Икономистът проф. Гарабед Минасян от БАН е категоричен, че плоският данък не е изпълнил заложените цели
Той припомни пред БНР, че данъкът е в сила у нас от началото на 2009-а година, но е подложен на много критики, защото не е изпълнил очакванията, с които е бил натоварен - че инвеститорите ще бъдат склонни да увеличат инвестициите си у нас и това ще се отрази върху благосъстоянието на хората, както и че ще се увеличи събираемостта на данъците, подчерта той:
„Нищо от това не се случи! Нито едното, нито другото! Оттогава минаха 11 години. Ако погледнем как са се развивали инвестициите и БВП, инвестициите през 2019 година са на около 70% в съпоставими единици от инвестициите, които са били през 2008 година. Ако погледнем събираемостта на данъците и съпоставим тази събираемост във времето за последните 11 години, ще видим, че дори и през 2019 година събираемостта на данъците от плоския данък не съответства и е по-малко от събираемостта на тези два данъка - Корпоративния данък и Данъка върху доходите, който е постигнат през 2008 година. Имам предвид оценката на тази събираемост на база постигнатия БВП. Дори и през 2019 година делът на събраните данъци при прилагането на плоския данък е по-нисък спрямо БВП, отколкото беше през 2008 година“.
Въпросът отдавна е на дневен ред, но не предизвиква дискусия сред управляващите, защото данъкът е лесен за събиране и е по-удобен за администрацията на финансовото министерство. Събираемостта на данъците и постъпленията в държавния бюджет у нас обаче са „на едно от най-ниските равнища в Европейския съюз“, подчерта той:
„Същевременно имаме нужда от публични инвестиции. Цялата страна се задъхва от недостиг на публични инвестиции“, каза той и посочи като пример липсата на нови болнични заведения. През последните 10 години непрекъснато се увеличава и социалното разслоение у нас. Една от причините за него е данъчната система:
„Евростат оценява степента на неравенство и социално разслоение преди данъчно облагане и след данъчно облагане. Съпоставянето на тези два измерителя показва, че нашата данъчна система не спомага за на намаляване на неравенството в обществото, а съдейства за увеличаването му. Това е една от причините, поради която цялата архаична данъчна система следва да се преосмисли“.
Според Минасян цялата система трябва да бъде преразгледана, а „откъслечни изменения“ като на ДДС за ресторантьорите са „много повече хаотични, отколкото добре замислени“ и „въобще не са препоръчителни“. Той посочи, че още не е направена изискваната по регламент оценка на въздействието от промяната на закона.
„Това още повече говори за известен хаос в придвижването на всякакви такива промени“.
Финансистът Емил Хърсев е на мнение, че плоският данък не бива да бъде променян, защото:
„Това ще лиши България от едно от много малкото ѝ предимства, които тя има в конкуренцията с останалите държави, за привличане на инвестиции и за привличане на пряк приход на доходи“.
Хърсев изрази категорично несъгласие с позицията на Минасян и подчерта:
„Първо, абсолютно некоректно е сравнението с периода след 2008 година. Имайте предвид, че това е период на криза и една депресия, абсолютно съпоставима с Великата депресия от 1929- 33 година. Цял свят работи в началото на загуба, за да компенсира кризисния спад и едва в 2018-а 2019-а година имаме връщане към предкризисните нива. Да сравняваме този период като оценка за ефективността на един данък просто е съвършено некоректно от икономическа гледна точка! Второ, употребата на термина „събираемост на данъците“. Ние имаме много висока събираемост! Имаме ниско данъчно облагане, но висока събираемост в рамките на това ниско облагане. Терминът е некоректен. "Събираемост" означава, от това, което дължа, какъв процент от дължимото съм събрал, а не какъв процент е събраният данък върху доходите, отнесен към БВП. Естествено в период на депресия той ще е по-нисък, отколкото в период на подем - годините от 2003 до 2008“.
Светът върви към уеднаквяване на данъчното облагане, категоричен е Хърсев. Връщането на прогресивното облагане според него е „теза на един кръг от социално-инженерстващите икономисти“:
„Това е една програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за уеднаквяване на данъчното облагане в страните, с оглед да се избегне нелоялната, както те го наричат, данъчна конкуренция на страни като България спрямо страни като Франция. Това е Парижката теза. Основно се разработва от екипа на господин Макрон. Разбира се не мога да пропусна работата на цяла плеяда организации, които работят в тази област“.
Именно данъчната конкуренция е шансът на България за едно по-добро място в ЕС, убеден е Хърсев. Той подчерта, че светът отново влиза в рецесия, предизвикана от пандемията. Финансистът не се съгласи и с твърдението на проф. Минасян за болниците. Построени са много такива, но частни:
„Това не ги прави по-малко болници. Напротив! Даже качество им е по-добро от тези изостанали съборетини из цяла България, които отдавна беше време да бъдат и закрити“.
Въвеждането на прогресивния данък „до нищо няма да доведе“, убеден е той:
„Някой ако си мисли, че ще им вземе на богатите парите, както проф. Минасян отбеляза, няма да стане! Нямаше да са богати, ако са толкова глупави и не са в състояние и да си оптимизират данъчното облагане. Има редица техники за намаляване на данъците върху доходите. По този въпрос има написани и учебници - дебели, големи“.
Хората, които имат солидно имущество, са социално ангажирани, даряват и разходите им са „много по-ефективни от държавните преки социални разходи“:
„Затова няма и богати хора в България, защото този първичен комунизъм, който още Хаджийски описва, е толкова дълбоко вкоренен в нас".
Финансистът не очаква „нищо особено“ от намаляването на ДДС за ресторантьори, но подчерта:
„Искам да обърна внимание, че България не е единствената страна, която предприе тази крачка. Другата страна, която го въведе преди някъде около седмица след около два месеца обсъждане, беше Германия – от 19% обща ставка на 7%“.
Ресторантьорството има голям процент чуждестранни потребители в България, защото обслужва туристи, подчерта той.