Припомняме, че в проекта на график, предложен от министерството, се предвиждаше ваканция от 10 последователни неучебни дни за учениците от 1. до 11. клас в периода 12 април – 21 април вкл., а за дванайсетокласниците 5 дни почивка – от 17 април до 21 април вкл. В това разпределение се включваха и почивните дни за Великден. В процеса на обществено обсъждане надделяха становищата пролетната ваканция да не се обединява с почивните дни за великденските празници. Затова и МОН се съобрази с многобройните предложения за разделянето ѝ от Великден и я измества в дните от 29 март до 6 април, а за дванайсетокласниците - от 4 до 6 април.
Министерството взе предвид и постъпилите искания за промени в почивката за учениците по Коледа и Нова година. В проекта бе предложена по-дълга зимна ваканция от 13 дни (24 декември – 5 януари вкл.) за сметка на само три дни почивка в началото на ноември (1 ноември – 3 ноември) и един (4 февруари) между двата учебни срока. След множеството становища и предложения това бе преразгледано и коледната ваканция ще започне от 21 декември и ще продължи до 2 януари вкл., а междусрочната се измества на 5 февруари. Това позволява и увеличаване на есенната ваканция, която ще бъде от 31 октомври до 3 ноември.
За да се предложи този увеличен брой почивни дни, дните за провеждане на изпити от националните външни оценявания стават учебни за всички ученици. До сега за изпитите в 7. клас по български език и литература и по математика бяха в неучебен ден. През предходната година за първи път националното външно оценяване за 10. клас бе проведено в учебен ден, с което системата се справи без сътресения. Това ще се приложи през учебната 2024/2025 година и за 7. клас, което ще позволи повечето почивни дни през учебния срок.
За да се избегнат недоразумения, в заповедта, с която се определят датите за провеждане на изпитите е изрично записано, че за учениците в 7. и 10. клас, явяващи се на национално външно оценяване по български език и литература и по математика, учебният ден приключва с тяхното полагане. За останалите ученици директорите създават организация за провеждане на учебни занятия и дейности, като осигуряват възможности за работа по проекти, изнесени обучения, обучение от разстояние в електронна среда, и други подходящи форми, така че да не се пречи на провеждането на изпитите и да се гарантира спокойствие за явяващите се на тях. За създадената организация директорите на училищата издават заповед и информират родителите.
Датите за изпити от националните външни оценявания по български език и литература и по математика остават, както бяха предложени в проекта на МОН – съответно 18 и 20 юни (7. клас ) и 13 и 16 юни (10. клас). За четвъртокласниците изпитът по български език и литература ще бъде на 3 юни, а този по математика – на 4 юни. Задължителните държавни зрелостни изпити и държавният изпит за придобиване на професионална квалификация ще са на 21 и 23 май.
В резултат на постъпилите становища по време общественото обсъждане на проекта на график на учебното време вторият учебен срок за учениците от 1. до 3. клас ще приключи на 2 юни 2025 г., за дванайсетокласниците на 15 май, а за учениците от 4. до 6. клас на 16 юни.
Преди да утвърди графика МОН анализира обстойно всички постъпили предложения в хода на общественото обсъждане. Общото във всички тях бе желанието за повече, по-дълги и по-равномерно разпределени почивки за ученици и учители в рамките на учебното време. Такъв винаги е бил и стремежът на Министерството на образованието и науката. Следва обаче да се отчитат различните нормативни изисквания при определяне на графика на учебното време. Императивно е регламентирано в нормативната уредба, че първият учебен срок е с продължителност 90 учебни дни за всички класове и различен брой учебни дни за втория учебен срок за различните класове - 65 учебни дни за учениците от 12. клас, 70 учебни дни за учениците от 1.-3. клас, 80 учебни дни за учениците от 4.-6. клас и 90 учебни дни за учениците от 7.-11. клас. Затова и всички предложения за промяна в графика на учебното време следва да се съобразяват с тези изисквания.
Наред с това съществуват и традиционни обществени нагласи, като напр. учебните занятия да приключват в рамките на юни, които не позволяват без създаване на нужните условия на средата и без широк обществен дебат да се пристъпи към изместване на края на учебните занятия през юли.