"Твърдението в становището на КЗК, че от качеството на предлаганите услуги ще зависи дали екскурзоводът ще остане на пазара е абсолютен волунтаризъм. Според тази теза, КЗК няма нищо против на пазара да се предлагат некачествени услуги. Това, че единствено пазарът трябва да решава, кой да остане на него е в пълно противоречие с редица директиви на ЕС, регулиращи различни аспекти на иконимиките на страните членки.
Внушението в становището на КЗК, че Националния регистър на екскурзоводите не е критерий за компетентност, е невярна.", смятат от там.
ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО ВСИЧКИ КАНДИДАТ ДЕПУТАТИ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ
за Народно събрание на РБ и за Европейски парламент
Относно: решение на КЗК АКТ-474-09.05.2024
и аргументи НА СЪЮЗА НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ
В ЗАЩИТА НА ЕКСКУРЗОВОДСКАТА ПРОФЕСИЯ В БЪЛГАРИЯ
Уважаеми кандидат депутати,
Изключително сме обидени и огорчени да прочетем в решението на КЗК - АКТ-474-09.05.2024, че доброто име на професията ни се принизява до най-ниско ниво и се обезценяват професионалните умения на българските екскурзоводи. Нещо повече, в публикуваното от КЗК становище АКТ-474-09.05.2024, за професията на ,,Екскурзовода‘‘ се внушава, че е ненужна и се твърди, че тя трябва да е общодостъпна за всеки индивид, ползващ Интернет.
Дами и Господа от КЗК,
Не всяка информация за забележителности в Интернет обаче е достоверна!
Правоспособните екскурзоводи са научени да подбират информацията за беседите си. Те използват трудове на учени в различните сфери (история, археолог, изкуство, архитектура и др.). За да се подготви една добра беседа отнема време и средства, Обученията и лекториите, които се правят и в професионалните организации, включително и в нашата, подпомагат обогатяването на знанията и компетенциите на екскурзоводите.
Добрите екскурзоводи повишават изживяването при туристическото пътуване и нивото на удовлетвореност на клиентите. Те са от ключово значение за екскурзията и чрез ролята си съдействат и за това пътуването да се управлява устойчиво. Туристите разчитат на опита на екскурзовода, на неговите местни познания и способността му да предостави невероятно изживяване.
Нима за България не е важно, кой и как я представя през чуждестранните туристи?
Нямаме ли държавна политика за това как искаме да бъдем представяни пред света?
Би следвало да имаме!
Или сме готови на разрешим на всеки случаен посетител в България, да представя нейната история по свой начин и обектите от културно-историческото й наследство, след бърза справка в Интернет.
Та, как можем да бъдем сигурни, че България ще е представяна положително пред чуждестранните гости, ако позволим всеки случаен гражданин да работи като екскурзовод в нашата страна?
Болшинството туристи са некомпетентни по отношение на фактите свързани с културно-историческите обекти. Как биха могли, при това положение, да преценят дали друго лице е компетентно? Естествено, че изборът на масовия турист ще падне върху тези нерегламентирани лица, които им разказват глупави смешки и си измислят и преиначавят историческата информация, за да са забавни.
Чувството за хумор, лидерските качества, способността да разказваш увлекателно и учтивото отношение към клиента са основен компонент на екскурзоводската професия, но, освен тях, е особено важно екскурзоводът да бъде ,,подкован‘‘ със знания. Българските професионални екскурзоводи са в състояние да подобрят изживяването при туристическото пътуване, да добавят допълнителна стойност, да създадат положително въздействие върху дестинацията и минимизират отрицателното въздействие.
Евентуалното премахване на забраната чуждестранни водачи да осъществяват функциите на екскурзовод извън автобуса в България няма да доведе до пълноценното опознаване на България от страна на пътуващите туристи. Това ще носи допълнително и икономически загуби за общините, за страната ни като цяло и за вече подготвените професионални екскурзоводи, които имаме в България.
Регистрационният режим за упражняване на професията ,,Екскурзовод‘‘ в България е напълно справедлив, тъй като определено защитава значим обществен интерес – представянето на България по най-добрия начин пред чуждестранните туристи, рекламирайки я като изключителна дестинация за различни видове туризъм. Личната реклама е най-ефективна – доволните от екскурзии туристи рекламират страната ни в своя кръг от роднини, приятели, колеги и т.н.
Действащите към момента на регулацията на професията екскурзоводи са били с подходящо образование, дългогодишен стаж в условията на пазарна икономика, което е доказателство за техните качества. Навлизащите в професията екскурзоводи нямат същия опит и рутина, притежавани от хората, които години наред упражняват професията.
