С военен ритуал и едноминутно мълчание Военноморският музей и Военноморските сили на Република България отбелязаха 157-ата годишнина от рождението на капитан I ранг Димитър Добрев – командира на отряда торпедоносци, извоювал първата българска морска победа с торпилирането на турския крайцер „Хамидие“ по време на Балканската война (1912 – 1913).

Цветя на бюст-паметника на кап. Добрев поднесоха директорът на Музея д-р Мариана Кръстева, командирът на Военноморска база – Варна капитан I ранг Борислав Великов, представители от Областния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, представители от Съюза на ветераните и загиналите във войните, както и членове от Сдружение „Клуб-миноносец „Дръзки”.

Димитър Добрев е роден в гр. Русе и получава начално образование в родния си град. После постъпва в Московската реална гимназия. Веднага след завършването ѝ през 1883 г. се записва във Военното училище в София. През 1885 г. избухналата Сръбско-българската война прекъсва обучението му и Добрев се включва като доброволец в редиците на Първи пехотен софийски полк. Той командва 11-та рота от полка. За проявената смелост и изключителни качества е награден с първото си отличие – войнишки кръст „За храброст” ІV степен.

След края на войната Добрев се връща във Военното училище. Отново прекъсва, заради участието на училището в детронирането на княз Александър І и последвалото разформироване. След 3 септември 1886 г., когато училището отново е сформирано, Добрев продължава обучението си, но и този път за кратко... Участието му в подготовката на бунт във Военното училище, който е трябвало да избухне на 13 ноември 1886 г., води до военен процес и изключването му.

През 1889 г. е допуснат до изпити за завършване на Военното училище.

Преди това служи в 6-ти пехотен търновски полк и 7-ми пехотен преславски полк. На 1 януари 1891 г. е произведен в чин подпоручик. Служи като младши офицер в 7-ми полк и като адютант в Шуменския гарнизон.

На 11 март 1893 г. е командирован във Флотилията за изучаване на морската служба. Полага изпит за морски офицер и чинът му е променен на мичман II ранг. Продължава подготовката си в Кралското торпедно училище в гр. Пола, Австро-Унгария, което завършва през 1897 г.

В Дунавската флотилия служи в Портовата рота, на параходите „Крум” „Александър I” и „Симеон Велики”, на ветрохода „Асен“, като завеждащ Артилерийската част, завеждащ Минната част и портови капитан.

На 9 октомври 1899 г. е приведен на служба във Варна, където е назначен на учебния крайцера „Надежда“ – отначало като младши, а след това като старши офицер. С кораба плава многократно до Одеса и Севастопол.

В периода 1903 – 1904 г. се обучава в артилерийския офицерски клас в Кронщат, Русия. Там го заварва избухналата Руско-японската война (1904 – 1905 г.). Добрев участва във войната като доброволец на крайцера „Дмитрий Донски” в състава на Втора тихоокеанска ескадра на руския флот. С кораба прави осеммесечен преход от Балтийско до Японско море през нос Добра Надежда и участва в боевете при Цушима на 14 май 1905 г., както и при остров Дажалет (Улиндо) на 15 май. Тежко повреденият крайцер потъва на следващата сутрин, а оцелелите от екипажа се оттеглят на острова, където са пленени от японците. След шест месеца в плен Добрев се връща в България. За участието си в Руско-японската война получава руския орден „Св. Владимир” ІV степен и български орден „Св. Александър” ІV степен с мечове.

След завръщането си в родината капитан-лейтенант Добрев е началник на Машинното училище при флота (от 16 март 1906 г. до 27 октомври 1908 г.), като и преподава по химия, история и география. През следващите години е началник на Морската минна отбрана (до 22 февруари 1910 г.) и командир на учебния крайцер „Надежда“ (от 12 февруари 1910 г. до уволнението му през март 1911 г.). Преди да премине в запаса капитан ІІ ранг Димитър Добрев за кратко е командир на флота.

В навечерието на Балканската война през септември 1912 г. е мобилизиран и зачислен към Щаба на флота като офицер за особени поръчки. Възложено му е организирането на Семафорната служба. За една седмица той успява да подбере кадри, да сформира 11 семафорни поста и да напише първата инструкция за тяхната дейност. След това е назначен за плац-комендант на Варненския гарнизон.

Безспорно най-значими са действията му като началник на Подвижната отбрана. В началото на ноември 1912 г. той поема командването на отряда от торпедоносци и крайцера „Надежда”. Главните задачи са прекъсването на германските доставки за турската армия през румънското пристанище Кюстенджа и отстраняване на заплахите от турско нападение срещу Варна и другите крайбрежни градове откъм морето.

Под негова команда в нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г. отрядът от български торпедоносци атакува турския крайцер „Хамидие”. Вражеският кораб е поразен от торпедото на „Дръзки”. За успешната атака Добрев е награден с орден „За храброст” III степен.

По време на неуспешната за България Междусъюзническа война по заповед на Главната квартира откарва крайцера „Надежда“ и шестте торпедоносеца до Севастопол. Съгласно международните норми е принуден да разоръжи корабите. След среща с императора издейства разрешение за въоръжаването на отряда и го връща във Варна. През 1913 г. е произведен в чин капитан I ранг.

След войната Димитър Добрев работи като адвокат. Едновременно с това е активен деец в морското обществено движение.

Умира на 11 април 1944 г. във Велико Търново. Погребан е във Варна.