Великден е най-важният празник от пролетния цикъл, който бележи краят на зимата и полага началото на пролетта и възраждащата се природа.

На Великден настъпва краят на постите, като се отговява с червеното обредно яйце. Според народните предания червените яйца са камъчета зад кръста, които са обагрени от кръвта на Исус Христос. Червеният цвят е символ както на христовата кръв, така и на зараждащия се живот, обновлението и плодородието. В неделята всички се чукат с боядисаните яйца; чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника се ходи на гости; посещават се кръстниците, родителите, деверите; носят се подаръци: пита, козунак, яйца. Народната традиция повелява на Великден да се правят козунаци и агнешко.

Червено яйце се слага в люлката на новородено, за да го пази от зли сили и "лоши очи". Черупките от червените яйца са лечебни и се ползват против уроки. Българите вярвали, че по яйцето оставено пред иконата, на следващата година се гадае. Ако яйцето е пълно и не мирише, годината, която идва, ще е добра. Ако е празно и мирише лошо, очаква се трудна година.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. И е израз на радостта на хората от възкръсването на природата, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.

По традиция Великден се празнува три дни – от неделя до вторник. В навечерието на Великия ден камбаните в християнските храмове известяват Христовото Възкресение, а вярващите влизат в църквите, копнеещи за общение и единение с Бога. Молят се смирено, за да измолят благословия и спасение за душите си.

Навръх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. Ритуално обядът започва с прикаждане на софрата от стопанката на дома и завършва с борене с великденските яйца и козунак. На празника деца и възрастни се чукат с писаните яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.

Седмицата след Възкресение се нарича Светла седмица, защото Христос донася просветление за всички.

В християнските текстове често се споменава, че Исус Христос предсказва разпъването си на кръста и възкресението си след три дни. На третия ден след погребението му празната гробница е намерена от Мария Магдалена и други жени мироносици. Христос е възкръснал.

Великден се празнува в продължение на три дни и е свързан с множество интересни ритуали и традиции. Една от най-интересните е боядисването на яйца. Те трябва да се боядисат задължително в четвъртък или в събота, като първото яйце винаги е червено.

Има много митове, обясняващи защо цветът на първото боядисано яйце трябва да бъде червено.

Според един от тях Мария Магдалена, която Исус излекувал от вселилите се в нея зли духове, първа видяла възкръсналия Спасител. Тя тръгнала по света да разнася радостната вест. Стигнала и до Рим, до двореца на император Тиберий. Според обичая хората трябвало да носят подаръци, когато му отидат на гости. Богатите носели скъпи дарове, а бедните - каквото можели. Мария Магдалена нямала нищо, затова занесла в двореца едно яйце и го поднесла на Тиберий с думите: "Христос возкресе!". Императорът не повярвал на думите й: "Как може някой да възкръсне от мъртвите? Това е невъзможно, също както не може това бяло яйце да стане червено." А докато Тиберий говорел, цветът на яйцето в ръцете на Мария Магдалена започнал да се променя и накрая станал червен. Оттогава и на Великден християните боядисват яйца в червен цвят и се поздравяват с "Христос возкресе!".