Колкото и примамливо да е за нас, по-възрастните, да ги съжаляваме, обвиняваме, да им се подиграваме, ние не сме по-различни по отношение на смарт устройствата. Те са обзели ума на всички поравно и е достатъчно само да се огледаш в метрото, на някоя опашка или дори по улиците. Много се говори за тази зависимост и как тя пречи на живота ни, но само осъзнавайки причините да се появява, можем да я неутрализираме или поне да я балансираме с други занимания.
Та тази истина е, че смарт устройствата помагат на хората да не изпитват скука. Ние не понасяме и 5 минути без да правим нищо, да не сме ангажирани с нищо, да не бъдем забавлявани с нищо. Самият характер на тази технология даде възможност да се разделим с прекрасното чувство на нищоправене и нищомислене.
Но скуката е много важно състояние, особено за децата и ако сте родител вие сте наясно, че много деца от много малки свикват да бъдат забавлявани с телефоните на родителите си, само и само да не създават излишен шум. Като родител, не мога да осъдя подобно поведение, но мога да дам съвет да контролирате това, което детето прави на телефона.
“Какво значи да тренираш да скучаеш?”
Изглежда много лесно, няма нищо по-лесно от това да не правиш нищо, но знаем, че не е така. Представяте си, че във всяка минута, докато чакате на безкрайната опашка, докато пътувате по познатия маршрут, докато сте пред лекарския кабинет, докато още не ви се спи, в социалните мрежи се случва нещо вълнуващо, някой пуска картинка, някой флиртува или спори, някой може да е на линия и да си початите, научавате за новата песен на любимия си изпълнител, за премиера на нов филм и т.н., и т.н. И вече сте там. Нетърпимо е вие да не правите нищо, а някъде другаде да се случва толкова много. Защо да скучаете, защо да губите? Но да оставиш телефона настрана изисква усърдие, воля и истинско желание за промяна.
“Промяна е нужда, за да имаме доброто усещане, че контролираме живота си. Промяна е нужна, за да даваме позитивен пример. Промяна е нужна, за да изпълним своя собствен живот с вълнения. Промяна е нужна, за да си върнем изгубеното в скролване време за нещо добро тук и сега. ”
Да се тренираш в скучаене означава:
Да си наложим забрана на рефлекса да посягаме към телефона, когато нямаме нищо за правене. Представете си, че имате едни 3 минути у дома. В този миниатюрен отрязък от време, можете да си проверите фейсбука и инстраграма, което неминуемо ще удължи периода от 3 минути. Но можете да си направите чай, да разтребите масата, да подредите книгите в библиотеката и да сгънете малко пране. Още по-хубаво - можете да не правите нищо. Седнете на един стол и нека тези 3 минути просто минат. В това време вие или сте свършили нещо полезно или просто сте си починали и сте отнели от стрес, тревожност, като сте позволили умът ви да е незает с нищо.
Научете се отново да виждате хората. Представете си друго - на опашката сте в супермаркета. Отново посягате към телефона. Опитайте да не го правите, а да огледате хората около вас, да помогнете на някого с покупките, или ако гледката не е вдъхновяваща, можете да подредите портфейла си, например. Междувременно редът ви ще дойде и няма да сте умрели от скука. Ако откъснем в публичното пространство погледи от телефоните си и започнем да забелязваме хората, то ще усетим свързаността ни, красотата на общуването, вярвам дори - ще ни направи по-добри.
Да оставите ума си да се рее. Още един много типичен пример, особено валиден за хора без деца и голямо семейство. Уикенди, в които няма нищо за правене. Не говорим за онези 3 минути, а за цели часове, дни, в които нищо планирано, няма събития в барове и дискотеки, няма интересен филм на киното и нямаме нужда от пазаруване. Оставете телефона в другата стая, защото вече сте изкушени да пишете на някого, да проверите за събития, да разберете дали другите скучаят като вас или, обикновено напълно привидно, те са на гребена на вълната. Останете в нищо правене и пуснете ума си да се рее. Това е най-трудното нещо, на което сте способни, повярвайте. Опитайте.
Прегърнете скуката като приятел. В скуката няма нищо лошо. Ето децата. Когато те скучаят, колкото и да се оплакват от това, всъщност в тях протича динамичен процес на чудене какво могат да свършат. Обикновено са бели, нали, но в такива моменти се раждат най-интересните игри, рисунки, създават се нови приятелства и се изследва света около тях. Защото всичко е по-интересно от скуката. С възрастните е същото. Не само, че ставаме по-креативни, но и разполагаме с повече време за обмисляне на идеи, за преодоляване на скучни идеи за сметка на по-оригинални. И ако наистина главата ви не ражда абсолютно нищо, и това е ок. Просто си останете така, съберете сили, починете си. Но все пак се заемете после с нещо, защото скука е едно, мързел - нещо съвсем различно.
Скуката означава да се фокусирате върху вас и вашия живот, върху идеи, личности, да се вдъхновявате, творите, мислите и взаимодействате с реални хора. Обратното е следене на непознати във фейсбук, завист, сравнения, нереално общуване, което се крие удобно зад анонимност, зад възможността, че имаме достъп до интернет и до обработващи програми. В социалните мрежи има хора, които вдъхновяват, вероятно и ние сме нечие вдъхновение, но не бива да забравяме, че това се случва във виртуално пространство и не трябва да бъде вземано твърде сериозно, а с идеята, че може да бъде приложимо в реалния живот.
Колкото по-малко време прекарваме в социалните мрежи, толкова по-малко известия ще идват и те ще ни притеглят по-малко към себе си. Така постепенно ще осъзнаем, че нашият живот е пълен с вълнуващи неща, с вдъхновение, красота и смисъл. А когато имаме чувството, че те ни е изплъзват, нека не посягаме към телефона, а да оставим ума да се рее. Ще се сетим и за хубав филм, и за стар приятел, и за мястото, където сме искали да отидем. Ще създадем нещо, ще помогнем, ще четем приказки на децата.
И съществува малката, незначителна вероятност нашият живот и личност да не са извънредни, вълнуващи и прекрасни. Че не сме осъдени на величие и почитатели, че няма нищо лошо в това да имаш посредствен живот, стига да останеш добър човек в него.