Могилата е проучена при спасителни разкопки по трасето на бъдещия газопровод България-Румъния. Намира се на 4.5 км южно от селото. Тя е висока 3.5 метра и е с диаметър 40 метра. Част е от могилен некропол.
Две могили от него са проучвани предходни сезони. За тях се оказва, че са от бронзовата епоха. При разкопките, започнали през август 2024 година, археолозите очаквали да открият, че могилата, която е и най-голямата в некропола, принадлежи към същото време. Оказва се обаче, че специалистите са изпаднали в дълбока грешка и могилата е от ранно римско време. Датирана е от първата половина на втори до началото на трети век. В нея са погребвани чрез трупоизгаряне обитателите на селище, което се намира недалеч от самия обект. Общо са проучени 51 гробни съоръжения и комплекси.
Не са много некрополите от този период, проучени у нас, обясни д-р Славчев. Той допълни, че самата могила е проучена на два етапа, тъй като се оказва, че многобройните комплекси, които не са очаквали, не могат да бъдат изследвани за толкова кратко време. Работата продължава около 4 месеца. Голяма част от находките все още са в процес на реставрация.
За първи път в българската археология около могила се открива поредица от каменни куполни съоръжения, свързани едно с друго, направени без спойка.
В източната и в северната част са открити два големи комплекса. В две ями са намерени изгорена на място разглобена колесница с части от магаре и кон, както и още един кон.
„Колесницата в изключително добро състояние. Това е четвъртата подобна от цялата територия на Североизточна България, която се открива до момента и от всички тях е в най-добро състояние“, обясни специалистът.
В северната част на могилата е открит гроб на войн от края на втори век. Той е погребан с пълно бойно снаражение-две копия и меч. Намерена е бронзова кутийка с мехлем и желязна шпатула за нанасянето му върху рани.
В гробовете, проучени в могилата, са намерени многобройни керамични и стъклени съдове.
„До момента това е най-голямата колекция от цели стъклени съдове, откривани през последните три десетилетия в България. Има запазени напълно цели девет стъклени съда, 16 са в реставрация. Общо стъклените съдове са 35. Керамичните съдове са повече.“, каза още д-р Славчев.
Разкопките на Варненския халколитен некропол
Археологът разкри за находките при проучването на Варненския халколитен некропол, което води и през изминалия археологически сезон.
През 2024 е приключено изследването на югоизточния сектор. Остава да завърши проучването на североизточната част, което археолозите се надяват да се случи през 2025 година.
„Надявам се че 2026 г. окончателно ще приключим изследването на некропола в цялата му източна и централна половина. С това мисията на този етап завършва. Западната част попада в частни парцели. По-нататъшните инициативи за проучването й ще бъдат свързани с плановете на собствениците за развитие на тези територии. Археологическото проучване ще бъде необходими, когато инвестиционните намерения влязат в сила“, каза д-р Славчев.
През отминалия сезон са проучени още осем гроба, с които общият брой на изследваните става 335. Два са със скелети в свито положение, три със скелети в изпънато положение, два са символични без човешки останки и един е много силно разрушен.
За първи път след възобновяването на разкопките на некропола са открити масивни медни сечива - две бойни брадви и два клина. Находките не са изненада, тъй като точно тук се намира най-голямата концентрация на находки от мед за Балканите от каменно-медната епоха.
Разкопките на Раннохристиянска базилика край Звездица
Д-р Васил Тенекеджиев разкри подробности за находките при поредното проучване на Раннохристиянска базилика край Звездица. През миналата година е работено в средната част на църквата, където се събират богомолците. Открити са останки от амвон, намирала се в средата на църквата. Установено е още, че страничните пространства на храма са били преградени с мраморни прегради за различните социални групи. С откритието теорията, че е имало подобно разделение, вече е превърната във факт.
Археологът напомни, че разкопките край Звездица стават с общински средства, но недоумява защо местната власт неглижира друг важен раннохристиянски обект - при Джанавара. По думите му храмът там е световноизвестен в научната сфера. Казва, че въпреки уверенията на администрацията, че ще получат подкрепа, реални действия не се предприемат. Общински съвет следва да поиска за стопанисване от държавата терена, върху който е храма. Сега той е под опеката на две министерства, което допълнително усложнява ситуацията.
„Ако не се направи нищо, природата ще си върне обекта, който до голяма степен е проучен“, заяви д-р Тенекеджиев.