Лицензът е НЕОБХОДИМ! Това е понятие за професионализъм, качество на обслужване, спазване на закона, показател за ниво на знания. Професията е безкраен процес на самообразование, четене на огромно количество литература, непрекъснато слушане на лекции по история на изкуството, умение да се адаптираш към всеки турист (на практика да си психолог), а дори и всестранно развит човек, който трябва да задоволи всички нужди наведнъж (естетически, гастрономически, информативни), а също така да бъде отличен събеседник и артист!
От направената справка за практиката в страни членки на ЕС и извън него става ясно, че лицензиране и полагане на изпит има. То е гарант за предоставяне на качествени услуги, внасяне на данъци и ограничаване на сивия сектор.
Полагането на сериозен изпит за придобиване на правоспособност не може да доведе до по-ниско качество на обслужването, точно обратното – това предполага по-добре подготвени екскурзоводи. Екскурзоводската професия изисква наличието на комплексни качества и познания – отлично владение на езикът/езиците, с който/които работи екскурзоводът, широки познания за историята, географията, икономиката, политическата система и т.н. на страната, усвоена методика на екскурзоводското обслужване, познания за всички подотрасли на туризма – хотелиерство, ресторантьорство, туристически транспорт, известни счетоводни познания и т.н.
Твърдението в становището на КЗК, че от качеството на предлаганите услуги ще зависи дали екскурзоводът ще остане на пазара е абсолютен волунтаризъм. Според тази теза, КЗК няма нищо против на пазара да се предлагат некачествени услуги. Това, че единствено пазарът трябва да решава, кой да остане на него е в пълно противоречие с редица директиви на ЕС, регулиращи различни аспекти на иконимиките на страните членки.
Внушението в становището на КЗК, че Националния регистър на екскурзоводите не е критерий за компетентност, е невярна. Напротив! Той гарантира компетентността на кадрите. А това на кой точно екскурзовод ще се спре даден туроператор или частен клиент е изцяло в правото на търсещия.
Дами и Господа от КЗК,
Ако няма добро професионално екскурзоводско обслужване по време на туристическо пътуване в България, ще настъпят сериозни вреди за потребителите–туристи. Те няма бъдат пълноценно информирани, могат да останат погрешно информирани и дори подлъгани за факти и данни. Интерпретирането на исторически и социални данни от некомпетентни лица цялостно ще промени имиджа на страната ни и ще нанесе непоправими вреди на българския туризъм.
С уважение,
Управителен съвет
Съюз на екскурзоводите в България
ДО ВСИЧКИ КАНДИДАТ ДЕПУТАТИ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ
за Народно събрание на РБ и за Европейски парламент
Относно: решение на КЗК АКТ-474-09.05.2024
и аргументи НА СЪЮЗА НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ
В ЗАЩИТА НА ЕКСКУРЗОВОДСКАТА ПРОФЕСИЯ В БЪЛГАРИЯ
Уважаеми кандидат депутати,
Изключително сме обидени и огорчени да прочетем в решението на КЗК - АКТ-474-09.05.2024, че доброто име на професията ни се принизява до най-ниско ниво и се обезценяват професионалните умения на българските екскурзоводи. Нещо повече, в публикуваното от КЗК становище АКТ-474-09.05.2024, за професията на ,,Екскурзовода‘‘ се внушава, че е ненужна и се твърди, че тя трябва да е общодостъпна за всеки индивид, ползващ Интернет.
Дами и Господа от КЗК,
Не всяка информация за забележителности в Интернет обаче е достоверна!
Правоспособните екскурзоводи са научени да подбират информацията за беседите си. Те използват трудове на учени в различните сфери (история, археолог, изкуство, архитектура и др.). За да се подготви една добра беседа отнема време и средства, Обученията и лекториите, които се правят и в професионалните организации, включително и в нашата, подпомагат обогатяването на знанията и компетенциите на екскурзоводите.
Добрите екскурзоводи повишават изживяването при туристическото пътуване и нивото на удовлетвореност на клиентите. Те са от ключово значение за екскурзията и чрез ролята си съдействат и за това пътуването да се управлява устойчиво. Туристите разчитат на опита на екскурзовода, на неговите местни познания и способността му да предостави невероятно изживяване.
Нима за България не е важно, кой и как я представя през чуждестранните туристи?
Нямаме ли държавна политика за това как искаме да бъдем представяни пред света?
Би следвало да имаме!
Или сме готови на разрешим на всеки случаен посетител в България, да представя нейната история по свой начин и обектите от културно-историческото й наследство, след бърза справка в Интернет.
