Това показват обявените днес данни от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка за първото тримесечие на 2025 година, представени от президента на КНСБ Пламен Димитров, директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов и зам.-директорът Виолета Иванова.
Близо 2000 лв. брутно трябва да получава човек, за да има необходимият нетен размер за издръжка, посочи Димитров. В семейство с двама работещи всеки от тях трябва да взима поне 1764 бруто, а ако само един от родителите в 3-членно домакинство се труди, неговият доход от труд трябва да е не по-малък от 3528 лв.
Към февруари 1,59 млн. от наетите лица у нас са с осигурителен доход под заплатата за издръжка от общо 2,58 млн. осигурени (без земеделски производители, самоосигуряващи и др.). Спрямо година по-рано – февруари 2024 г., броят на лицата с недостатъчен за издръжка доход намалява с 38 хил. Също към февруари месец лицата, наети на минимална работна заплата на пълно работно време, са 13,3% (282 хил.), а от общо наетите на заплатата до размера на МРЗ (570 хил.лица) близо 288 хил. работят на непълно работно време.
Виолета Иванова посочи, че сред факторите, довели до увеличение на размера на заплатата за издръжка, са поскъпването на природния газ (през март регулираната цена на годишна база отчита ръст от 52,1%, а спрямо предходното тримесечие увеличението е с 15,4%) и на тока за бизнеса (ръст от 65% на годишна база и спад от 26 на сто на тримесечна). Тревожното е, че през последното тримесечие цените на производител достигнаха ръст от 16,2%, отбеляза Иванова. Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележат ръст от 3%, а на годишна база ръст от 4%.
За първото тримесечие на тази година необходимият доход за храна и обществено хранене е 606 лв. за едно работещо лице. Групата на хранителните стоки поскъпва с 3,4 на сто на тримесечна баса и с 5,6 на сто на годишна. За първите три месеца хлябът поскъпва с 18,6 на сто; кафето, чаят и какаото – със 7,2 на сто; слънчогледовото олио с 4,9 процента; зеленчуците с 4,8 на сто. За една година увеличението на мазнините с 13,9 на сто, млякото и млечните продукти са поскъпнали с 5,1 на сто, като при сирената ръстът е със средно 7,9%.
Оризът и прясното мляко са част от продуктите, които в България са най-скъпи в сравнение с други европейски държави, коментира директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение и главен икономист на КНСБ Любослав Костов. Олиото ни е най-скъпо, краставиците са ни най-скъпи, даде пример още той. Ръстът на цените за малката потребителска кошница, в която са включени 20 основни и жизненоважни стоки, показва нарастване за едногодишен период от 5,5%. Костов отбеляза, че след връщането на ставката на ДДС на 20% за брашното и хляба през първото тримесечие на годината и двете стоки са поскъпнали – като на годишна база за брашното увеличението е със 17,8 процента, а на хляба – със 17,9 на сто. Този мигновен ефект върху крайните цени показва, че бизнесът не трябва да се подпомага през приходите, а през разходите, посочи главният икономист на КНСБ.
Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти само 9 пъти. В съседна Румъния кошницата с основните продукти може да се закупи 16,8 пъти, посочи още Костов.
Страната ни продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС. У нас трябва да се работи от началото на годината до 24 май, за да се изкара минималната заплата, която на месец получават работещите в Люксембург и четири месеца и половина, за да се получи месечният минимален доход в Германия.
Пламен Димитров посочи, че КНСБ продължава да настоява за осигуряване на средства от бюджета за увеличение на заплатите в секторите, които получиха нисък ръст – работещите в училищно и детско здравеопазване, в обществените медии, в структурите към земеделското министерство, в градския транспорт.
„Продължаваме да сме по улиците и ще сме по улиците. Хората са недоволни и няма да се примирят – нито тези в градския транспорт, нито тези, които дадоха знак със своята протестна готовност“, каза президентът на КНСБ.
КНСБ настоява за осигуряване на средствата за недофинансираните от Бюджет 2025 сфери в рамките на настоящата календарна година, чрез което да се гарантира необходимата хоризонтална политика по доходите, която да води до минимум 10% ръст на заплатите.