Шест години след промяната в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, с която се въведе забрана за къмпингуване на места, които не са специално определени за тази цел, все още няма наредба, която да определя тези места.

Така всяка година къмпингарите спират където искат и оставят отпадъци след себе си. А общините са принудени да харчат много средства за почистване. Проблемът ескалира през летния сезон, когато много къмпингари тръгват на море. Често те разполагат палатките и караваните си върху дюни или други защитени територии.

"Те повечето нямат и тоалетни. Използват се най-безобразни методи за санитарни възли. Основно се ползва гората. Генерира се огромно количество боклук", обясни пред БНТ кметът на община Аврен Емануил Манолов.

Почистването на оставените от къмпингарите отпадъци струва скъпо на малките черноморски общини. Често къмпингарите, които се разполагат в забранени територии, свалят регистрационните табели на автомобилите си, за да не бъдат санкционирани.

"Спи на каравана на плажа, никой не го знае какъв е, откъде е. Трябва да се вземат законодателни мерки. Или държавата от своите терени да отпусне такива за кемпери и каравани и да са регламентирани като такива, или да се обозначат местата, на които това може да се случва", каза Манолов.

От Българската асоциация за къмпингуване и каравани обаче казват, че наредбата в сегашния ѝ вид е недомислена и допълват, че къмпинг туризмът изобщо не съществува като понятие в българското законодателство.

"Не може да се прави регламент частично за някаква част от страната, пък било то и Черноморското крайбрежие, без да има определена стратегия за развитие на този вид туризъм въобще за цялата страна", заяви Борислав Райков, председател на Българската асоциация за къмпингуване и каравани.

От Министерството на туризма заявиха, че по наредбата, която да регламентира местата за разполагане на палатки, кемпери и каравани извън морските плажове и пясъчните дюни, работят експерти от четири министерства. Очаква се да бъде готова до началото на май.