Учени установиха произхода на любовта на човечеството към въглехидратите
Понеделник, 21 Октомври 2024 11:47Източник: Moreto.net
Изследователският екип се е фокусирал върху ген, наречен AMY1, който позволява на хората да идентифицират и да започнат да разграждат сложното въглехидратно нишесте в устата, като произвеждат ензима амилаза. Без амилаза хората не биха могли да усвояват храни като картофи, паста, ориз или хляб.
Произходът на дългогодишната любовна връзка на съвременните хора с въглехидратите може да предхожда съществуването ни като вид, според ново проучване.
Някогашният преобладаващ стереотип за древните хора, пируващи с пържола от мамут и други парчета месо, помогна за насърчаването на идеята за диета, богата на протеини, която е била необходима за да подпомогне развитието на по-голям мозък.
Но археологическите доказателства през последните години оспориха тази гледна точка, предполагайки, че хората отдавна са развили вкус към въглехидрати, печене на неща като грудки и други богати на нишесте храни, които са открити чрез анализиране на бактерии, живеещи в зъбите.
Новото изследване, публикувано в списание Science предлага първото наследствено доказателство за ранните начини на хранене, включващи въглехидрати. Учените проследиха еволюцията на ген, който позволява на хората да усвояват нишестето по-лесно, като го разграждат на прости захари, които телата ни могат да използват за енергия. Проучването разкри, че тези гени се дублират много преди появата на селското стопанство.
Това разширяване може дори да се върне стотици хиляди години назад, много преди нашия вид, Хомо сапиенс или дори неандерталците да се появят като различни човешки линии.
Изследователи от Лабораторията Джаксън във Фармингтън, Кънектикът и Университета на Бъфало в щата Ню Йорк анализираха геномите на 68 древни хора. Изследователският екип се фокусира върху ген, наречен AMY1, който позволява на хората да идентифицират и да започнат да разграждат сложното въглехидратно нишесте в устата, като произвеждат ензима амилаза. Без амилаза хората не биха могли да усвояват храни като картофи, паста, ориз или хляб.
Хората днес имат множество копия на този ген и броят варира при всеки човек. За генетиците обаче е било трудно да обединят как и кога броят на тези гени се е увеличил - отражение на това кога яденето на нишесте вероятно е станало полезно за човешкото здраве.
Екипът установи, че още преди 45 000 години ловци-събирачи - чийто начин на живот предшества земеделието - са имали средно четири до осем копия на AMY1. Изследването също така разкрива дублиране на гена AMY1, съществуващо в геномите на неандерталците и денисовците, изчезнал хоминин, открит за първи път през 2010 г., за когото се знае сравнително малко. Наличието на множество копия на гена в три човешки вида предполага, че това е черта, споделяна от общ прародител, преди различните линии да се разделят, според проучването.
Това откритие означава, че архаичните хора са имали повече от едно копие на AMY1 още преди 800 000 години.
Не е ясно кога точно е станало първоначалното дублиране на AMY1, но вероятно е станало на случаен принцип. Наличието на повече от едно копие е създало генетична възможност, която е предоставила на хората предимство за адаптиране към нов начин на хранене, особено тези, богати на нишесте. Анализът също така показа, че броят на копията на AMY1, които човек носи, се е увеличил рязко през последните 4000 години - вероятно благоприятстван от естествения подбор, тъй като хората са се адаптирали към богатите на скорбяла диети в резултат на преминаването от начин на живот на ловец-събирач към земеделие и отглеждане на зърно.
Проучването „предоставя убедителни доказателства“ за това как молекулярната машина за превръщане на трудни за смилане нишестета в лесно достъпни захари е еволюирала при хората, каза Тейлър Хермес, асистент в катедрата по антропология в Университета на Арканзас.
Нещо повече, новото изследване подкрепя възникващата теория, че въглехидратите, а не протеините, са осигурили енергийния бум, необходим за увеличаването на размера на човешкия мозък с течение на времето, отбеляза той.
|
Новини - теми |
Търси в новини |
Популярни теми |
|
|
Новини - Наука |
|
Режисьорът на „Аз, роботът“ обвини Илон Мъск, че е плагиатствал дизайна му с новата линия роботи на Tesla
Понеделник, 14 Октомври 2024 14:00
Австралийският режисьор Алекс Прояс обвини Илън Мъск, че е откраднал дизайна му за нова линия роботи на Tesla.
