1520 г. – Експедицията на Фернандо Магелан преминава Магелановия проток и навлиза в южно море, което нарича Тихи океан.
1729 г. – В Луизиана (САЩ) се стига до кръвопролитие – местните индианци избиват над 200 бели заселници.
1821 г. – Панама обявява независимост от Испания и се присъединява към Велика Колумбия.
1843 г. – Хавайските острови получават независимост в резултат на договор между Англия и Франция.
1878 г. – Българското книжовно дружество прекратява дейността си в Браила и решава да се пренесе в София.
1878 г. – В София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий.
1880 г. – Княз Александър Батенберг назначава ново правителство с премиер Петко Каравелов.
1885 г. – Обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война завършва с успех за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската армия.
1885 г. – Сръбско-българска война: След убедителната българска победа при Пирот, Сръбската армия е изправена пред пълен разгром. Българската армия се готви да атакува Ниш, но пълномощния министър на Австро-Унгария в Белград граф Кевенхюлер пристига в Главната квартира на Българската армия в Пирот и настоява пред българския княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление, заплашвайки с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Българският владетел е принуден да приеме.
1890 г. – В Илинойс (САЩ) се провежда първообраз на съвременното автомобилно рали.
1893 г. – В Нова Зеландия за първи път е упражнено правото на жените да гласуват в избори.
1905 г. – Ирландския националист Артър Грифит основава политическата партия Шин Фейн, чиято цел е независимостта на Ирландия.
1912 г. – Албания обявява независимостта си от Османската империя с Декларацията от Вльора.
1916 г. – Първата световна война: Германия извършва нападение над Лондон със самолет.
1918 г. – Съставено е ширококоалиционно правителство на България, начело с Теодор Теодоров.
1919 г. – В Англия е избрана първата жена-депутат – лейди Астор.
1943 г. – Втората световна война: В Техеран започва срещата на държавните ръководители от Антихитлеристката коалиция – Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.
1944 г. – Втората световна война: Японският авионосец Шинамо е потопен от американска подводница – загиват 1435 души.
1948 г. – В САЩ започва продажбата на фотоапарата Полароид.
1958 г. – Чад, Габон, Мавритания и Република Конго стават автономни републики в рамките на Френската общност.
1960 г. – Мавритания обявява национална независимост от Франция.
1966 г. – Държавата Бурунди е обявена за република.
1967г- Леон Мба е изместен като президент на Габон.
1970 г. – Йорданският премиер Васфи ал Тал става жертва на атентат в Кайро.
1974 г. – Провежда се последният концерт на Джон Ленън.
1975 г. – След двумесечна гражданска война в Индонезия, Източен Тимор се отцепва и обявява независимост; реална независимост държавата постига през 2002 г.
1989 г. – Студената война: Нежната революция – виждайки нарастващите улични протести, комунистическата партия на Чехословакия обявява, че ще предаде монопола си върху политическата власт.
1989 г. – Канцлерът на Германия Хелмут Кол представя програма от 10 пункта за обединяване на двете Германии.
1994 г. – При референдум гражданите на Норвегия отхвърлят членството на страната в Европейския съюз.
2006 г. – Провежда се първият уеб видеочат с космоса.
2016 г. – При самолетна катастрофа в Колумбия загиват почти всички футболисти на бразилския отбор Шапекоензе.
Родени на 28 ноември
1118 г. – Мануил I Комнин, византийски император († 1180 г.)
1498 г. – Маргарет Тюдор, кралица на Шотландия († 1541 г.)
1628 г. – Джон Бъниън, английски писател († 1688 г.)
1632 г. – Жан-Батист Люли, френски композитор († 1687 г.)
1757 г. – Уилям Блейк, английски поет и художник († 1827 г.)
1792 г. – Виктор Кузен, френски философ († 1867 г.)
1820 г. – Фридрих Енгелс, германски философ († 1895 г.)
1847 г. – Тодор Кирков, български националреволюционер († 1876 г.)
1854 г. – Готлиб Хиберланд, германски ботаник и физиолог († 1945 г.)
1857 г. – Алфонсо XII, крал на Испания († 1885 г.)
1880 г. – Александър Блок, руски поет († 1921 г.)
1881 г. – Стефан Цвайг, австрийски писател († 1942 г.)
1887 г. – Ернст Рьом, нацистки офицер († 1934 г.)
1890 г. – Никола Диклич, хърватски музикант († 1964 г.)
1893 г. – Димитър Гичев, български политик († 1964 г.)
1894 г. – Аркадий Фидлер, полски писател и пътешественик († 1985 г.)
1906 г. – Дмитрий Лихачов, руски филолог и културолог († 1999 г.)
1907 г. – Алберто Моравия, италиански писател († 1990 г.)
1908 г. – Клод Леви-Строс, френски антрополог († 2009 г.)
1910 г. – Тодор Дермонски, български футболист († 1988 г.)
1912 г. – Иван Бъчваров, български генерал († 1966 г.)
1915 г. – Константин Симонов, руски писател († 1979 г.)
1923 г. – Петър Чолов, български професор († 2013 г.)
1925 г. – Мито Гановски, български художник
1934 г. – Гато Барбиери, аржентински саксофонист († 2016 г.)
1936 г. – Филип Солерс, френски писател
1941 г. – Ноел Клаудио Кабрера, филипински дипломат
1943 г. – Аврам Шарон, израелски дипломат
1944 г. – Дражен Цолич, хърватски дипломат
1945 г. – Георг Фолкерт, германски футболист († 2020 г.)
1947 г. – Густав Хасфорд, американски писател († 1993 г.)
1949 г. – Влади Киров, български сценарист († 2019 г.)
1949 г. – Корнелиу Вадим Тудор, румънски политик († 2015 г.)
1949 г. - Венцислав Стефанов Президент на ПФК Славия
1950 г. – Ед Харис, американски актьор
1950 г. – Ръсел Хълс, американски физик, Нобелов лауреат
1952 г. – Дейвид Зиндел, американски писател
1955 г. – Алесандро Алтобели, италиански футболист
1959 г. – Джъд Нелсън, американски актьор
1960 г. – Александър Алексиев - Хофарт, български художник
1963 г. – Мирослав Миронов, български футболист († 2014 г.)
1965 г. – Кирил Георгиев, български шахматист
1967 г. – Анна Никол Смит, американска телевизионна знаменитост († 2007 г.)
1968 г. – Румен Панайотов, български футболист
1969 г. – Николай Василев, български политик
1975 г. – Валерий Филипов, руски шахматист
1975 г. – Виктор Лукашенко, съветник в Съвета по Безопасност на Беларус, политик
1975 г. – Екатерина Дафовска, българска биатлонистка
1977 г. – Фабио Гросо, италиански футболист
1979 г. – Камилионер, американски рапър
1980 г. – Адриан Фернандес, аржентински футболист
1982 г. – Здравко Тодоров, български футболист
1983 г. – Ваня Стамболова, българска лекоатлетка
1983 г. – Нелсон Валдес, парагвайски футболист
1984 г. – Мери Елизабет Уинстед, американска актриса
1985 г. – Евгений Алексеев, руски шахматист
1988 г. – Ричи Де Лет, белгийски защитник
1988 г. – Сам Хюсън, английски футболист
1994 г. – Християна Тодорова, българска спортистка
1996 г. – Любомира Башева, българска актриса
Новини - теми
RSS Новини