Та, как можем да бъдем сигурни, че България ще е представяна положително пред чуждестранните гости, ако позволим всеки случаен гражданин да работи като екскурзовод в нашата страна?
Болшинството туристи са некомпетентни по отношение на фактите свързани с културно-историческите обекти. Как биха могли, при това положение, да преценят дали друго лице е компетентно? Естествено, че изборът на масовия турист ще падне върху тези нерегламентирани лица, които им разказват глупави смешки и си измислят и преиначавят историческата информация, за да са забавни.
Чувството за хумор, лидерските качества, способността да разказваш увлекателно и учтивото отношение към клиента са основен компонент на екскурзоводската професия, но, освен тях, е особено важно екскурзоводът да бъде ,,подкован‘‘ със знания. Българските професионални екскурзоводи са в състояние да подобрят изживяването при туристическото пътуване, да добавят допълнителна стойност, да създадат положително въздействие върху дестинацията и минимизират отрицателното въздействие.
Евентуалното премахване на забраната чуждестранни водачи да осъществяват функциите на екскурзовод извън автобуса в България няма да доведе до пълноценното опознаване на България от страна на пътуващите туристи. Това ще носи допълнително и икономически загуби за общините, за страната ни като цяло и за вече подготвените професионални екскурзоводи, които имаме в България.
Регистрационният режим за упражняване на професията ,,Екскурзовод‘‘ в България е напълно справедлив, тъй като определено защитава значим обществен интерес – представянето на България по най-добрия начин пред чуждестранните туристи, рекламирайки я като изключителна дестинация за различни видове туризъм. Личната реклама е най-ефективна – доволните от екскурзии туристи рекламират страната ни в своя кръг от роднини, приятели, колеги и т.н.
Действащите към момента на регулацията на професията екскурзоводи са били с подходящо образование, дългогодишен стаж в условията на пазарна икономика, което е доказателство за техните качества. Навлизащите в професията екскурзоводи нямат същия опит и рутина, притежавани от хората, които години наред упражняват професията.
Лицензът е НЕОБХОДИМ! Това е понятие за професионализъм, качество на обслужване, спазване на закона, показател за ниво на знания. Професията е безкраен процес на самообразование, четене на огромно количество литература, непрекъснато слушане на лекции по история на изкуството, умение да се адаптираш към всеки турист (на практика да си психолог), а дори и всестранно развит човек, който трябва да задоволи всички нужди наведнъж (естетически, гастрономически, информативни), а също така да бъде отличен събеседник и артист!
От направената справка за практиката в страни членки на ЕС и извън него става ясно, че лицензиране и полагане на изпит има. То е гарант за предоставяне на качествени услуги, внасяне на данъци и ограничаване на сивия сектор.
Полагането на сериозен изпит за придобиване на правоспособност не може да доведе до по-ниско качество на обслужването, точно обратното – това предполага по-добре подготвени екскурзоводи. Екскурзоводската професия изисква наличието на комплексни качества и познания – отлично владение на езикът/езиците, с който/които работи екскурзоводът, широки познания за историята, географията, икономиката, политическата система и т.н. на страната, усвоена методика на екскурзоводското обслужване, познания за всички подотрасли на туризма – хотелиерство, ресторантьорство, туристически транспорт, известни счетоводни познания и т.н.
Твърдението в становището на КЗК, че от качеството на предлаганите услуги ще зависи дали екскурзоводът ще остане на пазара е абсолютен волунтаризъм. Според тази теза, КЗК няма нищо против на пазара да се предлагат некачествени услуги. Това, че единствено пазарът трябва да решава, кой да остане на него е в пълно противоречие с редица директиви на ЕС, регулиращи различни аспекти на иконимиките на страните членки.
Внушението в становището на КЗК, че Националния регистър на екскурзоводите не е критерий за компетентност, е невярна. Напротив! Той гарантира компетентността на кадрите. А това на кой точно екскурзовод ще се спре даден туроператор или частен клиент е изцяло в правото на търсещия.
Дами и Господа от КЗК,
Ако няма добро професионално екскурзоводско обслужване по време на туристическо пътуване в България, ще настъпят сериозни вреди за потребителите–туристи. Те няма бъдат пълноценно информирани, могат да останат погрешно информирани и дори подлъгани за факти и данни. Интерпретирането на исторически и социални данни от некомпетентни лица цялостно ще промени имиджа на страната ни и ще нанесе непоправими вреди на българския туризъм.
С уважение,
Управителен съвет
Съюз на екскурзоводите в България