Миналата седмица Мъск и Tesla представиха два нови прототипа на самоуправляващи се превозни...
| |
|
Нобеловата награда за мир за 2024 г. беше присъдена на оцелели от атомните бомби в Хирошима и Нагасаки
Петък, 11 Октомври 2024 14:14
Нобеловата награда за мир за 2024 г. беше присъдена на Нихон Хиданкьо - обикновена японска организация на оцелели от атомните бомби в Хирошима и Нагасаки за нейните усилия „да постигне свят без ядрени...
| |
|
Изгубили сме 73% от популациите на гръбначни животни в дивата природа
Петък, 11 Октомври 2024 10:30
Експертите предупреждават, че действията ни в следващите пет години ще са от решаващо значение за бъдещето на планетата
Катастрофален срив от 73% в популациите на бозайници, птици, земноводни, влечуги...
| |
|
Варненски ученик със златен медал от Международна олимпиада по астрономия и астрофизика
Четвъртък, 10 Октомври 2024 13:16
Българските ученици се завърнаха с пет медала от Младежката международна олимпиада по астрономия и астрофизика, а златният е за Варна в лицето на Светослав Арабов от Математическата гимназия „Д-р Петър...
| |
|
Covid-19 може да увеличи риска от инфаркт и инсулт до три години след инфекция, предполага проучване
Четвъртък, 10 Октомври 2024 09:10
Covid-19 може да бъде мощен рисков фактор за сърдечни пристъпи и инсулти до три години след инфекцията, предполага голямо ново проучване.
Изследването е публикувано в сряда в медицинското списание Atherosclerosis,...
| |
|
Трима учени печелят Нобелова награда за химия за работа върху протеини
Сряда, 9 Октомври 2024 13:41
Учените Дейвид Бейкър, Джон Джъмпър и Демис Хасабис спечелиха Нобеловата награда за химия за 2024 г. за работата си по прогнозиране на структурата на протеините с помощта на изкуствен интелект.
Кралската...
| |
|
Джон Хопфийлд и Джефри Хинтън печелят Нобеловата награда за физика
Вторник, 8 Октомври 2024 15:04
Джон Хопфийлд и Джефри Хинтън печелят Нобеловата награда за физика, съобщи Кралската шведска академия на науките.
Наградата им се присъжда за "за основополагащи открития и изобретения, които позволяват...
| |
|
Нобелова награда за медицина е присъдена на американското дуо Виктор Амброс, Гари Рувкун
Понеделник, 7 Октомври 2024 13:06
Учените Виктор Амброс и Гари Рувкун бяха обявени за носители на Нобеловата награда за физиология или медицина за 2024 г. за откриването на микроРНК и нейната роля в генната регулация, съобщи органът, присъждащ...
| |
|
Как човек може да бъде номиниран за Нобелова награда?
Понеделник, 7 Октомври 2024 12:07
Присъждани от 1901 г. насам, Нобеловите награди отличават онези, които, по думите на създателя на наградата и учен Алфред Нобел, са „донесли най-голямата полза за човечеството“, подчертавайки окуражаващия...
| |
|
Намерената глава в Хераклея Синтика е част от втората статуя (видео)
Четвъртък, 3 Октомври 2024 15:26
Главата на статуята намерена в Големия канал на Хераклея Синтика със сигурност е част от втората статуя, става ясно.
Скулптурата е с около 150 години по-късна от първата, открита в Големия канал на...
| |
|
Meta представи новите си очила с добавена реалност (видео)
Четвъртък, 26 Септември 2024 13:54
Можете да проведете видео разговор със свободни ръце, за да се свържете с приятели и семейство в реално време, и можете да поддържате връзка в WhatsApp и Messenger, за да преглеждате и изпращате съобщения....
| |
|
Започна разкриването на сграда с подова мозайка в Хераклея Синтика
Понеделник, 23 Септември 2024 11:27
Започна разкриването на сграда с подова мозайка в Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко.
„За пръв път, откакто проучваме града, се натъкваме на мозаечен под – коментира ръководителят на екипа проф....
| |
|
Изпрати новина
|
|
|
|
Полезно |
Препоръчваме |
Най-четени |
Анкета |
|