България отбелязва 35 години от падането на тоталитарния комунистически режим от власт и поставянето на началото на демократичните промени у нас. На 10 ноември 1989-а година се провежда пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който от поста генерален секретар на партията е освободен Тодор Живков – човекът, управлявал еднолично страната в продължение на 33 години.

Ден преди това в Германия е съборена Берлинската стена – тоталитарния символ на разделението и Желязната завеса.

Тодор Живков не е освободен по негово собствено желание. Напротив, той посреща новината с изключителна изненада. Живков е принуден да се оттегли от властта, като за основни организатори на промяната се смятат Петър Младенов и Андрей Луканов.

Пленумът на ЦК на БКП взема и още едно важно решение – да предложи на парламента да освободи Тодор Живков и от поста председател на Държавния съвет на България. Негов наследник е Петър Младенов.

Няколко дни по-късно – на 17 ноември се премахват от Наказателния кодекс текстовете, които забраняват критиката към комунистическата партия, а месец по-късно БКП се отказва от еднопартийния модел на управление.

България, както и цяла Източна Европа, е обхваната от протести. У нас най-будни отново се оказват студентите. Те искат оставка на престъпния комунистически режим, разпускане на парламента и насрочване на демократични избори. Именно под натиска на улицата член първи на Конституцията, който определя БКП като единствената партия у нас, е отменен, и то чак на 15 януари 1990–а година.

Едва през юни 1990–а пък в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години управление на репресивния комунистически апарат.

За 45 години на власт без съд и присъда у нас са избити близо 300 000 души. Много българи изчезват безследно в работническите лагери на режима. В страната е установена тотална репресия, за свобода на словото и мисълта дори и не може да се говори. Тези, които не са съгласни с тоталитарния режим, подчинил България на волята на Съветския съюз са пращани концлагери.