Известните на варненци шатри са разположени в два поземлени имота частна държавна собственост, а разрешението за поставянето им, което се оспорва пред съда, е издадено на „Овърсайз Хоризонт“ АД през януари 2022 година.
В мотивите си съдът посочва, че разрешението е издадено при приложение на неправилния закон - Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, вместо по Закона за устройство на територията.
Съдът прави извод, че разрешението е издадено от материално некомпетентен орган и това винаги е основание за прогласяване на неговата нищожност. Съдът приема, че не гл. архитект, а кметът е компетентният орган. В мотивите си съдът посочва, че протестираното Разрешение, издадено от Главния архитект на Община Варна, тогава Виктор Бузев, е издадено при приложение на неправилен закон, а именно Закон за устройството на Черноморското крайбрежие, вместо по правилния - ЗУТ и издадената въз основа на чл. 56, ал. 2 от него Общинска Наредба.
Като основание за нищожност съдът сочи и липсата на съгласие на собственика на земята и пояснява, че „от представените от страните доказателства, не се установи наличието на такава връзка, въпреки дадените от съда указания към главните и заинтересованите страни в производството.“
В мотивите се казва, че доказателства за наличие на правнорегламентирана връзка между държавата, представлявана от Областния управител на област Варна и „Овърсийз Хоризонт“ АД не е представена, като е установено, че няма сключен договор за наем, с който определените места за поставяне на преместваемите обекти (ПО) в двата държавни имота са отдадени под наем.
Съдът посочва, че е безспорно по делото, че целта на разрешението за поставяне на преместваемите обекти в полза на „Овърсийз Хоризонт“ АД е търговска, а не е безвъзмездна за всички жители и посетители на гр. Варна.
Липсва изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемите обекти площ, каквито са изискванията на закона. В резултат, издавайки процесното разрешение главният архитект е надхвърлил правомощията си.
По делото се установи и несъответствие с целта на закона. От доказателствата е видно, че преместваемите обекти са съществували на място преди издаване на разрешението за поставяне. Това означава, че не е спазена легитимната цел на закона преместваемите обекти да се поставят въз основа на валидно правно основание, каквото е законосъобразно издадено разрешение за поставяне, а не обратно – актът да се издаде след поставяне на преместваемите обекти, за да валидира със задна дата тяхното съществуване.
В мотивите си съдът посочва още, че разрешението е издадено в полза на лице, което не разполага с правно основание да иска издаване на акт от категорията на протестирания.
Съдът счита, че издаденото разрешение е нищожно и протестът на Районна прокуратура - Варна, по който е образувано делото, е основателен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.