" във Варна е архитектурен паметник. Сградата е дело на арх. Манол Йорданов, архитект и на Юнашкия салон в града.
Манол Йорданов Стателов – роден през далечната 1877 година в старопрестолния Търново – е потомък на видния възрожденски род Стателови. След като завършва гимназия в родния си град, младият Манол поема към Прага – тогава част от Австроунгарската империя. Там, през 1905 година, получава диплома от Чешката политехника, една от най-престижните институции на своето време.
Скоро след дипломирането си, през 1908 година, арх. Манол Йорданов, както се подписвал той, избира Варна за свой дом и място, където да разгърне таланта си. Като архитект, неговата работа носи духа на модернизма и силно влияние от стила сецесион.
В местност Траката има улица, кръстена на видния архитект.
Хотел "Москва" - 1912 г.
Няколко години по-късно е открита надстройка по проект на арх. инж. Димитър Раделия към сградата.
Сградата, която е проектирана от арх. Манол Йорданов, е в лошо техническо състояние от много години. На много места тухленият зид е оголен. Предпазни козирки са поставени над тротоара, така че да пазят минувачите от падащи елементи.
Какво предстои?
Сградата е частна собственост и се намира в имот с площ от 1175 кв.м. Зданието е архитектурен паметник. Според проекта на възложителя „БГ естейт“ АД се предвижда изграждане на апартаментен хотел по ул. „Цариброд“. Характерът и стилът на съществуващата сграда ще бъдат запазени чрез реставрация на фасадите към двете улици. Също така ще бъде изградена нова застройка, съобразена с членението и отворите на оригиналната сграда.
Предвиждат се два етапа на строителство. Първият се отнася до реставрационно-консервационните и строителни работи в югоизточната част на парцела, касаещи архитектурния паметник. Проектът в тази част предвижда изграждането на ресторант и апартаментен хотел. Планирано е да бъдат запазени автентичните фасади на сградата към ул. „Цариброд“ и ул. „Охрид“ без да се събарят.
Вторият етап се отнася до строителните работи в останалата част на имота с вход от ул. „Софроний Врачански“. В тази част проектът съчетава експозиционна, офисна и жилищна част. Всичко е съобразено с разкритите археологически структури-част от Късноантична баня „Одесос“, като е заложено експониране, консервиране и социализиране.
С реализация на инвестиционното предложение е предвидена експозиционна зала, която е решена на няколко нива и представлява обществено-културно пространство, състоящо се от амфитеатър с над 200 мета.
Има одобрен ПУП-ПУР за имота, влязъл в сила през 2015 година.
Във вестникарски реклами от началото на 20 век някогашният хотел "Москва" е представян като "Комфортно мобилиран, близо до гарата и морето. Изложение югоизточно-стаи с 1 и 2 легла. Чистота изрядна. Топла и студена вода винаги на разположение на гостите. Услуга бърза и учтива."
Числата са ясни и сега е официално: Тейлър Суифт е най-богатата музикантка в света с приблизителна нетна стойност от 1,6 милиарда долара.
Тя изпреварва Риана (1,4 милиарда долара нетно състояние) и...
Представянето на новата книга от Мария Лалева „Пътища от огън“ ще се състои на 15 октомври (вторник) от 18:00 ч. в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, научи Moreto.net
Входът за събитието...
С удоволствие Арт Галерия Le Papillon представя живописните платна на художника Васил Василев. Автор с разпознаваем почерк и силно присъствие в изложбения календар на град Варна, чието творчество се превърна...
Филмът на Надежда Косева, ще се срещне с българските зрители от 1 ноември. Филмът имаше своята световна премиера в Сао Пауло и е копродукция между България и Германия.
15-тото юбилейно издание на София...
Днес е последният ден от тридневния средновековен фестивал "Рицари в музея", който се провежда във Варна по случай 580 години от битката на крал "Владислав Ягело Варненчик" през 1444 г.
От 12 до 18...
Днес и утре, 5 и 6 октомври, в читалище “Васил Левски” в кв. Галата се провежда първото издание на Омая Етно Фест. Фестивалът представя на публиката специално подбрана програма от занаятчии и музиканти....
Изтъкнатият румънски режисьор Габор Томпа, автор на над 120 театрални постановки в цял свят, президент на Съюза на театрите в Европа, репетира с актьорите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ - Варна...
Моноспектакълът "Дърво без корен" на Илиян Марков по разкази от Николай Хайтов ще гостува във Варна на 21 ноември от 20 часа, научи Moreto.net
Колко време може да живее едно дърво, откъснато от корените...
Анатолий Димитров собственик на легендарния автомобилен тим „Тони Рейсинг“ подари шампионската купа от паметната 1994 г., от Националния рали шампионат в група „А“ на Музея на спорта в Юнашкия салон.
Той...
Между 17 и 31 октомври киноманите във Варна ще имат достъп до отбрани литературни адаптации за голям екран, триумфирали на най-престижните световни филмови форуми: Кан, Венеция, Торонто, Сан Себастиан,...
И тази година Варна отново ще стане сцена за вдъхновение на млади музикални таланти от Европа с провеждането на 12-ото издание на Европейския конкурс за детски песни „Златни искри“. Този вече утвърден...
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, представя за пръв път две непоказвани в града произведения на своя патрон - портретни рисунки на актрисата Роза Попова (1879-1949 г.) и художествения...