70% от завършилите гимназия в България се записват да учат висше образование, като близо две трети от тях съчетават следването с работа. Това показва проучване на Институт „Отворено общество“, проследяващо реализацията на пет випуска зрелостници от 2018 до 2023 г.

Данните разкриват значителни разлики в заетостта в зависимост от вида на средното образование. Завършилите професионални паралелки се реализират на пазара на труда по-успешно в сравнение с тези от профилирани гимназии. Най-висока заетост – 75% на петата година след дипломирането – постигат възпитаниците на специалности в областите „Техника“, „Информатика“ и „Стопанско управление и администрация“. В профилираното образование най-добра трудова реализация имат завършилите „Техника“ – 73%.

От гледна точка на доходите, зрелостниците с природоматематически профил получават най-високи заплати – около 2000 лева среден облагаем доход пет години след дипломирането. След тях се нареждат завършилите професионално образование в „Информатика“ и учениците с профил „Чужди езици“.

Разликата в реализацията е още по-силно изразена при младежите, които не успяват да завършат средно образование. В първата година след напускане на училище те имат по-висока заетост от завършилите, но в средносрочен план остават в неустойчиво положение – само 40% запазват работа. Освен това доходите на дипломираните с постоянна заетост са три пъти по-високи от тези на недипломираните с временна работа.

Проучването сочи, че през 2022/2023 учебна година най-предпочитаните области в средното образование са „Чужди езици“ (20% от учениците) и „Техника“ (12%), като делът на първата се увеличава, докато вторият намалява спрямо предходните пет години.

Интересен е и фактът, че 20% от зрелостниците не продължават обучението си и започват работа веднага, докато за 10% няма налични данни дали учат или работят.